Играта с тръбата

Илюстрация Увеличаване Автор: Мила Лозанова [.] Смаляване

Посещението на руския премиер Дмитрий Медведев в България ден след националния празник, на който по правило се говори за освободителката Русия, показва, че въпреки всички проруски позиции на правителството и президента Москва гледа на София по начин, който предполага двояко тълкуване: или че е дребна пешка за руската външна политика, или че е "в кърпа вързана" по отношение на интересите й. Медведев от много години е брошка на ревера на Кремъл, която да създава впечатление за демокрация. Там, където Кремъл има важни очаквания, като например в Унгария или Гърция, визитите се поемат от президента Владимир Путин – единственият фактор, който има значение в Русия. Посланието на официална Москва е: За България толкова.

Причините за това са две. Въпреки опитите на правителството на Бойко Борисов да играе ролята на балансьор между Москва и Брюксел, те остават незабелязани в Русия. Втората причина е, че Кремъл дори не се нуждае да влияе на България. София сама следва руския интерес и дори не се опитва много-много да шава. Последният пример за това е, че както в случая със злополучния "Южен поток", така и сега с планираното продължение на "Турски поток" през България името на строителя първо се появи в руските медии, преди дори да е приключил срокът за подаване на оферти за участие в търга.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Подритването на пешката

Тази седмица, в навечерието на посещението на премиера Медведев, руският вестник РБК обяви, че "Газпром" е избрал руска компания за строежа на продължението на "Турски поток" през България. Дописката изглежда като грешка – търгът дори не е започнал по същество, а изборът на изпълнител така или иначе трябва да бъде направен от българската "Булгартрансгаз" по всички правила на обществените поръчки в ЕС.

Само че в случая има два дребни детайла. Както се оказа, българската държавна компания се готви да изгради новия газопровод на бартер, т.е. строителят сам финансира изграждането, а след това да получи парите от таксите за пренос. На практика това условие изключва не само българските фирми, които трудно биха могли да получат финансиране в размер на 1.5 млрд. евро, но и голяма част от западните компании, които не биха искали да зависят от добрата воля на "Газпром" да пренася газ, така че "Булгартрансгаз" да изплати задълженията си.



Така в задачката се пита кой би се решил да участва в търга – вероятно компания, която може да разчита на държавно финансиране и която е сигурна, че ще си получи парите. Нейният адрес със сигурност е някъде в Русия. Тук идва и вторият важен, макар и исторически детайл. През 2013 г. разбрахме пак от руските медии кой ще бъде строителят на злополучния "Южен поток" - още преди търгът с условията да е обявен. Но в "Газпром" знаеха победителя.

Това е само поредният признак на унизителното за България поведение на Русия. Руската компания дори не си прави труда да укрие подобна информация, която със сигурност ще алармира Европейската комисия. А Дмитрий Медведев идва в България, за да подпечата това.

Там, където Кремъл има важни очаквания, визитите се поемат от Владимир Путин. В България обаче ще дойде Дмитрий Медведев.

Даже не е нужно да ни казвате

"О, моля ви, ние много добре знаем какво иска Русия, даже без те да ни казват." Думите са на азерски дипломат, който обясняваше защо през 2012 г. Азербайджан е предпочела газопровода ТАП вместо "Набуко" (който трябваше да свърже каспийската държава с Унгария и Австрия през България). Вече няколко години българското правителство разиграва подобна сцена. Без дори да е нужно Москва да примигне с мигли, София бърза да угоди.

България не се включи в общия демарш на източноевропейските страни срещу газопровода "Северен поток 2", въпреки че повечето независими анализи показват, че страната ще е една от най-пострадалите. Дори Виктор Орбан, смятан за архипетата колона на Москва в ЕС, се обяви срещу газопровода през Балтийско море, тъй като той не е изгоден за страната. Стигна се до трагикомичната ситуация България да се озове съвсем сама в Брюксел срещу опита "Северен поток 2" все пак да бъде поне малко регулиран.

По някаква зла ирония за кабинета на Бойко Борисов миналата година България отказа да експулсира руски дипломати, както направиха повечето западни държани в солидарност с Великобритания. Причината беше доста основателното подозрение, а впоследствие подплатено с доклад на британските служби (предоставен и на България), че руските специални служби са използвали химическо оръжие, за да ликвидират техен бивш агент. Тогава, пак да припомним, дори Будапеща изгони руски дипломат.

Сега вече с много голяма доза вероятност може да се каже, че преди това подобна диверсия е пробвана и на българска земя срещу български гражданин. Срещу оръжейния търговец Емилиян Гебрев през 2015 г. е използвана отрова от семейството на употребената срещу Сергей Скрипал, като според последни разкрития един и същ руски агент вероятно е участвал и в двете операции. Дори е отседнал в същия хотел, в който е офисът на Гебрев. Правителството мълчи и очаква посещението на Дмитриий Медведев.

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Белотът не е като бриджа

Списъкът с покриването на главата може да бъде продължен още дълго. По-неприятното е, че усещането за руски натиск в България идва най-вече от българските политици. Президентът Радев редовно застава зад позициите на Кремъл, а премиерът Борисов не се противопоставя на руската пропаганда, като същевременно извежда на несъразмерно високо ниво в управлението на държавата иначе маргинални играчи като "Атака".

В последните години външната политика на България към Русия има две измерения: от една страна е желанието за осъществяване на двата големи енергийни проекта – АЕЦ "Белене" и преноса на допълнителен природен газ, от друга - стимулиране и впоследствие заиграване с проруските настроения в България в полза на първото.

В ГЕРБ със сигурност внимават да не предизвикат вътрешнополитически русофилски откат, но неговата сила е трудно да бъде измерена. Факт е обаче, че на изборите през 2017 г., когато БСП заложи на антиевропейски и антидемократични позиции, това уби и шансовете й за властта.

Проблемът на Борисов пък е в липсата на ясна позиция. Управлението му открай време се опитва да играе между Русия и Запада, като самият той си е запазил любимата роля на балансьор, в която да каже и на едните, и на другите: "Ще видим какво може да се направи, ще уредя нещата." Само че и за Кремъл, и за САЩ, и за старите демокрации в Европа тази игра отдавна е прозрачна и не носи никаква полза. По-скоро обратното - рискуваме да получим the worst of both worlds (от два стола - на земята).

Претенцията за балансьор не впечатлява Москва - особено след спирането на проектите за АЕЦ "Белене" и газопровода "Южен поток". За сметка на това в коридорите на европейските институции страната си връща имиджа на проруски сателит. По-важното е, че зад неконсистентната политика на София стоят вътрешни фактори, за които националните интереси са последна грижа.

След поредното подновяване на строежа на "Белене" дойде и подновената активност на премиера Борисов за преноса на руски газ към Европа. Но и двата проекта очевидно не могат да възкръснат без двата си родилни порока: че са без ясна финансова обосновка и са по начина, по който ги иска Русия.