С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 10 мар 2019, 10:00, 3481 прочитания

Електромобилността в България: Все още има неразрешени въпроси за ползвателите

Такава е ситуацията близо седем години след мерките за насърчаване на алтернативния транспорт

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Авторът Деница Дудевска е адвокат в адвокатско дружество CMS
В последните няколко години все по-често се говори за навлизането на електрическите превозни средства като част от разнообразието на средствата за транспорт в страната. В тази насока бяха извършени ред законодателни промени, така че бизнесът и отделните граждани да бъдат насърчени да погледнат оптимистично на възможността да заменят превозните средства с вътрешно горене с такива, задвижвани посредством електричество. Близо седем години след първия национален план за действие в областта все още сме свидетели на въпроси, които остават неразрешени.

На фона на случващия се процес се поставят ред въпроси, които занимават както индустрията, така и редовните потребители на електрически автомобили.


Правният ъгъл

Част от тези въпроси са с изцяло правен характер и могат да бъдат обобщени в следните категории: мерки за популяризиране закупуването и използването на електрически автомобили, оправдаващи по-високата първоначална инвестиция; както и развиване на необходимата прилежаща инфраструктура, за да може реално електромобилите да се конкурират с тези с вътрешно горене.

Могат да бъдат посочени два основни документа, които очертават пътя на електромобилността в страната, а именно: Националният план за действие за насърчаване на производството и ускореното навлизане на екологични превозни средства, включително на електрическата мобилност в Република България през периода 2012 - 2014 г. и Националната рамка за политика (НРП) за развитие на пазар за алтернативни горива в транспортния сектор и за разгръщането на съответната инфраструктура, приета от Министерски съвет, с оглед на транспониране Директива 2014/94/ЕС.



На база на НРП бяха приети и ред изменения и допълнения към действащи нормативни актове.

Мерки за насърчаване

С оглед насърчаване закупуването и ползването на електрически автомобили в страната собствениците на автомобили с изцяло електрическо захранване са освободени от годишен данък за същите и от такси за паркиране в синя и зелена зона в София и в Пловдив.

Националният доверителен екофонд управлява Инвестиционната програма за климата – електрически автомобили, и Схемата за насърчаване използването на електромобилността. Програмата предоставя финансиране за проекти, свързани с насърчаване ползването на електрически автомобили от местната и централната власт. Фокусът е върху средства, които могат да се използват за обществено обслужващи услуги, например почистване, поддръжка на паркове, за извършване на обществени услуги, осигуряване на градски транспорт в малки населени места с относително нисък обем пътници, и т.н. До момента по тази програма е одобрено финансирането на закупуването на 24 електромобила.

Към настоящия момент липсва държавно финансиране за закупуване на електрически автомобили от граждани или бизнес организации.

Налична инфраструктура

Според последните данни на Европейската асоциация на автомобилните производители през 2018 година в България са регистрирани 220 eлектрически автомобила, което е 107.5% увеличение в сравнение с предходната година. Въпреки същественото нарастване сумарният брой на електрическите автомобили в страната ни остава особено малък на фона на общия брой регистрирани конвенционални автомобили.

От съществено значение за масовото навлизане и използване на електрически автомобили е наличието на достъпна и широко разгъната мрежа от станции за зареждане.

Липсата на достатъчна инфраструктура в страната ни бе подчертана и от Европейската комисия, която поиска от България да транспонира изцяло Директива 2014/94/ЕС за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива. Законодателството на Европейския съюз определя минимални изисквания за изграждане на такава инфраструктура, включително точки за зареждане на електрически превозни средства.

През септември 2017 г. Столичната община одобри схема за поставяне на 64 зарядни станции в допълнение на съществуващите такива, а в края на 2018 г. взе решение за откриване на процедура за провеждане на публично оповестен конкурс с предмет "Отдаване на части от имоти – публична собственост, за поставяне на зарядни станции за електрически превозни средства" на 25 локации на територията на Столичната община съгласно одобрената схема.

Отделно Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии предвижда минимален брой места за паркиране на електрически превозни средства (EПС) в нови сгради за обществено обслужване с повече от десет паркоместа, както и при реконструкция, обновяване, основен ремонт на съществуващи сгради за обществено обслужване най-малко едно от всеки десет паркоместа да се оборудва със зарядна точка с голяма мощност (с възможност за пренос на електроенергия към електрическо превозно средство, като мощността е по-голяма от 22 kW), а останалите - с нормална мощност на точките (с възможност за пренос на електроенергия към електрическо превозно средство с мощност, по-малка от или равна на 22 kW, като се изключват устройства с мощност, по-малка от или равна на 3.7 kW). Подобни са разпоредбите и за нови жилищни сгради и жилищни сгради със смесено предназначение с над десет паркоместа.

Съгласно Закона за устройство на територията зарядни колонки за електрически превозни средства са преместваеми обекти, а процедурата за издаване на разрешение за поставяне се регулира от наредба, приета от съответната община. Законоустановеният срок за издаване на разрешение за поставяне е 30 дни, но на практика отнема поне два месеца.

Ценообразуване

Следващият важен въпрос от правна гледна точка е свързан със статута на оператора на зарядна точка и цената, по която той ще продава електрическата енергия на крайния клиент.

Към настоящия момент този въпрос не е регулиран и поражда противоречиви мнения между законотворците, Комисията за енергийно и водно регулиране и бизнеса.

Според публично наличната информация цената за зареждане се определя на база на киловатчас или на минута, в зависимост от типа зарядна станция. Има и големи търговски обекти, които предоставят безплатно ползване на зарядни станции на своите клиенти. Изцяло електрическите превозни средства имат право безплатно да престояват за заряд на техните батерии, но не повече от 4 часа, в паркингите общинска собственост, открити, покрити, подземни, многоетажни и от смесен вид, в които е инсталирана зарядна станция, съгласно наредба на Столичната община. Международният опит показва, че е възможен и още един начин на плащане на потребеното електричество, а именно чрез заплащане на членска такса към съответен оператор на мрежа от зарядни станции.

В обобщение, законодателство се опитва да догони и регулира един вече стартирал процес, чиято основа е наличната Европейска законодателна рамка, както и натрупания опит на индустрията, но все още популяризирането на електромобилността в страната е в начален етап. Отделно към настоящия момент не е ясно дали и кога страната ни ще възприеме мерки, за да ограничи вредните емисии, излъчвани от двигатели с вътрешно горене, следвайки примера на други европейски държави, като забрани купуването на нови конвенционални автомобили или ползването на стари такива. С оглед на което очакваме все по-активни законотворчески инициативи в областта, както и централната и местна власт да предприемат усилени действия по насърчаване изграждането на зарядната инфраструктура.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Тол-системата: отложен старт, неясен обхват и още въпроси 1 Тол-системата: отложен старт, неясен обхват и още въпроси

Държавата ще трябва да промени Закона за пътищата отново, защото не може да спази собствените си срокове

25 юни 2019, 1076 прочитания

Вечерни новини: Решението за партийните субсидии се отлага с месец, златото е на 6-годишен връх Вечерни новини: Решението за партийните субсидии се отлага с месец, златото е на 6-годишен връх

И още: Незаконните постройки на "терасата" на Пламен Георгиев няма да бъдат съборени; СЕМ избира директор на БНР; САЩ налагат санкции срещу лидера на Иран

25 юни 2019, 1096 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Акцията на митниците в алкохолните заводи - без нови едри нарушители

Проверени са 41 данъчни склада към производители, но освен вече обявените три, в други съществени нередности няма

Обратно броене в БСП

Корнелия Нинова има по-малко от година, за да покаже, че линията й в партията е успешна

Пиратски филм

Операция на ГДБОП удари регионални оператори с обвинения за пиратство

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

20 въпроса: Петя Кокудева

Скоро ще се появи първата й пътешественическа книга - "Поздрави от синята палатка"

Ново място: Cup & Roll 2

Ресторантът потвърждава, че софийската публика най-сетне има засилено любопитство към корейската кухня