Само три оферти привелче търгът за най-големия инфраструктурен обект в България за последните десетилетия - новият транзитен газопровод от турската до сръбската граница за 2.8 млрд. лв., по който "Газпром" ще снабдява Централна Европа с газ от "Турски поток". Кандидатите са консорциуми от Саудитска Арабия, Италия и Унгария, като очакваното участие на руски фирми поне на пръв поглед не се оправдава. В едно от обединенията обаче участва люксембургска фирма, чийто доскорошен директор сега е зам.-генерелен директор на руската "Тръбна металургична компания" (ТМК). За нея преди седмица руските медии обявиха, че е определена от "Газпром" за доставчик на тръбите и строител на газопровода в България.
При отварянето на офертите в сградата на "Булгартрансгаз" не бяха обявени имената на българските подизпълнители, които реално - с техниката и хората си, ще извършват изкопните дейности и полагането на тръбите. Те може да станат ясни след публикуването на протоколите от дейността на оценителната комисия, чийто председател е зам.-директорът на "Булгартрансгаз" Камен Манев. Но е възможно чуждестранните компании да сключат договори с местните подизпълнители и на по-късен етап, като разпределят строителните работи между няколко фирми, така че се спазят праговете на Закона за обществените поръчки.
"Разчитам колегите да работят бързо с документацията и до края на март да може да отворим ценовите предложения на кандидатите", заяви изпълнителният директор на държавния газов оператор Владимир Малинов. По думите му за изпълнението на проекта са допустими два подхода от гледна точка на сроковете. Единият е малко над 300 км от дългото 474 км трасе да бъдат изградени за 255 дни, с което да се осигури свързаност до сръбската граница, а към Турция да се ползва сега съществуващата инфраструктура. А другият предвижда изпълнението на целия проект с допълнителни компресорни станции до края на 2020 г. Самите кандидати следва да са посочили в офертите си кой подход ще изберат.
Любопитно е изявлението на Малинов, че за "Булгартрансгаз" този газопровод не е част от продължението на "Турски поток", както многократно е заявявал премиерът Бойко Борисов, а е разширение на националната мрежа, което осигурява допълнителни входно-изходни капацитети.
Руската връзка
Първият участник в процедурата е ДЗЗД "Газово развитие и разширение в България", в което влизат Консорциум "Варна 1" (учредено от италианската "Бонатти" С.П.А и германската "Макс Щрайхер" С.П.А) и българският клон на люксембургската "Комплишънс дивелъпмънт" С.А.Р.Л. Италианците и германците са известни с участието си в търга за междусистемната газова връзка с Гърция. - "Бонатти", в партньорство с "Джи Пи Груп" и ГБС, са сред поканените да представят ценово предложение. Което е сигнал за възможно бъдещо партньорство и в този проект. Що се отнася до "Макс Щрайхер", които си партнираха с гръцаката "Терна", те бяха отстранени от надпреварата.
Публичната информация за люксембургската "Комплишънс дивелъпмънт" С.А.Р.Л. е повече от оскъдна, като фирмата няма дори собствен сайт. За това пък освен клон в България има такъв и в Белград - в Сърбия "Газпром" ще строи газопровода от българската до унгарската граница като продължение на "Турски поток". Интересното е, че доскорошният директор на "Комплишънс дивелъпмънт" Владимир Шматович е заместник-генералният директор по развитието на руската "Тръбна металургична компания" (ТМК) и член на борда на директори на подразделението й за газови и петролни тръби - IPSCO Tubulars Inc.
Миналата седмица, преди посещението на руския премиер Дмитрий Медведев, руското издание РБК съобщи, че именно ТМК ще получи поръчката за доставка на тръби за разширението на българския участък на газопровода "Турски поток". Представител на компанията твърди пред изданието, че ТМК на разглежда възможността за участие в търга на "Булгартрансгаз".
Тъй като дяловото разпределение в консорциума между "Бонатти" и "Макс Щрайхер" в обединението с "Комплишънс дивелъпмънт" не е известно, засега не е ясно и коя компания има водеща роля в него.
Другите претенденти
Останалите две оферти са на унгарската OT Industries и компанията от Саудитска Арабия Arkad. Унгарската участва с обединение на подразделенията си OT Industries Fovallalkozo Zrt. и OT Industries-KVV Kivitelezo Zrt., като от фирмения й профил става ясно, че се занимава с основно с газова и нефтена инфраструктура в Централна и Източна Европа.
В саудитския консорциум "Аркад" влизат "Аркад Ей Би Би" С.п.А и "Аркад Енджиниъринг енд Констръкшънс Къмпъни". Групата има голям опит в изграждането на газо- и нефтопроводи, като освен това строи и електроцентрали, платформи за добив, както и нефтопреработвателни съоръжения. Участието на Arkad може да се свърже с посещението на премиера Борисов в Саудитска Арабия от края на февруари, когат той покани местните компании да се включат в търга за новия газопровод.
Само три оферти привелче търгът за най-големия инфраструктурен обект в България за последните десетилетия - новият транзитен газопровод от турската до сръбската граница за 2.8 млрд. лв., по който "Газпром" ще снабдява Централна Европа с газ от "Турски поток". Кандидатите са консорциуми от Саудитска Арабия, Италия и Унгария, като очакваното участие на руски фирми поне на пръв поглед не се оправдава. В едно от обединенията обаче участва люксембургска фирма, чийто доскорошен директор сега е зам.-генерелен директор на руската "Тръбна металургична компания" (ТМК). За нея преди седмица руските медии обявиха, че е определена от "Газпром" за доставчик на тръбите и строител на газопровода в България.
При отварянето на офертите в сградата на "Булгартрансгаз" не бяха обявени имената на българските подизпълнители, които реално - с техниката и хората си, ще извършват изкопните дейности и полагането на тръбите. Те може да станат ясни след публикуването на протоколите от дейността на оценителната комисия, чийто председател е зам.-директорът на "Булгартрансгаз" Камен Манев. Но е възможно чуждестранните компании да сключат договори с местните подизпълнители и на по-късен етап, като разпределят строителните работи между няколко фирми, така че се спазят праговете на Закона за обществените поръчки.
2 коментара
Заради войната на Русия с Украйна, ние трябва да платим 3 млрд, за да угодим на Русия да заобиколи Украйна. Срещу хипотетични стотина милиона на година и вечна зависимост от Русия!
Нямам думи да опиша радостта си. Това е изключително важно за българската инфраструктура и за България като цяло. Строителството ни е в сериозен възход