Вторият проблем е напрежението в областта на световната търговия. Растежът на търговията се забави значително и въпреки че в момента най-голямата тревога - отношенията между САЩ и Китай, сякаш позатихна, определено виждаме опасност за ролята, която търговията традиционно играе за стимулиране на растежа. Направихме анализ специално за развиващите се страни, особено за малките икономики - каквo могат да направят, когато големите спорят. Нашият извод е, да го наречем библейски - както казва Христос, като те ударят по едната буза, обърни и другата. С други думи - ако ви налагат мита, не отговаряйте със същото. Малките икономики няма как да победят във война с мита. Единственото, което могат да направят, е да продължават да бъдат открити и интегрирани. И това е изключително важно, особено в контекста на разпространяващите се настроения за протекционизъм по света - нека да си произвеждаме всичко у нас. Това е безсмислено - една малка страна трябва да се старае да произвежда това, в което е най-добра, и да изнася навън този продукт. Особено в областта на услугите. Това е нашето най-важно послание към развиващите се страни - не се поддавайте на това изкушение.

Третото нещо, което силно ни притеснява, е, че бедността в света все повече се концентрира в Африка и страните, поразени от конфликти. От 1990 г. насам 1 млрд. души са извадени от състояние на бедност. Днес виждаме група страни, в които и процентно, и в абсолютно число бедните се увеличават. Защо това ни притеснява като глобален проблем? Защото бедността е среда за нестабилност. Тя означава по-големи рискове за движение на хора, както виждаме в Европа, създава и проблеми със сигурността.

Казвали сте, че България е имунизирана от кризи заради бюджетния излишък и ниския дълг на страната. По какъв начин забавянето на европейската икономика ще се отрази на страната?

- България действително е в много по-добра позиция от много други страни, точно защото сме имунизирани срещу висок дълг и безотговорна бюджетна политика. Имаме буфери, които много други страни нямат. Но в същото време случващото се в нашия регион – забавянето на една голяма икономика като турската, очакването за забавяне на растежа в ЕС, естествено ще се отразят на България. Какво може да направи страната? В среден и дългосрочен план ние трябва да се стремим да диверсифицираме икономиката, да я развиваме в направленията, които са двигателите на бъдещия растеж – дигиталната икономика и високите технологии. Тук имаме голямо предимство – IT секторът в България е един от най-бързо развиващите се. За мен беше много приятно, че България спечели конкурса да е домакин на центъра за изнесени услуги на Световната банка (София беше избрана за втория глобален център за изнесени услуги на организацията - бел. ред.), който включва не само информационни технологии, но в перспектива може да обхване дейности от съкровищната функция на банката. България е много напред спрямо останалия свят по отношение на управлението на парите и този опит е полезен.

Имаме две големи сравнителни предимства - едното е макроикономическата стабилност. Това ще е особено ценно в следващите няколко години, в които очакваме по-трудни времена. Второто голямо сравнително предимство е, че в България има добър баланс между качеството на живот и цената на труда. Тук все още не е много скъпо, но в същото време е много приятно място за живеене. Това беше и един от факторите при оценката на Световната банка за нова локация на центъра за изнесени услуги.

Наскоро заявихте, че пропастта между бедни и богати в ЕС е нараснала за 15 години с над 70%. Какви са възможните политически ефекти от това?

- В последните години популизмът в Европа се разрасна много. Един много важен фактор е бързата промяна на икономиката. През последните десетилетия в Европа бяха създадени 15% нови работни места в нови структурни направления, но бяха загубени 15% нискоквалифицирани работни места. На пръв поглед няма проблем. Но хората, които си губят работата, не са тези, които имат качествата да поемат новите работни места. Европа трябва да се концентрира да реши тези два въпроса – да преквалифицира хората бързо чрез умна и гъвкава политика за трансфериране на кадри от загиващите отрасли към новите, както и да бъде по-внимателна към тази растяща диференциация на доходите, защото икономическите проблеми вече се превръщат в политически. Европа все още е много по-привлекателно място за живеене. В предишен доклад на банката нарекохме Европа lifestyle superpower (суперсила по качеството на живот - бел. ред.) и все още сме такива. Но трябва да внимаваме - ако няма пренастройка на тази икономическа политика, ще загубим тези предимства.

Световната банка издава доклада "Жени, бизнес и законодателство" от 2010 г. насам. Казахте, че за това време е постигнат напредък, но остават и неразрешени проблеми. Какви са те?

- Нашият доклад показва, че в една средностатистическа икономика днес жената има три четвърти от правата на мъжа и това е не само несправедливо спрямо жената, а се отразява зле и на икономиката. Ние направихме изследване на това какви са глобалните последици от неравенството между половете, измерени като загуба на богатство - взимайки предвид, че жените не могат да участват наравно с мъжете в икономиката, че те не са платени наравно с мъжете. Дори за нас беше изненада, когато изчислихме колко голям е проблемът. Богатството на света е със 160 трлн. долара по-малко поради факта, че жените не са равни с мъжете. За сравнение – по наши изчисления общото богатство на света възлиза на 1 123 трлн. долара. Това аз наричам един от най-скъпите, но решими проблеми на света. Особено когато виждаме, че глобални проблеми като климатичните изменения и различни конфликти забавят растежа на света, е непростимо да загърбим 160 трлн. долара.

Разбира се, правните промени са само първата стъпка. Ние напълно отчитаме, че изпълнението на закона е гаранция за решаването на проблема, само приемането на законови промени. Нашият анализ показва категорично, че когато законовата рамка елиминира неравенството, това ускорява реалното участие на жените в икономиката. Тези страни, които се реформират, имат по-голямо и по-справедливо участие на всички в икономиката, отколкото страните, които не се реформират.

Основните послания на доклада аз бих обобщила така: първо, той показва, че Европа е по-напред от останалите региони на света. Шестте страни, които имат 100 точки – пълния размер в индекса за законово равноправие между половете, са европейски страни. Следващите в класацията, включително и България, в голямата си част също са европейски страни. И се питаме защо е така: отговорът е, че европейските икономики изпитват влиянието на застаряването по-рано и по-дълбоко, което създава стимул да се търси това равенство. Също и защото в Европа традиционно движенията за равенство на жените са силни. Следователно опитът на Европа е много полезен за останалата част на света. Вторият извод е, че на практика навсякъде по света има реформи. 131 страни са реформирали законодателството си в посока равенство на жените – приети са общо 274 реформи, което е много впечатляващо. Фактът, че ние публикуваме този доклад периодично, е стимул и трансмисия, който ускорява този процес. Трето, има още много работа за вършене. Има 20 страни, които имат под 50 точки.

Ние смятаме, че за България е наистина прекрасно да бъде на челни позиции. На практика имаме идеалния резултат от 100 точки, тъй като в бъдеще пенсионната възраст за мъжете и жените ще се изравни. Но това ще стане чак през 2037 г.

Въпреки това виждате ли аспекти в българското законодателство по отношение на трудовото равноправие между половете, което има потенциал да се промени?

- Всъщност по всички показатели, с изключение на пенсионното равенство, България е между шампионите в света. Според мен в България общественото мнение изисква по-сериозни законодателни промени в защитата на жените от насилие. Това е свързано с конкретни трагични случаи в последно време, но то е също така проява на разбирането, че защитата на жените в нашата страна може да бъде засилена, може да бъде направено повече, за да се чувстват жените безопасно на работното си място и вкъщи.

Можем да направим повече за защитата на жените не само по законодателен път, но и чрез изпълнението на това законодателство.

Кога трябва да бъде избран постоянен президент на Световната банка и имате ли интерес към поста?

- В момента върви процесът за номиниране на кандидатите за поста. Той ще приключи на 14 март, след което бордът на директорите ще обсъди номинациите и ще вземе финално решение. Аз отидох в банката като главен изпълнителен директор с чисто оперативни функции и на мен тази работа ми е много на сърце. Сега съм временно изпълняващ длъжността президент – това добавя още отговорности. Но аз съм човек на действието, за мен е удоволствие на продължа като главен изпълнителен директор да работя за операциите на банката и да взимам решения, които засягат нашите клиенти и служители.

Интервюто взе Йоанна Иванова