Руска рулетка с енергийните проекти
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Руска рулетка с енергийните проекти

Посещението на руския премиер Дмитрий Медведев премина почти тихо откъм обещания, въпреки че се случи точно преди отварянето на офертите за газопровода от границата с Турция до Сърбия

Руска рулетка с енергийните проекти

Какво разбрахме от визитата на Дмитрий Медведев в София за бъдещето на газовите потоци, хъб "Балкан" и АЕЦ "Белене"

Ивайло Станчев
5944 прочитания

Посещението на руския премиер Дмитрий Медведев премина почти тихо откъм обещания, въпреки че се случи точно преди отварянето на офертите за газопровода от границата с Турция до Сърбия

© Надежда Чипева


Посещенията на руски политици в София обикновено се свързват с подписването на някой гигантски проект. Този път визитата на премиера Дмитрий Медведев премина почти тихо откъм обещания, въпреки че се случи сякаш съвсем случайно точно преди отварянето на офертите за строежа на газопровода от границата с Турция до Сърбия. Струващият почти три милиарда лева проект се очаква да поеме преноса на руски газ през България и вече няколко години е в основата на цялата политика на управлението на Бойко Борисов към Русия.

Доколкото Медведев не е силният фактор в Москва, от него новини така или иначе няма как да се очакват. От друга страна обаче, Кремъл явно няма яснота за проектите. Руският премиер отново повтори, че Русия иска гаранции от Европейската комисия за продължението на газопровода "Турски поток" през България, въпреки че няма нужда от такава. АЕЦ "Белене" продължава да е химера, а газовият хъб "Балкан" - любимият проект на премиера Бойко Борисов, просто може да бъде забравен.

Защитава ли се националният интерес в енергетиката?

Само в разбирането на правителството, което просто иска да строи стари проекти

През последните дни и премиерът Борисов, и енергийният министър Теменужка Петкова започнаха да изтъкват националните интереси във връзка с новите газови проекти. "Договаряме нашия национален интерес да бъде осигурена сигурността на доставките и диверсификация на маршрутите за доставка на природен газ, съответно и за диверсификация на източниците", каза Петкова. Това е похвално, тъй като конкуренцията на газовия пазар води не само до сигурност, но и до по-добри цени. На практика обаче с изграждането на струващия 2.8 млрд. лв. (без лихвите) транзитен газопровод от Турция до Сърбия подобни цели не се постигат. Той ще служи преди всичко на целите на "Газпром" да доставя газ в региона на Централна и Югоизточна Европа, като заобиколи Украйна. С което почти пълната зависимост на България от руския газ няма да намалее.

"Капитал" е част от проекта "Европа говори", който цели да насърчи диалога между хора с различни политически възгледи от цяла Европа. За да участвате, попълнете краткия въпросник долу:

В същото време вече 10 години се бави изграждането на междусистемната връзка с Гърция, която действително би диверсифицирала източниците и маршрутите на доставка. Проектът ще влезе в експлоатация най-рано през 2021 г., година по-късно от датата, на която България може да получава газ от Азербайджан. Заради това "Булгаргаз" рискува да изгуби договора си с азерската СОКАР.

В близко бъдеще ще има възможност и за доставки на румънски газ по Трансбалканския газопровод, който "Газпром" ще спре да използва заради "Турски поток". Само че и от двете страни на Дунав все още не се работи в тази посока, въпреки че за България доставките от Румъния вероятно са най-изгодната алтернатива на руския газов монопол.

Ще има ли транзит на газ през България?

Все още не е сигурно, повече яснота ще има през април.

Макар да е обявена обществена поръчка за строителството на новия 450-километров газопровод, реализацията му въобще не е сигурна. На първо място, предстои да се види дали процедурата няма да бъде компрометирана - руските медии вече обявиха за победител "Тръбна металургична компания" (ТМК), а при отварянето на офертите на кандидатите се разбра, че единият от тях е свързан именно с тази руска фирма.

Дори всичко с търга да е наред, в един момент може да се окаже, че я няма основната причина за строежа на тръбата - резервираните капацитети за пренос. Това е така, тъй като "Газпром" има право до 1 април да се откаже без никакви санкции от заявените количества. Подобен ход може да бъде предприет, например ако се постигне напредък в преговорите между Русия и Украйна за продължаване на транзита след 1 януари 2020 г.

Що се отнася до искането на Медведев за категорични гаранции от ЕС, че проектът няма да последва съдбата на "Южен поток", такива не би следвало да са нужни. Формално разширението на българската газопреносна мрежа се случва изцяло по правилата и регулациите на Брюксел и за него не се изискват дерогации или друг специален режим, които да бъдат изрично дадени.

Спазени ли са правилата на ЕС?

Формално, да, но на практика се обслужва интересът на "Газпром".

Още през 2017 г. "Булгартрансгаз" започна процедура за проучване на пазарните възможности за разширяване на газопреносната мрежа, както предвиждат правилата на ЕС. В рамките на първата фаза бяха получени необвързващи прогнози за търсене на капацитет, като максималното количество природен газ, което се очаква да постъпва на българска територия до 2040 г., е почти 20 млрд. куб.м на година, от които малко над 3 млрд. куб.м са за вътрешно ползване, а останалите - за транзит. Необвързващите заявки за пренос през българско-сръбската граница са за 13.9 млрд. куб.м. За сравнение, сега България транзитира около 15 млрд. куб.м руски газ годишно за Гърция, Македония и Турция.

Като втора фаза през април 2018 г. бяха събрани необвързващи оферти за предлагането на капацитети, а този януари се проведе и третата фаза с подписването на договори. В конкурса нямаше ограничения за участниците, но в крайна сметка интерес прояви само "Газпром", като не броим минималното участие "за цвят" на регистрираната в Швейцария "Мет груп", също свързана с "Газпром". Липсата на конкуренция позволи на руския газов концерн на практика да диктува условията на търга и след редица отстъпки от страна на "Булгартрансгаз" резервира 90% от входния и 80% от изходния капацитет на новата тръба до Сърбия.

Ще има ли печалба от новия газопровод?

В близките 20 години по-скоро не.

След провеждането на пазарния тест прогнозираните приходи се свиха от 399 млн. лв. годишно до средно 340 млн. лв. Това покрива минималните изисквания за жизнеспособност на проекта от 329 млн. лв. на година. С включените в тях само експлоатационни разходи от 131.4 млн. лв. се постига възвращаемост на инвестицията. Но в сметката не влиза евентуалното оскъпяване на проекта, тъй като например плащанията към строителя са предвидени да са разсрочени. Това може да доведе до по-ниска възвращаемост за "Булгтрансгаз", която в доброя случай в следващите 10-15 години ще има същите приходи от пренос на газ, каквито има и по сегашния си транзитен договор с "Газпром". В лошия - с новия проект държавното дружество ще има по-малка печалба от настоящата си, т.е. цялото усилие от икономическа гледна точка става безсмислено.

Причината е анализ на енергийното министерство, че за България е по-изгодно да приеме условията на "Газпром", вместо да води дела за пропуснати ползи по сегашния договор с руската компания, който гарантира приходи от 1.4 млрд. лв. до 2030 г., дори преносът на газ да спре. Това може и да е така, но явно София не е успяла да използва милиардния си коз, за да получи по-добри условия за новия газопровод.

Сметката може да излезе само ако бъде осигурено допълнително натоварване на газопреносната мрежа - например с пренос на румънски газ за Гърция или каспийски за Унгария или Украйна.

Възможен ли е газовият хъб "Балкан"?

Разпределителен център - не, вътрешна борса и транзит - да.

Идеята за газов хъб означава наличие на достатъчни количества газ, развита с повече входни и изходни точки преносна инфраструктура и хранилища за съхранение на суровината - в комбинация с достъпна за всички платформа за търговия. Вероятността България да се превърне в газоразпределителен център клони към нула. Страната никога не е била и няма да бъде голям газов пазар, който да осигурява ликвидност на търговците. Много по-възможно е да се осъществи само проектът за транзит на руски газ през продължението на "Турски поток", както и след време да се пренасят малки количества каспийски газ и LNG към Централна и Източна Европа.

Що се отнася до платформата за търговия, България е поела ангажимент пред ЕК да изгради собствена газова борса, на която да се търгуват количествата за вътрешния пазар от всички източници. Сега единствен доставчик е "Булгаргаз", като тарифите му са регулиран от КЕВР. В тази връзка през януари "Булгартрансгаз" регистрира нова дъщерна компания - "Газов хъб Балкан". Нейната цел е да създаде платформа за търговия на природен газ в България - газова борса със сегмент и за двустранна търговия.

Ще се строи ли АЕЦ "Белене"?

Зависи от условията на тръжната процедура.

Според огласената по-рано рамка проектът трябва да се осъществи на пазарен принцип - без договори за задължително изкупуване на енергията от българската държава, без преференциални цени за изкупуване на електрическата енергия, без договори за разлика, без предоставяне на държавни и на корпоративни гаранции или други непазарни механизми за гарантиране на инвестицията.

Тези условия обаче не се харесват от потенциалните инвеститори като "Росатом" и Китайската национална ядрена корпорация (CNNC). При визитата си руският премиер Медведев казва, че "Росатом" ще реши дали да участва в строителството на АЕЦ "Белене", след като види какви ще са условията на процедурата, а миналата година от самата компания обявиха, че без държавна помощ няма как да се включат. Сходна е и позицията на китайците.

Спорно е и изтъкваното предимство на проекта, че е готов и само чака да бъде построен. След въпрос към ЕК на евродепутата от ДСБ Светослав Малинов, стана ясно, че АЕЦ "Белене" трябва да получи ново одобрение.

Ще се наложи ли да внасяме ток след 10 години?

Зависи от държавната политика в сектора и случващото се в региона.

По време на пресконференцията с Медведев премиерът Борисов прогнозира, че ако не изградим новата ядрена централа, ще се наложи да внасяме ток след 10-12 години. "Ние останахме от малкото страни, които защитават въглищата, но не се знае още колко ще може да ги използваме, тъй като CO2 емисиите стават все по-скъпи", каза Борисов и добави, че след като изтече ресурсът на реакторите на АЕЦ "Козлодуй", страната ще остане без базова мощност.

Подобна опасност обаче е силно преувеличена и предполага пълно бездействие от страна на държавата. Животът на въглищните централи може да се удължи до 2035 г., ако сега изпълнят изискванията на ЕК вместо да се искат дерогации. Паралелно може да се въведат мощности на газ - ТЕЦ "Варна" не е най-добрият пример, но при подходящи пазарни условия подобни централи неизбежно ще се появят. Същевременно ще се увеличи делът на ВЕИ, ще се модернизира управлението на преносната мрежа, така че да отговаря на промените в производството и потреблението. Не бива да се пропуска и енергийната ефективност - въпреки огромния ръст на БВП през последните 20 години крайното потребление на електроенергия в страната остава почти непроменено.

Сам по себе си проектът "Белене", със своите два големи блока от 1000 МВт е твърде голям и не е оптималният за България. От друга страна, не е ясно доколко конкурентна ще е цената на произвежданата електроенергия спрямо другите източници след 10-15 години, когато ядрената централа би могла да заработи.

Посещенията на руски политици в София обикновено се свързват с подписването на някой гигантски проект. Този път визитата на премиера Дмитрий Медведев премина почти тихо откъм обещания, въпреки че се случи сякаш съвсем случайно точно преди отварянето на офертите за строежа на газопровода от границата с Турция до Сърбия. Струващият почти три милиарда лева проект се очаква да поеме преноса на руски газ през България и вече няколко години е в основата на цялата политика на управлението на Бойко Борисов към Русия.

Доколкото Медведев не е силният фактор в Москва, от него новини така или иначе няма как да се очакват. От друга страна обаче, Кремъл явно няма яснота за проектите. Руският премиер отново повтори, че Русия иска гаранции от Европейската комисия за продължението на газопровода "Турски поток" през България, въпреки че няма нужда от такава. АЕЦ "Белене" продължава да е химера, а газовият хъб "Балкан" - любимият проект на премиера Бойко Борисов, просто може да бъде забравен.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    beky avatar :-|
    beky

    Пълен хаос! Този Ивайло не си ли помни твърденията във вчерашните писания?
    И Ивайло Станчев съществува лиреално или това е псевдоним, под който се пробутват някакви опорки?

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#1] от "beky":

    И вие ли го забелязахте?
    По темата енергетика Капитал ни спестява главоблъскането между двете противоположни тези и спуска единствено правилната, подписана от някой си Ивайло С, който обаче има нещастието да е безкрайно неубедителен, както и във всичките си досегашни изяви.

    В това не би имало нищо укоримо, ако Ивайло С. пишеше детски приказки и не беше повярвал в самовнушената си експертност.
    До сълзи несериозно звучат дълбокомислените му съждения от сорта:

    - "В близко бъдеще ще има възможност и за доставки на румънски газ ... Само че ... все още не се работи в тази посока..."

    - "В конкурса нямаше ограничения за участниците, но в крайна сметка интерес прояви само "Газпром", информира ни Ивайло С, а в съседния материал по темата за кандидатите, същият автор Ивайло С пише: "Кандидатите са консорциуми от Саудитска Арабия, Италия и Унгария...."

    Това видимо са две взаимно изключващи се съждения, публикувани в едно и също издание. Едното съждение е неверно/подвеждащо/фейк/измама/лъжа. Защо е нужно в Капитал да се пишат лъжи по темата? Защото явно обслужват някаква прокарвана от тях линия.

    - "Сам по себе си проектът "Белене", със своите два големи блока от 1000 МВт е твърде голям и не е оптималният за България."

    Енергетик, макроикономист, прогностик в едно е този Ивайло С!!

    Българинът има едно понятие "превиване на пръчката", когато опитите за определено въздействие са толкова безсмислено натрапчиви и агресивни, че задължително постигат обратния ефект.

    Колкото повече ботове Ивайло С. се "изказват" по темата, толкова повече ще се затвърждава убеждението, че Газпром, както Дядо Иван навремето, е единственото ни спасение...

    Което, разбира се, че не е вярно...

  • 3
    vzz21540840 avatar :-|
    Ивайло Станчев

    До коментар [#2] от "D-r D":

    От автора Ивайло Станчев: Уважавам правото ви на мнение, но в случая коментарите изглеждат просто като нападки.

    1. "В близко бъдеще ще има възможност и за доставки на румънски газ ... Само че ... все още не се работи в тази посока..."

    Какво несериозно има в това? Румъния има собствен добив, който предстои да е увеличава. България би могла да си договори внос от Румъния, но за да се осъществи той не е достатъчна само междусистемната връзка - нужна е и компресорна станция поради разликата в налягането на румънската и българската система. Реверсивното използване на трансбалканския газопровод зависи от това дали "Газпром" ще спре да го ползва за доставки до Гърция и Македония. Аз лично не мисля, че ще спре.

    2. "В конкурса нямаше ограничения за участниците, но в крайна сметка интерес прояви само "Газпром", информира ни Ивайло С, а в съседния материал по темата за кандидатите, същият автор Ивайло С пише: "Кандидатите са консорциуми от Саудитска Арабия, Италия и Унгария...."

    Това е чиста заблуда от ваша страна, тъй като сравнявате две коренно различни процедури (което води до съмнение, че коментирате не професионално, а с определена цел - да се заблудят читателите). В конкурса за резервиране на капацитет нямаше ограничения, но се яви само "Газпром" и унгарската му побратима с швейцарски офис "МЕТ Груп". В търга за строителство на газопровода се явиха консорциуми от Саудитска Арабия, Италия-Германия и Унгария. Като италиано-германският има пряка връзка с руската ТМК, за която руските медии обявиха, че е определена от "Газпром" за строител.

    3. "Сам по себе си проектът "Белене", със своите два големи блока от 1000 МВт е твърде голям и не е оптималният за България."

    Какво невярно има в това. В съвременните електроенергийни системи големи и трудноманеврени мощности като тези на АЕЦ "Белене" са трудни за управление от гледна точка на потреблението и ВЕИ. Със сигурност много по-оптимален вариант за България са 4 блока по 500 мегавата, ако говорим за аналогичен ядрен проект.

  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#3] от "Ивайло Станчев":

    Уважаеми г-н Ивайло Станчев,
    Бях написал дълъг и обстоен огговор на любезната ви реплика.
    Изтрих го.
    Защото нямам намерението да ви уча как да пишете. Това си е ваша работа. Колкото можете - толкова.
    Единственото, което добронамерено държа да споделя с вас е, че човек, за да звучи убедителено, трябва много добре да владее материята, с която се занимава и да не забравя, че публиката, когато нещо я интересува, рови в нета, ходи по библиотеки, чете и трупа информация, изгражда позиция. И когато попадне на вашата лимонада просто излиза и отива да чете другаде, където знае, че има авторитетни автори.

    Да, публиката може да се лъже. Но по веднъж. А и публиката е сборно понятие - има глупаци, има фанатици, но има и експерти. Вие пишете за първите две категории. Ако смятате тях за таргет - ОК.

    За мен сте много слаба ракия. Тържествено ви обещавам, че повече няма да ви чета.

    Бъдете здрав.

  • 5
    petkata1 avatar :-|
    petkata1

    До коментар [#3] от "Ивайло Станчев":

    . "Сам по себе си проектът "Белене", със своите два големи блока от 1000 МВт е твърде голям и не е оптималният за България."

    Какво невярно има в това. В съвременните електроенергийни системи големи и трудноманеврени мощности като тези на АЕЦ "Белене" са трудни за управление от гледна точка на потреблението и ВЕИ. Със сигурност много по-оптимален вариант за България са 4 блока по 500 мегавата, ако говорим за аналогичен ядрен проект.

    Уважаеми г-н Станчев, когато се пише за електроенергийни системи е добър подход да се знае за какво въобще са нужни трудно маневрирани мощности като ТЕЦ и АЕЦ и за какво са нужни за целите на енергийното управление така наречените ВЕИ (водни, слънчеви, вятърни ).

  • 6
    kotovad avatar :-|
    А.Стоянова

    "Руски рулетки с енергийните проекти".
    От визитата на Дмитрий Медведев в София за бъдещето на газовите потоци, хъб "Балкан" и АЕЦ "Белене", на въпроса "ще има ли транзит на газ през България? Отговорът е: "Все още не е сигурно, повече яснота ще има през април".
    На въпроса "ще се строи ли АЕЦ "Белене", отговорът е "Зависи от условията на тръжната процедура. От самата компания обявиха, че без Държавна помощ няма как да се включат в това начинание"
    Мнението ми е, че бъдещето на АЕЦ "Белене" е положително, по следните причини: По време на пресконференцията с г-н Медведев г-н Борисов прогнозира че: 1.АКО не изградим новата ядрена централа, ще се наложи да внасяме ток след 10-12 години"; 2."Ние сме от малкото страни, които защитават въглищата, но не се знае още колко ще ги ползваме, тъй като СО2 емисиите стават все по скъпи"; 3."След като изтече ресурсът на реакторите на АЕЦ "Козлодуй", страната ни ще остане без БАЗОВА мощност".
    Обосновано е мнението на г-н Борисов че: "Заявките, че инвеститорите няма да получат никаква държавна подкрепа, ще трябва да бъдат ПРЕОСМИСЛЕНИ".

  • 7
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Ако някой случайно рови в боклука -
    Забележително интервю по темата в развитие от Епицентър:


    Любомир Денчев
    „Турски поток“ ще има, но той няма връзка с хъб „Балкан“, казва експертът

    Д-р Любомир Денчев: Кой ще ни достави газ на 1 януари 2020-а? Дипломат с куфари?!
    12163 | 11 март 2019 | 12:37

    „Газпром експорт“ е изпратил официално писмо до „Булгартрансгаз“, че спира доставката за България от 1 януари 2020 година по това направление. Виждате ли коментари в медиите от страна на министъра, „Булгаргаз“, БЕХ? Пълна тишина, пита д-р Денчев


    Автор:
    Таня Джоева


    Любомир Денчев е доктор по икономика и енергиен експерт. Роден е през 1957 година. Бил е изпълнителен директор на “Булгаргаз” ЕАД и “Булгаргаз Холдинг” ЕАД (2005-2007), от март 2007-а до септември 2008-а – главен изпълнителен директор на “Булгаргаз Холдинг” ЕАД. Член на Управляващия комитет на „Nabuco Gas Pipeline International” (2007-2008).
    Изпълнителен директор на „Проектна компания Бургас-Александруполис” АД (2007 – 2009).
    През 2013-2014 е съветник по енергетика на вицепремиера по икономическо развитие.

    - Г-н Денчев, вие сте енергиен експерт, бивш директор на „Булгаргаз холдинг“, познавате проблематиката в детайли. Като отсеете фактите от желаното, пиар акциите от фактите, как ще отговорите на въпроса има ли бъдеще българското разклонение на „Турски поток“?

    - Да, „Турски поток“ има бъдеще. Първият въпрос е кога, вторият – как.
    Първият е свързан с голямата шахматна игра, ако цитираме Хенри Кисинджър, която се води основно между САЩ и Русия в полето на енергетиката и енергийните пазари. Тази игра има един посредник в Европа и това е Брюксел. Затова преговорите се усложняват.
    „Газпром“ преговаря 10 години с Европейския съюз по различните енергийни пакети. Резултатът е споразумение, независимо от всички злонамерени „анализи“ как бил осъден, смазан и така нататък.

    Играта е сложна, но от политическа гледна точка. Енергетиката захранва потребителите и икономиката на всяка страна, така че нещата от икономическа гледна точка изглеждат различно. Едно говорят Англия и Германия на политическо ниво, но когато се стигне до проекти и сделки, нещата стават прагматични и при интерес се случват.

    В случая с „Турски поток“ интерес очевидно има. Председателят на Управителния съвет на „Газпром“ Алексей Милер се опита да убеди италианския премиер преди две години да получават газ след 2020 г. от Северен поток 2. Само че италианците не се съгласиха. Това не беше отразено много добре в медиите, а аз съм се научил да чета за енергийните срещи между редовете. Тогава руснаците се върнаха към идеята за южното направление.

    Основният потребител и крайната дестинация на втората тръба на „Турски поток“ е Италия. Поради неяснотата на позицията на Брюксел “Газпром” анонсира засега по-малък капацитет в това направление. Вероятно този газопровод ще се закачи за хъба в Баумгартнер, Австрия, откъдето вървят разпределенията. Може би ще има директно направление през Словения за Италия. Не мога да бъда категоричен, защото „Газпром“ винаги има много варианти. Даже, ако някой политически анализатор иска да бъде екстремен, може да каже, че руснаците играят покер с белязани карти. Те винаги имат много варианти.

    А имат много варианти, защото, от една страна, евтините ресурси са при тях – подчертавам евтините. От друга страна, потреблението на природен газ с източник Русия в ЕС нараства. Старите доставчици на природен газ за Централна и Западна Европа постепенно намаляват добивите си. Ресурсите в Северно море, където газ добиват Великобритания, Холандия, Норвегия, се изчерпват. Газопроводите, които свързват Италия през Средиземно море с Либия и Алжир, станаха рискови. Политическото положение в тези две страни е нестабилно и доставките не са гарантирани.
    За нас е важен вторият въпрос - как ще се реализира този проект. Въпросът е многоаспектен. Как ще продължат след 31 декември 2019 година очевидно необходимите доставки на газ от Русия за България? Как ще се процедира с действащия до 2030 година договор за транзит, който съществува между „Газпром експорт“ и Булгартрансгаз?
    Какви ще са финансово-икономическите параметри на един нов договор за продължението на „Турски поток“ през България? И още редица правни, технически, фискални, търговски, социални и екологични „детайли“.

    - Защо Италия не се съгласи тръбата на Северен поток 2 да стига до страната?

    - Излиза скъпо. Вместо по една права линия през Украйна към Централна Европа тръбата трябва да мине през морето, през Германия и да слезе надолу. Удължава се пътят. Мнозина, за да демонстрират повече експертност, употребяват термина „транзитни такси“. В Европейския съюз няма транзитни такси, забранени са. Има договаряни разходи, свързани с управлението на транзита. Това са разходите на газовите оператори на страната, през която минава транзитът. Начислява се норма на печалба, свързана с амортизации, инвестиции и т.н. През колкото повече страни се минава, толкова повече се утежнява цената.

    - Другият вариант е „Турски поток“ да мине през Гърция. Как ще приключи конкуренцията между София и Атина? Не е ли въпрос на дипломация, време, преговори?

    - Връщаме се към историята с покера. „Газпром” държи две карти – Гърция и България. В последния момент ще реши коя е по-изгодна. А може да не изиграе нито една. Да държи в шах Централна и Западна Европа като намалява доставките през Украйна. Това намаление може да бъде краткосрочно, защото и двата края на веригата имат полза – едните от парите, другите от газа. От друга страна трябва да кажем, че украинската газопреносна система не е в добро състояние. Това го казва „Газпром“, украинците отричат, а западните експерти, поддържащи тезата, че транзитът през Украйна трябва да продължи, изобщо не говорят по тази тема.

    Гърция беше интересен вариант до момента, докато Македония не се озова на прага на НАТО. Предишното правителство задържаше процесите. Сега за Русия вече е неприемливо да направи съответната геополитическа инвестиция през Македония.
    Освен това маршрутът е по-дълъг. България е икономически най-добрият вариант за страните от бивша Югославия и Италия. Оттук е най-прекият път.

    - Натискът от страна на САЩ върху България обаче е факт. Може ли това да повлияе върху съдбата на проекта и какви са вариантите пред страната ни, ако останем без газ?

    - Знаете, че Великобритания, Германия и Франция, в различна степен, са за продължаване на санкциите срещу Русия. Но когато се опре до икономика и енергетика, се отива на друго ниво и нещата се случват. Франция, буквално в последната минута, с гласа си разреши на Германия да продължи работа по Северен поток 2. Ние трябва да правим същото. След като сме влезли в ЕС и НАТО, ще ги подкрепяме, само че трябва да следваме и собствения си икономически интерес.
    Ние не можем да си позволим да останем без газ. Кой, питам, ще ни достави газ на 1 януари 2020 година? Дипломат с куфари?!

    - Руснаците уверяват, че няма да спрат доставките през Украйна. Премиерът Медведев го потвърди и в София, и в Люксембург миналата седмица.

    - На политическо ниво руснаците казват много неща. Премиерът Медведев каза в София, че няма да спре газа през Украйна. Но кой газ и за кой газопровод става дума?
    „Газпром експорт“ е изпратил официално писмо до „Булгартрансгаз“, че спира доставката за България от 1 януари 2020 година по това направление. Виждате ли коментари в медиите от страна на министъра, „Булгаргаз“, БЕХ? Пълна тишина.

    - Искате да кажете, че официално сме предупредени, че газ няма да има след 1 януари 2020 година?

    - Точно така. За разлика от договора за транзит, който е до 2030 година, договорът за доставка изтича на 31 декември 2019 година. Това са две различни тръби и два различни договора. Едната е доставка за България, другата е за Турция, Гърция, Македония. Още преди години руснаците поискаха да се махнат връзките между двете тръби, да се изчистят количествата и да не се смесват. Договорът за доставка, подписан между „Газпром експорт” и Булгаргаз през 2009 година, изтича на 31 декември 2019 година.
    След като съм работил в сферата на енергетиката ми е ясно, че поне две години преди това се започват преговори за нов договор или за анекс. А ние се въртим около някакъв хъб „Балкан“. Водени ли са нови преговори? Какъв е резултатът? В медиите се появи информация единствено за технически преговори относно точката на доставка.

    - Най-простият вариант не беше ли да се удължи договорът, да се направи анекс или да се подпише нов?

    - Да. Съгласен съм. Без „Южен поток“ това е най-лесният вариант.

    - Но само преди дни премиерът Медведев бе тук, шефът на „Газпром“ Алексей Милер – също. И ние не сме удължили договора? Ако трябва да обобщим резулатите от тяхната визита, как ще звучи това?

    - Няма резултат. Аз не видях нищо, свързано с енергетиката.

    - Огромен интерес предизвикаха думите на Милер, казани в София, че „Газпром“ не планира участие в газовия хъб и не участва в съвместни проекти. Вие как ги тълкувате?

    - Това не е точно. Русия имаше над 40 смесени дружества в Централна и Западна Европа, свързани с природния газ – за търговия, за пренос и т.н. След това, явно под влияние на Вашингтон, започна натиск от Брюксел за ограничаване на дейностите на „Газпром“ на територията на ЕС. Приеха се енергийните пакети за разделяне на добива, търговия, транзита, разпределението. Руснаците дълго преговаряха с Брюксел, но не се разбраха. Тогава закриха официално търговските си дружества в Европа и оставиха инфраструктурните. Не е вярно, че „Газпром“ не участва по принцип в съвместни проекти. За мен изказването му е политически правилно в този момент, защото ако беше казал, че има интерес към хъба, реакциите срещу хъба щяха да са остри.
    България няма нужда да създава газов хъб, за да защити националния си интерес за доставка и транзит на природен газ.

    - Възможно ли е да имаме хъб, а да нямаме газ?

    - Хъб няма да имаме. В газовата сфера хъб се прави там, където има газохранилища. Христоматиен пример е Баумгартнер – огромно хранилище до Виена, което е разпределителен център за Западна, Централна, Южна Европа. България има две възможности. Едната е Чирен, което е действащо хранилище. Другата е Галата, което е изтощено находище. И в двете структури няма предпоставки за допълнителен потенциал за съхранение на газ. Въпреки политическите изявления и конкурсите, Чирен не може да се разширява. Галата е загубен вариант чисто технологично.

    Можем да направим електронна платформа за търговия с газ, която може да е навсякъде. Но в конкретния случай с хъб „Балкан“ според мен става дума за политическа игра между София и Брюксел.

    - На 7 март постъпиха три оферти за участие в откритата процедура за избор на изпълнител за газопровода, който може да е част от „Турски поток“. Противниците на проекта веднага скочиха, че пари ще бъдат усвоени, но няма да има никаква тръба. Как ще коментирате този вариант?

    - „Турски поток“ ще има, но той няма връзка с хъб „Балкан“. Връзката е в главите на управляващите, които се стремят да осигурят съдействието на Брюксел за тръбата през България. Безсмислено ще потънат парите за разширението на Чирен. Но, слава Богу, не са милиарди.

    - Неспециалистите по темата останахме с впечатлението, че целта на „Турски поток“ е да се стигне Сърбия. Вие казвате Италия. Кои са съюзниците на България в тази газова сага?

    - Видимо – Сърбия, невидимо – Италия. Другите страни – Босна и Херцеговина, Хърватска, Словения, потребяват толкова малки количества, че предпочитат да се въздържат от коментари.

    - До кои европейски страни ще стигне Северен поток 2?

    - Ще стигне до Германия и оттам има два газопровода. Единият е в направление Франция, а другият би трябвало да слезе на юг-югоизток и да се включат страните от Централна Европа, които сега получават газ през Украйна. Засега това не включва Италия. Включва Унгария и Австрия.

    - Вие категорично казвате, че „Турски поток“ през България в направление Сърбия и Италия ще го бъде. Ключовият въпрос е кога?

    - Това е въпрос за един милион долара. Не мога да кажа. Играта продължава.
    Има и малък процент да не се състои изобщо. Вероятно Русия ще анексира договора при някакви условия. Какви? Това ще продължи, докато не се изясни южния коридор през Гърция – от Азербайджан действително да потече газ. Има вариант Русия да вкара газ в този газопровод. Няма проблем инфраструктурата, където е старият Син поток, да се върже за новия газопровод от Азербайджан. Другият вариант е да се върже с новия „Турски поток“ и втората му тръба да мине не през България, а през Гърция. Тогава ще разчитаме на гръцката връзка, чиито срокове постоянно се „пързалят“, според официалните изявления на министър Петкова.

    - Президентът преди време настоя за директна газова връзка между Русия и България. Това противоречи ли на опитите на правителството за тръба на „Турски поток“ и възможна ли е пряка връзка?

    - Директната доставка е възможна. Не като възстановяване на „Южен поток“ – този вариант приключи, но някаква свещичка мъждука. От точката, където „Турски поток“ се отклонява за Турция, километрите до Варна и до Турция не са много. Може да се направи. Но ако договарящите се страни – „Газпром експорт“, Боташ – турската държавна газова компания, и “Булгаргаз“, подпишат споразумение, че газът от Русия, минавайки през Турция, няма да бъде натоварен с друга цена.
    Една от причините да се провали Набуко беше, че турците не искаха да са транзитна страна. Те искаха да купуват на едната граница, да отделят колкото им трябва и останалото да продават на другата граница на висока цена. Не излизаха сметките. Бил съм в управляващия комитет на Набуко и мога да кажа, че противоречията между партньорите бяха непреодолими. Ако такова споразумение се подпише, за нас това е директна доставка. Но ако се допусне да се достави газ до Турция и Турция да продава газ на България, не зная какво ще стане с цената. Тогава американският или катарският газ на Александруполис може да се окаже по-евтин.

    - Още един енергиен проект следва една твърде непостоянна траектория - „АЕЦ Белене“. Около неговата реализация напоследък почти всеки ден има новини. Основният въпрос обаче остава - изгоден ли е за България?

    - Колкото по-бързо го направим, толкова ще е по-изгоден. Колкото повече се бавим, толкова по-скъпо ще ни излезе.
    Крайната цел е да се осигури доставката за българските потребители в дългосрочен аспект, най-малко до 2050 година. Друга цел е да поддържаме износа, който носи пари на държавата. Моите изчисления по тази тема съвпаднаха с тези от доклад на Световната банка – към 2040 година 100 хиляди мегавата ще липсват в целия балкански регион заедно с Турция. Това е огромен пазар.

    - Но нали и Турция, и Румъния строят атомни централи?

    - Нищо не строят. Режат лентички като нас. АЕЦ „Аккую“ трябваше вече да заработи отдавна, но буксува.

    - Грешка ли беше, че спряхме „Южен поток“?

    - Разбира се. Сега нямаше да чакаме дали Боташ ще ни даде цена или не.

    - Във връзка с енергетиката обаче непрекъснато се говори за зависимостта от Русия. Каква е тя на практика?

    - На практика има два „проблема“. Че тези ресурси се намират в Русия и че България е на това място на географската карта. Тръбопроводният газ е най-евтин в целия свят. Русия доставя газ на нашата страна от 1974 г. За този период сме имали проблеми с руснаците два пъти, когато украинците започнаха да крадат от транзита за Европа и руснаците спряха доставките за няколко дни.
    Ние сме Европа. Отдавна и германският канцлер, и шефовете на енергийните компании, казват: ние сме зависими, но взаимно зависими. На нас ни трябва евтиния газ от Русия, но на тях им трябват нашите добри цени. Не е тайна, че най-добрите цени за тръбопроводен газ Русия може да получи в Западна Европа. Не в Китай или Индия.
    По отношение на АЕЦ „Белене”. Притежаваме основно руско оборудване, което е част от ядрена технология, лицензирана в ЕС. Росатом отдавна сътрудничи с фирми като държавната френска компания „Арева“ и германския концерн „Сименс“. Имаме предложение за участие в технологичната схема и на американския гигант „Дженерал Илектрик“. Инвестиционен интерес проявяват трети страни. Къде е „опасната“ зависимост от Русия?

    Българската позиция и по двата проекта трябва да се определя единствено и само от националния ни интерес, а не от политически спорове и маневри за това кого считаме за приятел и кого за враг.

  • 8
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#4] от "D-r D":

    Журналистът ви хвана в крачка как бъркате две различни обществени поръчки и вие вече си криете добре аргументирания отговор?

    Да, явно ви е навик. Вместо изтритите, аргументирани тези, изплуват прогнози как китайците ще усмирят Йемен.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новата трибуна

Новата трибуна

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK