КЗК не откри монополисти и дефекти на пазара на горива

Складовете за горива не достигат, скъпа инвестиция са, бюрокрацията е голяма и това пречи на вноса. Тези известни вече проблеми открива Комисията за защита на конкуренцията в последния си секторен анализ на пазара на горива. Документът този път не открива никакви наченки на нарушения в производители и търговци. Има само препоръки за нормативни промени, които да улеснят достъпа до складове или за изсветляване на сектора. А ако искате да се ориентирате за размера и тенденциите на пазара или кой какъв дял държи, няма да успеете, защото всички числа са скрити в документа.

Най-кроткият анализ

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Проверката започна през ноември 2018 г., когато КЗК обяви, че се самосезира "след серия публикации в медиите за повсеместно увеличаване на цената на автомобилните горива за крайните потребители в редица градове на България", но точно тогава имаше и национални протести срещу цените на бензина и дизела. Тя обхваща периода началото на 2016 - края на 2018 г. и за първи път включва специален раздел, посветен на складовете и базите. Очакванията бяха, че документът ще стигне до изводи как да се намали влиянието на пазарния лидер "Лукойл България", който държи по-голямата част от местата и обемите за съхранение. Но това явно не се случи.

Предишните проверки на пазара на горива на антимонополния орган завършваха шумно, с гръмки обвинение и закани за големи глоби, но по една или друга причина накрая нямаха голяма успеваемост в доказването на нередностите.

Монополът при базите



Макар всички имена да са изцяло заличени, от анализа на КЗК ясно се вижда, че около 50% от складовите вместимостите за бензин А-95, над 80% за А-98 и около 40% за дизела се държат от един единствен играч. По всяка вероятност това е именно "Лукойл Нефтохим Бургас". Следващият пазарен участник (вероятно "Лукойл България", ако се следва табличната подредба в доклада на КЗК) стопанисва 30-35% от складовите вместимости за бензин А-95 и дизел, както и около 10% от тези за бензин А-98. Т.е. има пълна доминация на руската група.

Това обаче не е нова информация - още през 2017 г. Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев изнесоха данни, че "Лукойл Нефтохим Бургас" и "Лукойл България" притежават заедно 92% от данъчните складове за бензин и 82% от тези за дизел.

"Създаването на собствен данъчен склад изисква висока по размер първоначална инвестиция, която е непосилна за повечето търговци, отнема сериозен финансов, административен и оперативен ресурс и има дългосрочна възвращаемост. Процедурата по издаване на лиценз е тромава и бавна. Необходимо е закупуване на софтуер, измервателни и нивомерни системи, банкови гаранции, изпълнение на техническите изисквания във връзка с обекти с най-висок рисков клас, екологични изисквания, взривозащитност на съоръженията и др.", констатират от КЗК. Също така, за да се създаде склад за горива е необходимо и наличието на подходящ терен с добра локация от гледна точка на логистиката и безопасността, както и авто и жп връзки.

Затова комисарите препоръчват да се предприемат мерки за ускоряване на процедурата по лицензиране и регистрация на складодържатели. Например би могло за някои изисквания към бъдещите участници на пазара да се изискват само декларации, а компетентните държавни органи да осъществяват последващ контрол. Също така КЗК за пореден път предлага да се създадат алтернативни възможности за търговците да избират къде да съхраняват своите продукти. Това може да стане и в други държави - членки на ЕС, чрез сключването на двустранни споразумения, каквито обаче досега България не е подписвала.

"Увеличаването на стимулите за разкриване на нови данъчни складове в страната и възможността да се ползват лицензирани такива в съседни или близки до България страни - членки на ЕС, би насърчило конкуренцията между лицензираните складодържатели по отношение на предлаганите от тях цени и условия за ползването на складовете им", казват още експертите по конкуренцията.

Електронна платформа

За да се оптимизира използването на данъчните складове за съхранение на горива, може да се създаде и електронна платформа, от която в реално време вносителите да имат достъп до информация за наличието на свободни вместимости. Според КЗК за това са нужни само промени в нормативната уредба.

"В най-добра позиция за поддържането и контрола на тази платформа биха били съответно Агенция "Митници" и Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", пишат още антимонополистите и посочват, че това ще бъде полезно както за вносителите на горива, така и за контролните държавни органи, тъй като ще се даде ясна представа за реално свободните капацитети на складовете във всеки един момент и ще се позволи на контролните държавни органи да предприемат мерки, в случай на недостиг на вместимости.

А защо не и държавни складове

В секторния анализ комисията отново препоръчва и предприемането на спешни мерки за изграждането на държавни данъчни складове, особено до гранични пунктове. Такива складове следва да се управляват от държавни предприятия, които да се ползват от доставчиците на горива при недискриминационни условия и цени и при спазване на принципа на конкурентната неутралност. Така е например в Чехия и Португалия.

Механизъм за оздравяване на сектора

КЗК дава идея и за "механизъм за оздравяване на сектора". Под това на практика трябва да се разбира пълна данъчна амнистия за компаниите от сивия сектор, ако излязат на светло.

Идеята е еднократно да се даде възможност на предприятията от сивия сектор да хармонизират своята дейност с действащата нормативна уредба и да изпълнят доброволно неизпълнените до този момент данъчни, административни и др. задължения към държавните органи, без това да води със себе си последствия от санкции за минал период.

КЗК е против новите касови бонове в бензиностанциите Макар и не съвсем директно Комисията за защита на конкуренцията критикува желанието на финансовия министър Владислав Горанов да накара бензиностанциите да публикуват подробна информация за цената на горивата в касовите бележки. По наредба до края на март във фискалния бон при зареждане да се съдържа размера на ДДС, размера на акциза, продажната цена на горивото без акциз и без ДДС (нето стойност), както и покупна цена на горивото без акциз и без ДДС (покупна стойност). Целта е крайният потребител да бъде информиран за това каква част от платената от него сума представлява косвени данъци, каква е стойността на горивата и каква надбавка си слага търговецът. КЗК обаче смята, че това задължение би могло да засегне конкурентната среда на пазарите на търговия на едро и дребно с горива, които не се подчиняват на държавна регулация по отношение на цените. Накратко - конкурентите ще си виждат цените и ще могат лесно да се координират. "Задължаването на търговците на дребно да оповестяват цените, на които закупуват горивото, с което търгуват, намалява стопанската независимост на пазарните участници при вземане на решения и премахва стимулите им да се конкурират", пише в секторния анализ. Според антимонополистите дори и информацията да е насочена към потребителите, то тя намалява несигурността между преките конкуренти на пазара създава условия, които улесняват координирането помежду им.