С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 1 мар 2019, 11:18, 7258 прочитания

Къде е България на новата газова схема

Страната продължава да се оплита в руски проекти, с което реално затваря възможностите си за алтернативни доставки

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Част от темата

Газ и геополитика

Финансирането на "Турски поток" през България - кой друг, ако не "Газпром"

Кандидатите за строителството трябва сами да осигурят необходимите 2.3 млрд. лв, а "Булгартрансгаз" ще се издължава от бъдещите таски

Играта с тръбата

С несръчните си опити да жонглира между Русия и Запада Борисов рискува да получи най-лошото от двата свята

Който търси алтернативен природен газ - намира

Редица европейски страни успяват да си осигурят конкурентни на "Газпром" доставки

Газовата карта на Европа е напът да се промени изоснови. Съществуващите от десетилетия доставки на руски газ през Украйна са под въпрос от 2020 г. и за тях сега се изграждат "Северен поток 2" и втората тръба от "Турски поток". В същото време Южният газов коридор, който ще осигури достъп до каспийските залежи, е почти готов, а няколко проекта за LNG терминали (за втечнен газ - бел. ред.) са в развитие. Всичко това в комбинация с множеството по-малки газопроводи като EUGAL, BRUA, Eastring, EastMed и др., както и междусистемните връзки, създава изяло нова среда, в която ролята на сегашните играчи неминуемо ще се промени. С което ще се промени не само енергийната зависимост на Европа, но и линиите на геополитическото влияние. А България може да се окаже една от най-засегнатите при тази трансформация.

От няколко месеца насам премиерът Бойко Борисов говори, че иска да задържи страната в голямата газова игра като транзитьор, след като сегашните доставки на руски газ за Турция през България се пренасочат към новия "Турски поток", изграден в Черно море. И предстоящата на 4 и 5 март визита на руския премиер Дмитрий Медведев неминуемо ще бъде използвана за тази цел. Конкретни договорености не се очаква да бъдат постигнати най-малкото защото и за самата Русия има много неясноти около бъдещите проекти. Но заявките за "сътрудничество" и "подкрепа" са сигурни.


Амбицията на Борисов обаче може да има точно обратния резултат и да вкара България в още по-голяма зависимост от Русия. На пръв поглед, както самият той казва, няма допълнителни количества руски газ, а се променя само входната точка - вместо от север ще идва от юг. Но с този ход "Газпром" буквално ще блокира алтернативни доставки от Каспийския регион и Средиземно море, като резервира за себе си 75% от входния и 90% от изходния капацитет на българската транзитна газопреносна мрежа.

Освен това, докато Борисов официално кани международни компании за строежа на новия газопровод от турската до сръбската граница, руски медии вече обявиха изпълнителя - "Трубная металлургическая компания". Последното не е изненада предвид условията на търга, според които именно строителят трябва да финансира строежа с 2.3 млрд. лева.

На практика чрез "Турски поток" руснаците умело затварят достъпа на конкурентите си в Югоизточна Европа, като в случая това става с помощта на българските власти. Затова и рискът да се повторят драмите с АЕЦ "Белене" и "Южен поток" никак не е малък.



Сблъсък с реалността

Каквито и уверения да бъдат дадени след срещата между Борисов и Медведев, на практика ще се случи това, което поискат руснаците. Това се видя при пазарния тест за газопровода от турската до сръбската граница, при който "Газпром" успя да направи условията по-изгодни за себе си. Още повече че страната доброволно се отказа от най-силния си коз - гарантираните приходи от над 1.4 млрд. лв. по настоящия договор с "Газпром" до 2030 г. за транзит по сега действащия газопровод.


Ролята на България на газовата карта на Европа е маргинална и зависи не толкова от желанието на нейните управляващи, колкото от развръзката при "Северен поток 2" и преговорите между Русия и Украйна. Макар САЩ да са категорично против новия газопровод през Балтийско море, все по-сигурно изглежда, че той ще се реализира, ако Русия гарантира и продължаването на транзита през Украйна. Такова е искането не само на еврокомисията, но и на самата Германия, която ще получава газа от "Северен поток 2". Това обаче може напълно да обезсмисли идеята за изграждането на втората тръба от "Турски поток", тъй като няма да има необходимост от допълнителни доставки към Европа през България и Сърбия.

Факторът Украйна

Сега през Украйна се транспортират 86.8 мрлд. куб.м руски газ на година, но договорът между "Газпром" и украинската "Нафтогаз" изтича на 31 декември 2019 г. Идеята на руснаците беше от 2020 г. да заобиколят Украйна чрез "Северен поток 2" (с капацитет 55 млрд. куб.м) и "Турски поток" (15.8 млрд. куб.м за вътрешните нужди на Турция и още толкова за транзит към Европа). Но това няма да се случи поне по две причини. На първо място газовото трасе от юг просто няма как да бъде построено в оставащите 10 месеца (повече вижте в следващия текст). И на второ - без газовите хранилища на Украйна, чийто капацитет е над 30 млрд. куб.м, европейската мрежа трудно ще може да се балансира при промяна в потреблението заради метеорологичните условия.

"Ролята на Украйна не може да бъде пренебрегната и всички освен може би българските власти добре знаят това", казва енергийният експерт Васко Начев. Според него преговорите между "Газпром" и "Нафтогаз", в които участва и ЕК, няма да приключат преди ноември, но със сигурност ще постигнат успех. Подобна позиция изразява и енергийният консултант Илиян Василев, визирайки готовността на Украйна да намали значително транзитните такси, което ще направи заобикалянето й икономически неизгодно.

Че се върви в тази посока, е видно и от изявлението на руския министър на енергетиката Александър Новак от края на януари - че продължаването на транзита на руски газ през Украйна след 2019 г. е възможно, ако страната осигури конкурентни условия. Последният засега кръг от преговорите беше на 21 януари. Тогава зам.-председателят на ЕК и комисар по Енергийния съюз Марош Шефчович е направил предложение за продължителността на бъдещото транзитно споразумение, обемите и тарифите за доставка на газ, както и за инвестициите и поддръжката на газовата система, които ще се обсъждат на следващата тристранна среща през май. Междувременно в края на март ще има президентски избори в Украйна, резултатът от които може да окаже съществено влияние върху преговорите.

Има и още един детайл - от 2020 г. Украйна трябва да има нов оператор на газопреносната мрежа, в който 49% от капитала да е собственост на европейски компании (съобщава се за интерес от Италия и Словакия). Именно това се очаква да е решаващо за постигането на ново споразумение с "Газпром".

Натискът от САЩ

Макар и непряко, новите газови проекти в Европа зависят и от мнението на САЩ. Администрацията на Доналд Тръмп е твърдо против разширяването на руските доставки, като Вашингтон дори заплаши със санкции участниците в "Северен поток 2". Евентуални ограниченията за него биха могли да помогнат на газопровода през България, тъй като "Газпром" ще се нуждае от трасе, по което да компенсира свития капацитет на тръбата през Балтийско море. В същото време държавният секретар на САЩ Майкъл Помпео призова Унгария да не подкрепя "Турски поток", защото смята проекта за политически - като канал за разпространяване на руското влияние в района. А без унгарското участие продължението на "Турски поток" през България и Сърбия не би имало никакъв смисъл.

С тези действия освен чисто политически интереси САЩ защитават и икономическите си цели - да продават LNG на европейския пазар. Колкото по-малко са руските доставки, толкова повече се разширява полето за използване на втечнения газ.

Залог за милиарди

Поне на думи премиерът Бойко Борисов се опитва да лавира между САЩ и Русия и енергийните правила на ЕС. От една страна, той говори за разширението на газовата мрежа от Турция до Сърбия като за част от газовия хъб "Балкан", в който ще се търгува газ от различни източници - за да се получи одобрението на ЕК, след като Шефчович ясно заяви, че ако проектът е само за транзитен газопровод, комисията няма да го подкрепи. От друга обаче, изпълни очакванията на "Газпром" да му предостави почти целия капацитет на новата тръба за 2.8 млрд. лв. (Това, че нямаше други кандидати освен свързана пак с "Газпром" швейцарска фирма, говори за значението на проекта.) За пред американците пък е продължилата десетилетие сага с междусистемната газова връзка с Гърция, която да осигури доставки на LNG от терминала край Александруполис.

Но както обикновено се случва, няма как всички да са доволни. Според Васко Начев Борисов сам се вкарва в капан, като обвързва продължението на "Турски поток" през страната със създаването на газовия хъб "Балкан". "Това не само е излишно, но и ще попречи на идеята за хъба, тъй като дори да бъдат осигурени други входни количества, 90% от изходния капацитет при сръбската граница е запазен от "Газпром" и няма как да се търгува и изнася какъвто и да е друг газ", смята той.

Това, изглежда, не е останало незабелязано и от САЩ, след като американският посланик в София Ерик Рубин каза в интервю за "Капитал", че "ако една държава контролира почти пълното ви енергийно снабдяване, тази държава има огромна власт и влияние над вас".

Основният проблем в случая е, че България за пореден път разчита единствено на "Газпром". А опитът в Европа показва, че диверсифицирането на доставките винаги води и до значителен спад в цените заради конкуренцията.

Проектът за междусистемната връзка с Гърция се бави вече 10 години, като според последните срокове строителството ще започне след 4-5 месеца. Този газопровод ще позволи на България, която сега е почти 100% зависима от руските доставки, да купува каспийски газ (вече има подписан договор с азербайджанската Socar) или от други държави чрез бъдещия LNG терминал в Александруполис. На хоризонта е и алтернативата от Средиземноморския регион - след откритите залежи във водите на Израел и Кипър. Но ако транзитната газова мрежа е резервирана от "Газпром", тези алтернативи стават безсмислени, тъй като природният газ няма как да стигне до Европа през българската територия. Дори възможността за реверсивни доставки към Украйна по сегашния трансбалкански газопровод е ограничена, тъй като по него ще продължи да тече руски газ за Гърция и Македония, а може би и за вътрешните нужди на България. С което "Газпром" ще държи всички основни входни и изходни газови точки в страната.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Главният прокурор ще може да бъде разследван от свой подчинен, съдът блокира партията на Слави Трифонов 1 Уикенд новини: Главният прокурор ще може да бъде разследван от свой подчинен, съдът блокира партията на Слави Трифонов

И още: Масови стачки във Франция заради пенсионната реформа на Макрон, още по-строг воден режим в Перник

8 дек 2019, 1262 прочитания

Единният стандарт за сградите в центъра ще е готов догодина Единният стандарт за сградите в центъра ще е готов догодина

Въведени са изисквания за "Графа" и още три улици в Наредбата за градската среда, която ще бъде гласувана през 2020 г.

8 дек 2019, 1178 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Финансирането на "Турски поток" през България - кой друг, ако не "Газпром"

Кандидатите за строителството трябва сами да осигурят необходимите 2.3 млрд. лв, а "Булгартрансгаз" ще се издължава от бъдещите таски

Още от Капитал
Какво прави една реклама ефективна

Николай Караджов, Светослава Диновска и Радомир Иванов от агенцията Saatchi&Saatchi Sofia, пред "Капитал"

Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Четиримилиардната алтернатива

Годината е рекордна за взаимните фондове, като те са сред малкото инвестиции, които бият инфлацията, макар да има и доста на загуба

Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10