Хроничният недостиг на секции в Германия

Инфографика Изборните секции, за които през 2016 г. са събрани достатъчно заявления срещу реалните разкрити секции Увеличаване Изборните секции, за които през 2016 г. са събрани достатъчно заявления срещу реалните разкрити секции Преглед на оригинала Смаляване

Зададат ли се избори, в Германия, където по последни местни статистики живеят над 310 000 българи, на преден план излиза хроничният проблем с недостатъчните избирателни секции. На последните два вота - за президент през 2016 и предсрочните за парламент през 2017 г., възможността за гласуване е била съответно в 8 и 13 секции. Българските власти оправдават малкия брой на секциите с разрешителния режим в Германия, който според тях им пречи да организират отварянето на допълнителни секции. И до известна степен такава пречка наистина съществува. Но според експерти и граждански активисти тя се използва по-скоро като претекст да не се предприемат необходимите действия, което в крайна сметка е определящо и за изборната активност. Към сегашния момент предстоящите в края на май евроизбори не предвещават промяна в пасивното отношение на институциите.

Разрешителната процедура

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

На изборите през 2016 и 2017 г. българските граждани в Германия бяха силно ощетени от липса на секции. Пред "Капитал" Антоанета Тончева, ръководител на научна лаборатория по генетика в Регенсбург, каза, че много българи е трябвало да пропътуват до 200 и повече километра и в двете посоки, а заедно с това и да чакат в продължение на много часове, за да упражнят правото си на глас. Всичко това се случва с минимална информационна кампания от страна на българските представителства в Германия. "Липсва и адекватен контакт от страна на МВнР и посланика ни в Берлин, както и от страна на консулите в Мюнхен и Франкфурт в градове с голяма концентрация на българи. Защото българската диаспора в Германия не се изчерпва с Берлин, Мюнхен и Франкфурт все пак", коментира Тончева.

"За разкриване на секции извън дипломатическите и консулските представителства има една разрешителна процедура, която трябва да се стартира много преди изборите. Нямам спомен да е направено за изборите за Европейски парламент. Предполагам, че нашите гласоподаватели в Германия ще имат проблеми, едва ли ще можем да разкрием много секции", смята Цветозар Томов от ЦИК.

Българските институции обясняват хроничния проблем с разрешителния режим в Германия за откриване на избирателни секции извън позволените в посолството в Берлин, двете консулства в Мюнхен и Франкфурт и още пет почетни консулства в германски градове. Той изисква българският посланик, в случая Ради Найденов, да поиска официално разрешение за това от германските власти в срок до два месеца преди изборите.



Сюжетът, който ще се повтори

За евроизборите през 2014 г. германското правителство е разрешило разкриване на 16 допълнителни секции в 14 града. Според Антоанета Тончева това се е случило заради упорития натиск от страна на организираната българска общност в страната. Д-р Стефан Манов, изборен експерт и член на Обществения съвет на ЦИК, добавя, че е проявена и воля от влиятелни фигури в МВнР, които придвижват процеса напред.

На президентските през 2016 г. обаче гражданският натиск не постига същия ефект. От ЦИК и външното министерство се оправдават със строгия разрешителен режим на Германия, като 2014 г. била изключение. Така секциите отново са само осем - в посолството, консулствата и почетните консулства. Заради гражданския натиск посолството все пак изпраща молба за отваряне на допълнителни секции. От разменените вербални ноти става ясно, че крайният срок е изпуснат с един ден. Германските власти отказват. От няколкостотин хиляди българи в страната гласувалите са 7684.

За предсрочните парламентарни избори през 2017 г. секциите отново са само в позволените представителства - но вече 13, тъй като в Берлин, Франкфурт и Мюнхен се отварят по повече от една. Не разполагаме с данни колко от българите в Германия са с право на глас, но гласувалите 10 196 души, които са малко над 3% от всички, дават представа за избирателната активност.

Срокове и срокове

"Нашите срокове са различни от техните. Ние не бихме могли в двумесечен срок преди изборите да посочим къде бихме желали да разкрием секции по изключение. При нас тогава още не е започнало събирането на заявления", обясни Цветозар Томов от ЦИК. Той уточни, че заявления за разкриване на секции започват да се събират след началото на т.нар. изборна хронограма, което се дава с указ на президента два месеца преди датата на изборите, като процесът приключва 25 дни преди нея. Чак тогава ЦИК разполага с достатъчно информация, за да може да оправдае разкриването на допълнителни секции пред МВнР. По това време обаче сроковете по германската процедура са изтекли.

На въпрос не е ли възможно процесът да бъде започнат по-рано за Германия Томов каза, че не може да се наглася или променя Изборният кодекс или да се действа преди указ на президента - само заради лошите съвпадения с една държава. Според него по-ранно начало на изборния процес би създало и огромни логистични главоболия и проблеми.

В същото време живеещата в Германия Тончева припомня, че преди балотажа на президентските избори през 2016 г. по някаква причина се наложило преместване на избирателната секция в Мюнстер извън почетното консулство там три дни преди изборите. В този случай българското посолството очевидно е получило разрешение да отвори секция по "строгата" германска процедура, която иначе изисква заявление два месеца предварително. Информация е липсвала и българи на място разбират за това и разпространяват във фейсбук, че адресът на секцията е сменен.

Разрешим ли е проблемът

"Разрешението не е задължение и нищо не пречи то да се поиска преди началото на хронограмата за 20 града например, а ако няма нужния брой заявления, в някои от тях може да не се разкрият секции", коментира д-р Манов. Според идеята, че ЦИК и МВнР зависят изцяло от указа на президента, е по-скоро удобен начин да си измиват ръцете за бездействието си, още повече че са институции с целогодишни, а не временни компетенции. Изборният експерт потвърждава, че наистина германските власти са затегнали разрешителния режим след терористичните атаки в Германия през лятото на 2016 г., но това не пречи на българските институции да се опитат да се договорят, а не само да се оправдават с тях.

Според активиста и блогър Боян Юруков, който живее във Франкфурт на Майн, цялата дискусия около колко е труден разрешителния режим, пропуска лесно решение на въпроса - отварянето на допълнителни консулски представителства, в които може да се гласува без нужда от разрешение. "Вече има поне 350 хиляди души, а консулствата като брой и ресурси са колкото бяха при 50 хиляди. Само това във Франкфурт отговаря за 150 хиляди души. Дори да се отворят допълнителни секции в сегашните представителства, пак физически не е възможно да гласуват над 15 - 20 хиляди", смята той. Другото очевидно по думите му е да се докара докрай процесът с дистанционното електронно гласуване, което обаче изглежда само като мечта в настоящия момент.

Министерството на външните работи не отговори на запитванията на "Капитал" в продължение на повече от две седмици и неколкократни напомняния.

Изборна секира при Brexit без сделка Вариантът за Brexit без сделка на 29 март създава изборен казус за българските граждани в Обединеното кралство, граничещ с абсурда. Заради факта, че след тази дата Великобритания автоматично би станала трета за ЕС страна, секции за евроизборите не могат да се разкрият извън посолството в Лондон, както гласи чл. 14 на Изборния кодекс. Според Мария Спирова от "Да, България" на практика това означава анулиране на участието на българите там в евроизборите. В същото време заради изискването в българския закон за 3 месеца уседналост в страна от ЕС до изборната дата - в случая 26 май, българите с регистриран настоящ адрес във Великобритания могат въобще да загубят правото си да гласуват на тези избори дори ако теоретично пътуват за целта до страна от ЕС. По данни на британската статистическа служба пребиваващите на Острова българи през юни 2018 г. са между 90 000 и 100 000, като по неофициални данни регистрираните с настоящ адрес са около 30 000. Последните развития около Brexit правят сценария с излизането от ЕС в края на март все по-малко вероятен, но все още не невъзможен.