С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
13 12 мар 2019, 15:36, 10216 прочитания

Расте аполитично и консуматорско настроено поколение

Младите едновременно харесват Европа, но и се гордеят, че са българи, казват авторите на изследването за младежта в България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Младежите в България не се интересуват от политика, живеят до късна възраст с родителите си и не искат да емигрират. Това са част от изводите на изследване, част от международен проект, проведен едновременно в осем страни в Югоизточна Европа по идея на фондация "Фридрих Еберт". В България проучването на терен е направено от "Галъп интернешенъл" съвместно с Института по социология "Иван Хаджийски" и е национално представително. Интервюираните са на възраст от 15 до 29 години.

"Базов, политически, семеен конформизъм"


Интересът им към политиката беше определен като "катастрофално слаб". Едва 7% се интересуват от нея, каза доц. Борис Попиванов. Съчетан с много ниското младежко политическо участие и липса на желание за политическа кариера, създава много тревожни индикации за бъдещите политици според него. "След 10-20 години ще дойде на власт поколение, което няма интерес към начина, по който функционират институциите, нито как се управлява държавата", коментира той.
Въпреки това младите в България гласуват повече, отколкото ние си мислим. Но не се обвързват с конкретна партия и твърдят, че са непредставени. Политическите им възгледи съвпадат в много голяма степен с тези на родителите им за разлика от 90-те години на ХХ в.

Доколкото родителите им са тези, които са протестирали срещу комунистическото управление на България, а и заради стигмата на социализма, близо две трети от българските младежи твърдят, че имат десни политически убеждения. В същото време отговарят положително на въпросите дали държавата трябва да се грижи за всички хора и дали разликата в доходите трябва да се стопява.

Социолозите определят това като "базов, политически и семеен конформизъм". Семейството става все по-удобна и устойчива среда, още повече че продължава тенденцията младежите да живеят дълго след като навършат пълнолетие, с родителите си. Един от изводите на изследователите е, че сред тях нараства консерватизмът, не непременно разбиран в политическия смисъл.



Проектът "Европа говори" цели да събере хора с различни политически възгледи от цяла Европа, за да разговарят лице в лице. Ако искате да участвате, попълнете въпросника:
"Няма почва за евроскептицизъм"

"Хубавата новина е, че няма почва нито за евроскептицизъм, нито за национален нихилизъм", твърди проф. Петър-Емил Митев, един от авторите на изследването. Младите едновременно харесват Европа, но и се гордеят, че са български граждани. На практика няма разлика между тези чувства между етническите турци и българи. "39% от етническите турци казват, че са горди, че са български граждани", посочи той и отбеляза: "Никога досега не сме регистрирали толкова патриотични отговори." С едно огромно изключение, подчерта Първан Симеонов - ромите.

В едно отношение проучването дори отбелязва леко залитане - от всичките държави в Югоизточна Европа, участвали в него, България е на първо място в отговора на въпроса "Съгласни ли сте с твърдението, че би било хубаво в страната да живеят само истински българи". "Дори пред Албания и Косово", уточни Симеонов. Обяснението може да е, че национализмът е на мода, а и че за разлика от Западните Балкани България не е пострадала от такива твърдения според него.

Двете позиции не се конфронтират, а вървят паралелно - "българин съм и затова съм европеец", обясни Сийка Ковачева от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Европа се приема като модел, който е добър за България. На конкретните въпроси за върховенството на правовия ред, за сигурност и стабилност, оценките за ЕС са високи, а за страната са ниски, но това не е противоречие, обясни Първан Симеонов от "Галъп интернешънъл".

Въпреки че във фокус групите, които провеждали, се чул и коментар "Спрете им европейските пари и ще спрат да харесват Европа", според него преобладаващото настроение сред младите не е такова. ЕС се възприема и като възпиращ инструмент за негативните процеси в страната. Изследователите подчертават, че най-малките, участвали в допитването, са родени три години преди България да стане член на съюза, а "най-възрастните" - през 1989 г., и съответно половината от съзнателния им живот е преминала в европейска България.

Заради примера на европейските държави обаче се получава едно на пръв поглед противоречие в твърденията на младежите. 62% от тях определят демокрацията като добра, но растат и стойностите на одобрение за по-твърдата ръка, разбиране като налагане на ред и сигурност в държавата. Според социолозите расте и тази политическа ниша.

Интересно е, че и заради възможността за свободно движение и работа в страни от ЕС, българските младежи не възприемат емиграцията като фатално житейско решение. За разлика от 90-те, когато основно са се насочвали към САЩ и Канада, сега отиват да живеят и работят в Германия и Великобритания. Мотивите им са предимно свързани с по-добри доходи и възможности за децата им, но казват, че ако не се получи или в България условията са по-добри, ще се върнат. Те приемат миграцията по-скоро като "пазар на труда, а не като мирогледен акт", твърди Симеонов. Допълнителен привлекателен елемент в нея са компактните български общности в Европа, на практика всеки българин у нас има роднина или близък приятел, който е трайно установен в чужбина и е готов да помага.

Друга особеност е, че вече не става дума толкова за "изтичане на мозъци", а за "изтичане на ръце", каза Попиванов. Все пак 61% твърдят, че нямат намерение да емигрират.

"Доминира нищоправенето"

Всеки пети от българските младежи не чете изобщо в свободното си време, сред тези с висше образование - всеки десети. Само 10% спортуват редовно, а 25% - изобщо не спортуват. "В свободното им време доминира нищоправенето", обобщи Ковачева. Не успяват да постигнат активен жизнен стил, но са усвоили културата на пазаруване.

"Младите в България са значими консуматори на търговски продукти", отбеляза тя и "посъветва" рекламисти и маркетолози да обърнат внимание на факта, че 25% пазаруват всеки ден независимо от финансовите им възможности, а 50% - няколко пъти седмично. Извън коментара остава какво точно купуват, но е факт, че твърдят, че пазаруват толкова често. Финансовите възможности влияят най-много върху спортуването и заниманието с творчески дейности.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Решения за софийските проблеми 2 Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

18 окт 2019, 1039 прочитания

Лесният паник бутон на гетата Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

18 окт 2019, 921 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Общините започват да предприемат мерки срещу мръсния въздух

От утре в София ще може да се подават заявления за безвъзмездна подмяна на отоплителни системи

Още от Капитал
Втори живот за старата техника

Къде се приемат електроуредите и как става рециклирането им

Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10