С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 7 мар 2019, 17:08, 5128 прочитания

Руска рулетка с енергийните проекти

Какво разбрахме от визитата на Дмитрий Медведев в София за бъдещето на газовите потоци, хъб "Балкан" и АЕЦ "Белене"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Посещенията на руски политици в София обикновено се свързват с подписването на някой гигантски проект. Този път визитата на премиера Дмитрий Медведев премина почти тихо откъм обещания, въпреки че се случи сякаш съвсем случайно точно преди отварянето на офертите за строежа на газопровода от границата с Турция до Сърбия. Струващият почти три милиарда лева проект се очаква да поеме преноса на руски газ през България и вече няколко години е в основата на цялата политика на управлението на Бойко Борисов към Русия.

Доколкото Медведев не е силният фактор в Москва, от него новини така или иначе няма как да се очакват. От друга страна обаче, Кремъл явно няма яснота за проектите. Руският премиер отново повтори, че Русия иска гаранции от Европейската комисия за продължението на газопровода "Турски поток" през България, въпреки че няма нужда от такава. АЕЦ "Белене" продължава да е химера, а газовият хъб "Балкан" - любимият проект на премиера Бойко Борисов, просто може да бъде забравен.


Защитава ли се националният интерес в енергетиката?
Само в разбирането на правителството, което просто иска да строи стари проекти

През последните дни и премиерът Борисов, и енергийният министър Теменужка Петкова започнаха да изтъкват националните интереси във връзка с новите газови проекти. "Договаряме нашия национален интерес да бъде осигурена сигурността на доставките и диверсификация на маршрутите за доставка на природен газ, съответно и за диверсификация на източниците", каза Петкова. Това е похвално, тъй като конкуренцията на газовия пазар води не само до сигурност, но и до по-добри цени. На практика обаче с изграждането на струващия 2.8 млрд. лв. (без лихвите) транзитен газопровод от Турция до Сърбия подобни цели не се постигат. Той ще служи преди всичко на целите на "Газпром" да доставя газ в региона на Централна и Югоизточна Европа, като заобиколи Украйна. С което почти пълната зависимост на България от руския газ няма да намалее.

"Капитал" е част от проекта "Европа говори", който цели да насърчи диалога между хора с различни политически възгледи от цяла Европа. За да участвате, попълнете краткия въпросник долу:

В същото време вече 10 години се бави изграждането на междусистемната връзка с Гърция, която действително би диверсифицирала източниците и маршрутите на доставка. Проектът ще влезе в експлоатация най-рано през 2021 г., година по-късно от датата, на която България може да получава газ от Азербайджан. Заради това "Булгаргаз" рискува да изгуби договора си с азерската СОКАР.



В близко бъдеще ще има възможност и за доставки на румънски газ по Трансбалканския газопровод, който "Газпром" ще спре да използва заради "Турски поток". Само че и от двете страни на Дунав все още не се работи в тази посока, въпреки че за България доставките от Румъния вероятно са най-изгодната алтернатива на руския газов монопол.

Ще има ли транзит на газ през България?
Все още не е сигурно, повече яснота ще има през април.

Макар да е обявена обществена поръчка за строителството на новия 450-километров газопровод, реализацията му въобще не е сигурна. На първо място, предстои да се види дали процедурата няма да бъде компрометирана - руските медии вече обявиха за победител "Тръбна металургична компания" (ТМК), а при отварянето на офертите на кандидатите се разбра, че единият от тях е свързан именно с тази руска фирма.

Дори всичко с търга да е наред, в един момент може да се окаже, че я няма основната причина за строежа на тръбата - резервираните капацитети за пренос. Това е така, тъй като "Газпром" има право до 1 април да се откаже без никакви санкции от заявените количества. Подобен ход може да бъде предприет, например ако се постигне напредък в преговорите между Русия и Украйна за продължаване на транзита след 1 януари 2020 г.

Що се отнася до искането на Медведев за категорични гаранции от ЕС, че проектът няма да последва съдбата на "Южен поток", такива не би следвало да са нужни. Формално разширението на българската газопреносна мрежа се случва изцяло по правилата и регулациите на Брюксел и за него не се изискват дерогации или друг специален режим, които да бъдат изрично дадени.

Спазени ли са правилата на ЕС?
Формално, да, но на практика се обслужва интересът на "Газпром".

Още през 2017 г. "Булгартрансгаз" започна процедура за проучване на пазарните възможности за разширяване на газопреносната мрежа, както предвиждат правилата на ЕС. В рамките на първата фаза бяха получени необвързващи прогнози за търсене на капацитет, като максималното количество природен газ, което се очаква да постъпва на българска територия до 2040 г., е почти 20 млрд. куб.м на година, от които малко над 3 млрд. куб.м са за вътрешно ползване, а останалите - за транзит. Необвързващите заявки за пренос през българско-сръбската граница са за 13.9 млрд. куб.м. За сравнение, сега България транзитира около 15 млрд. куб.м руски газ годишно за Гърция, Македония и Турция.

Като втора фаза през април 2018 г. бяха събрани необвързващи оферти за предлагането на капацитети, а този януари се проведе и третата фаза с подписването на договори. В конкурса нямаше ограничения за участниците, но в крайна сметка интерес прояви само "Газпром", като не броим минималното участие "за цвят" на регистрираната в Швейцария "Мет груп", също свързана с "Газпром". Липсата на конкуренция позволи на руския газов концерн на практика да диктува условията на търга и след редица отстъпки от страна на "Булгартрансгаз" резервира 90% от входния и 80% от изходния капацитет на новата тръба до Сърбия.

Ще има ли печалба от новия газопровод?
В близките 20 години по-скоро не.

След провеждането на пазарния тест прогнозираните приходи се свиха от 399 млн. лв. годишно до средно 340 млн. лв. Това покрива минималните изисквания за жизнеспособност на проекта от 329 млн. лв. на година. С включените в тях само експлоатационни разходи от 131.4 млн. лв. се постига възвращаемост на инвестицията. Но в сметката не влиза евентуалното оскъпяване на проекта, тъй като например плащанията към строителя са предвидени да са разсрочени. Това може да доведе до по-ниска възвращаемост за "Булгтрансгаз", която в доброя случай в следващите 10-15 години ще има същите приходи от пренос на газ, каквито има и по сегашния си транзитен договор с "Газпром". В лошия - с новия проект държавното дружество ще има по-малка печалба от настоящата си, т.е. цялото усилие от икономическа гледна точка става безсмислено.

Причината е анализ на енергийното министерство, че за България е по-изгодно да приеме условията на "Газпром", вместо да води дела за пропуснати ползи по сегашния договор с руската компания, който гарантира приходи от 1.4 млрд. лв. до 2030 г., дори преносът на газ да спре. Това може и да е така, но явно София не е успяла да използва милиардния си коз, за да получи по-добри условия за новия газопровод.

Сметката може да излезе само ако бъде осигурено допълнително натоварване на газопреносната мрежа - например с пренос на румънски газ за Гърция или каспийски за Унгария или Украйна.

Възможен ли е газовият хъб "Балкан"?
Разпределителен център - не, вътрешна борса и транзит - да.

Идеята за газов хъб означава наличие на достатъчни количества газ, развита с повече входни и изходни точки преносна инфраструктура и хранилища за съхранение на суровината - в комбинация с достъпна за всички платформа за търговия. Вероятността България да се превърне в газоразпределителен център клони към нула. Страната никога не е била и няма да бъде голям газов пазар, който да осигурява ликвидност на търговците. Много по-възможно е да се осъществи само проектът за транзит на руски газ през продължението на "Турски поток", както и след време да се пренасят малки количества каспийски газ и LNG към Централна и Източна Европа.

Що се отнася до платформата за търговия, България е поела ангажимент пред ЕК да изгради собствена газова борса, на която да се търгуват количествата за вътрешния пазар от всички източници. Сега единствен доставчик е "Булгаргаз", като тарифите му са регулиран от КЕВР. В тази връзка през януари "Булгартрансгаз" регистрира нова дъщерна компания - "Газов хъб Балкан". Нейната цел е да създаде платформа за търговия на природен газ в България - газова борса със сегмент и за двустранна търговия.

Ще се строи ли АЕЦ "Белене"?
Зависи от условията на тръжната процедура.

Според огласената по-рано рамка проектът трябва да се осъществи на пазарен принцип - без договори за задължително изкупуване на енергията от българската държава, без преференциални цени за изкупуване на електрическата енергия, без договори за разлика, без предоставяне на държавни и на корпоративни гаранции или други непазарни механизми за гарантиране на инвестицията.

Тези условия обаче не се харесват от потенциалните инвеститори като "Росатом" и Китайската национална ядрена корпорация (CNNC). При визитата си руският премиер Медведев казва, че "Росатом" ще реши дали да участва в строителството на АЕЦ "Белене", след като види какви ще са условията на процедурата, а миналата година от самата компания обявиха, че без държавна помощ няма как да се включат. Сходна е и позицията на китайците.

Спорно е и изтъкваното предимство на проекта, че е готов и само чака да бъде построен. След въпрос към ЕК на евродепутата от ДСБ Светослав Малинов, стана ясно, че АЕЦ "Белене" трябва да получи ново одобрение.

Ще се наложи ли да внасяме ток след 10 години?
Зависи от държавната политика в сектора и случващото се в региона.

По време на пресконференцията с Медведев премиерът Борисов прогнозира, че ако не изградим новата ядрена централа, ще се наложи да внасяме ток след 10-12 години. "Ние останахме от малкото страни, които защитават въглищата, но не се знае още колко ще може да ги използваме, тъй като CO2 емисиите стават все по-скъпи", каза Борисов и добави, че след като изтече ресурсът на реакторите на АЕЦ "Козлодуй", страната ще остане без базова мощност.

Подобна опасност обаче е силно преувеличена и предполага пълно бездействие от страна на държавата. Животът на въглищните централи може да се удължи до 2035 г., ако сега изпълнят изискванията на ЕК вместо да се искат дерогации. Паралелно може да се въведат мощности на газ - ТЕЦ "Варна" не е най-добрият пример, но при подходящи пазарни условия подобни централи неизбежно ще се появят. Същевременно ще се увеличи делът на ВЕИ, ще се модернизира управлението на преносната мрежа, така че да отговаря на промените в производството и потреблението. Не бива да се пропуска и енергийната ефективност - въпреки огромния ръст на БВП през последните 20 години крайното потребление на електроенергия в страната остава почти непроменено.

Сам по себе си проектът "Белене", със своите два големи блока от 1000 МВт е твърде голям и не е оптималният за България. От друга страна, не е ясно доколко конкурентна ще е цената на произвежданата електроенергия спрямо другите източници след 10-15 години, когато ядрената централа би могла да заработи.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Пак post mortem мерки за пътната безопасност, водната криза продължава Уикенд новини: Пак post mortem мерки за пътната безопасност, водната криза продължава

И още: Миграционен натиск на границата между Турция и Гърция, VW - или Турция, или никъде

15 дек 2019, 608 прочитания

ГЕРБ предлага бивши районни кметове да влязат в бордовете на две общински фирми 3 ГЕРБ предлага бивши районни кметове да влязат в бордовете на две общински фирми

Управляващите побързаха да изтрият проекторешението, след като "Спаси София" го публикуваха във Фейсбук

15 дек 2019, 1666 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Пътната агенция спешно търси надзор на мини отсечка от "Хемус"

За да има преизборни фанфари, АПИ бърза да намери компания за под 2 км от трасето, които държавната "Автомагистрали" ще строи

Още от Капитал
Любимата пица на София

Успехът на малката пицария Franco’s в центъра на града се крие в качествените продукти, добрата цена и бързото обслужване

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

В къщата на тайните търгове

In-house възлагането на обществени поръчки у нас се използва по странен начин на ръба на закона и за внушителната сума от над 3 млрд. лв.

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

Не без сестра ми

Режисьорката Светла Цоцоркова за втория си пълнометражен филм "Сестра", който трупа награди преди българската премиера

20 книги в навечерието на 2020

Списък с книги от последните месеци и все още непреведени световни заглавия

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10