За разлика от България редица други европейски държави не само говорят за диверсификация на газовите доставки, но предприемат и реални действия. Разбира се, проектите включват и достъп до LNG терминал, тъй като местният добив е незначителен. Но и това е достатъчно, за да се постигне конкуренция на пазара.
Полша
Полската държавна петролна и газова компания (PGNiG) например вече е подписала договор с американската Venture Global LNG за доставката на 2.7 млрд. куб.м природен газ годишно за период от 20 години, считано от 2022 г. По този начин страната ще намали с над 20% зависимостта си от руския газ. Освен това сегашният договор с "Газпром" изтича през 2021 г. и се очаква наличието на конкуренция да донесе по-благоприятни условия за поляците при бъдещите доставки от Русия. Наред с това Полша разчита и на Балтийския газопровод, който се очаква да свърже газовите мрежи на страната с тези на Дания и Норвегия. Тръба с дължина 900 километра ще започне да се изгражда през 2020 г. и трябва да влезе в експлоатация две години по-късно. Стойността на съоръжението е около 1.5 млрд. евро.
Молдова
Още в средата на 2018 г. Молдова обяви, че няма да поднови договора си с "Газпром", който изтича в края на тази година. Страната няма да скъса изцяло връзките си с руската компания, но очаква да има алтернатива - газопроводът Кишинев - Унгени, който ще осигури доставки от собствения добив на Румъния в Черно море. Румъния и Молдова вече подписаха договор за целта.
Хърватия
Макар сега Хърватия да не е страна, която транзитира природен газ, това може да се промени до няколко години с реализацията на проекта за изграждане на нов LNG терминал край остров Крък. През декември 2017 г. ЕС го обяви за проект от "общ интерес" и обеща да инвестира в него. САЩ също изразиха подкрепа към терминала и го разглеждаха като допълнителна възможност за доставка на американски втечнен природен газ до централните и южните части на европейския газов пазар.
Първоначално терминалът ще действа като плаваща платформа за съхранение и регазификация с годишен капацитет около 2 млрд. куб.м./г. Срокът за въвеждане в експлоатация е 2020 г.
Наред с това Хърватия заедно с Черна гора и Албания постигнаха споразумение с азербайджанската национална газова компания SOCAR за газопровод от Гърция по брега на Адриатическо море към Словения, Австрия и Италия. Целта е оттам да се транспортира каспийският газ, постъпващ през Турция от TANAP.
Литва
Плановете на страната са в следващите две години да удвои капацитета на терминала си за втечнен природен газ в Клайпеда. Целта е да се осигурят достатъчни обеми, които да се транспортират по новите газопроводи до Полша и Финландия през 2021 г. По този начин Литва ще превърне пристанището си на Балтийско море в регионален център за алтернативни доставки на газ, макар руските находища да са съвсем близко.
Терминалът, който не случайно е наречен "Независимост", е построен през 2014 г. с основната цел да прекъсне монопола на "Газпром" в снабдяването на Литва, Латвия и Естония. До 2017 г. той се използваше предимно за диверсификация на вътрешното потребление в Литва, но оттогава се осъществяват и доставки на LNG от САЩ, които позволяват износ и към трети страни.
Междувременно пристанището на естонската столица Талин в партньорство с AS Alexela Invest обяви планове за оценка на възможностите за изграждане на терминал за втечнен газ в Палдиски. Вече е подписан и меморандум за намиране на най-добрите решения за изграждането на терминала и обслужването на танкери и бункери за втечнен природен газ, както и за създаване на необходимите пристанищни съоръжения.
За разлика от България редица други европейски държави не само говорят за диверсификация на газовите доставки, но предприемат и реални действия. Разбира се, проектите включват и достъп до LNG терминал, тъй като местният добив е незначителен. Но и това е достатъчно, за да се постигне конкуренция на пазара.
6 коментара
И да въртите, и да го сучете - една тръба носи приходи десетилетия, много след 20-те години на ЕС. Кога са строили трансбалканския газопровод, а още се говори какви приходи сме изгубили от неустойки по договора за следващите 10-на години.
Може тясно да се обвързваме с Русия, но газопровода прави повече тях зависими от нас, от колкото обратното.
20-те години от договора*
Моля те, Ивайло, вземи напиши някоя цифричка. Иначе си е класическа дезинформация!
Този път няма да пиша статия. Само ще помоля за отговори:
- колко струва тон втечнен газ в Европа и в Азия?
- колко струва руския тръбопроводен газ в Германия, например, и обърни куб.метри в БиТиЮ, а оттам в тонове, за да се съпостави с цената с втечнения?
- не е коректно да се "пропусне", че цената на втечнения НЕ включва навлото, Не включва и "отвтечняването" - те се плащат отделно. И колко ства газът?
- колко газ се добива в Норвегия? А колко ще се добива през 2030? Май няма да се добива, защото находището се изчерпва.
- колко руски газ без да шуми купува Великобритания, въпреки Скрипал?
Стига толкова питанки.
Мислиш ли да отговаряш или фейлетонът ти е само пропаганда за наивници?
Ама то на всичко има алтернатива. Въпросът е в цената на алтернативата. Очаквано цифри няма. Ако имаше цифри, щеше да се окаже, че алтернатива няма, а така: бъра, бъра и задачата е изпълнена. Дай гранта.
Онези морски инсталации в Прибалтика са икономическа катастрофа и са поредното доказателство, че политиката не е алтернатива на икономиката, каквото и да твърди грантаджията от Капитал.
Така е, който търси, намира алтернативи.
руската агентура в бегето с един лукойл не може да се оправи, та с газпром.