Сметната палата: Културното наследство не се опазва или поддържа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сметната палата: Културното наследство не се опазва или поддържа

Къщата на Иван Гешов на бул. "Патриарх Евтимий" в София се намира в окаяно състояние, въпреки че настоящите собственици са глобявани няколко пъти

Сметната палата: Културното наследство не се опазва или поддържа

Одитната институция констатира, че в системата за опазване на архитектурните паметници цари хаос

Мила Чернева
5367 прочитания

Къщата на Иван Гешов на бул. "Патриарх Евтимий" в София се намира в окаяно състояние, въпреки че настоящите собственици са глобявани няколко пъти

© Цветелина Белутова


Няма достатъчно пари, хора и ред, за да може ефективно да се опази архитектурното културно наследство в страната. Това е общият извод от одитния доклад на Сметната палата за състоянието на паметниците на културата.

Една разходка из софийските улици или пък из някой от другите големи градове в страната е доказателство за същото - редица архитектурни паметници се рушат, без да има ясен план как да се запази историческият им облик.

Както отбелязват от одитната институция, у нас културното наследство е обект на закрила от самото създаване на българската държава. Въпреки това поводът ведомството да се активизира по темата е, че през последните години редица публикации и репортажи в медиите сигнализираха за лишаването на българските градове от огромна част от тяхното ценно архитектурно наследство. Подобна публичност придоби например историята на "Двойната къща" в столицата, когато сградата беше разрушена, въпреки че е паметник на културата. Разбира се, този проблем изобщо не съществува само на територията на столицата, а се простира чак до Черноморието, както беше в случая с нов хотел в Стария град на Созопол, който разследване на "Капитал" разказа.

От Сметната палата изтъкват, че конституцията гарантира правото на всеки гражданин да се ползва от националните културни ценности.

Докладът на ведомството обхваща дейности от периода между 1 януари 2015 г. и 30 юни 2016 г.

В периода 2015-2018 г. не е осъществяван мониторинг на състоянието на недвижимото културно наследство с изключение на няколко обекта с категория "световно значение" - старинен град Несебър, Ивановски скални църкви, Мадарски конник, Рилски манастир.

По данни на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) общият брой на обявените и декларирани недвижими културни ценности (НКЦ) е над 39 хил., от които близо 20 хил. са архитектурно-строителни, а 355 - от национално значение. По-малко от четвърт от архитектурно-строителните НКЦ са с предоставен статут на културна ценност. Всички останали – общо 14 780 на брой, са само декларирани, без да са изучени задълбочено и да е направена оценка на качествата им на културни ценности.

Институциите: Никой не знае какво да прави

Оказва се, че няма координация между институциите, които участват в процеса, а има "неясно, неточно и непълно определени правомощия и задължения". Отговорностите се размиват между областни управители, общини, министър на културата, министър на околната среда и водите, министър на регионалното развитие и благоустройството, Светия синод на Българската православна църква и на централните ръководства на другите вероизповедания.

Разбира се, някои институции не правят и това, което по закон имат право да вършат. През 2017 г. например проверка на "Капитал" показа, че Столичната община не е инвестирала никакви средства в рамките на цяло десетилетие, за да опази паметниците на културата на своята територия.

Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" в Министерството на културата (МК) пък не е особено инициативна, сочи анализът. През одитирания период от инспектората са проверени незначителен брой обекти – между 0.07 и 0.54% на година. Дейността не се планира и отчита адекватно.

Сметната палата уточнява, че се наблюдава "значително недофинансиране на дейностите по опазване на НКН". Размерът на финансирането на НИНКН и администрацията на МК, която се занимава с опазване на НКН, не е обвързан с нуждите им, а е прилаган исторически подход при определяне на разходите. Така липсва адекватно финансово планиране.

Размерът на средното месечно възнаграждение в НИНКН е под средното месечно за страната, в обществения сектор, в област "Култура, спорт, развлечения" и в София, а текучеството в института е голямо. Институциите имат и проблем с човешките ресурси - средно над 3000 обекта се падат годишно на един експерт в Националния институт за недвижимо културно наследство за мониторинг на недвижими културни ценности.

Няма данни, няма и план

През 2016 г. е въведено изискване за водене на Националния документален архив в електронен вид, но това не е изпълнено. В момента архивът съдържа около 100 хил. папки и класьори - досиета на обектите и техническа документация, протоколи от комисии, планове, фотограметрични заснемания и фотодокументация. В момента на начален етап е проект, финансиран с европейски средства, за изграждане и внедряване на специализирана информационна система за документите от Националния документален архив за обектите от национално и световно значение и недвижимите археологически културни ценности от национално значение.

Освен това вече почти десет години продължава процесът на разработване на Националната стратегия за развитие на културата, все още не е и изпълнено законовото изискване за приемане на национална стратегия за културното наследство. Липсата на визия или стратегия как да се опази културното наследство "създават реална опасност за съхраняването на недвижимото културно наследство, в това число и архитектурните обекти в градска среда", пише в анализа.

Препоръките

Сметната палата дава и идеи на министъра на културата и НИНКН. Сред 15-те препоръки към министъра са да се дигитализират процесите, да се въведат конкретни отговорници и процедури за мониторинг на културните ценности, да се създаде механизъм за наблюдение и контрол по изпълнение и спазване на процедурите по деклариране и предоставяне на статут и др.

Сред насоките към директора на НИНКН е да осигури онлайн достъп до Националния регистър на НКЦ, да прилага механизъм за контрол на процедурите по деклариране и предоставяне на статут и т.н.

Емблематични къщи, паметници на културата, като Къщата с ягодите на ул. "Сан Стефано" в столицата, се рушат заради липса на ред в процедурите за тяхното опазване
Фотограф: Надежда Чипева
Преди две години багери разрушиха 100-годишнатa "Двойна къща", построена от арх. Георги Тодоров в центъра на София, чийто статут на паметник на културата е бил премахнат от бившия министър на културата Вежди Рашидов в края на мандата му
Фотограф: Юлия Лазарова

Няма достатъчно пари, хора и ред, за да може ефективно да се опази архитектурното културно наследство в страната. Това е общият извод от одитния доклад на Сметната палата за състоянието на паметниците на културата.

Една разходка из софийските улици или пък из някой от другите големи градове в страната е доказателство за същото - редица архитектурни паметници се рушат, без да има ясен план как да се запази историческият им облик.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    evpetra avatar :-(
    evpetra

    Скоро няма да остане нито природа, нито културна среда в България, но затова пък ревниво се пазят и възстановяват "изконните български традиции и ценности" - ледено хоро с потури, най-дългото в света хоро (не че има други!), събори на старобългарски воини и възрожденски юнаци и други идиотщини от този род.

  • 2
    tqy1543257928589749 avatar :-|
    Yordan Georgiev


    Няма смисъл даже от такива фази на избиране… Джи Пи Груп е фирма доказала се не само в България ами и в чужбина

  • 3
    bnm37477327 avatar :-(
    bnm37477327

    Браво, Капитал!!! Кратко, точно и ясно казано. А сега накъде?

  • 4
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Нищо сложно няма.

    Ако собственикът не ремонтира след 2-3 подканвания, скъп ремонт по правилата и принудително одържавяване, като държавата покрива разликата между цената и ремонта.

  • 5
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#1] от "evpetra":

    Едното го пази народа. И го пази добре, и е напълно прав да го прави. Само че там имаме консенсус. Когато бизнес интересите са да се рушат сгради и да се унищожава природата, става по-сложно. Имаме еднакъв отзвук и против нарушаването на традициите, и против рарушаването на природното и културно наследство. Какво следва от това? Министъра на културата/кмета/областния управител 3 месеца се кръстят как всичко ще бъде построено до няколко дена.

    Виждат се резултатите. Тютюневите складове си седят укрепени стени, двулицевата къща си е все така разрушена, конюшните още са без покрив, а къщата на Гешов продължава да се движи към реконструкция тип "Кристал палас" на Шипка (грозна).

    Остава да си пазим и сградите, и природата... За какво са тези всичките институции с ясно разписани механизми за принудителни ремонти?! Само публичен линч остава да направим на Японеца, за да се задействат властите!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK