БСК: 72% от промените в закони минават по "къса писта"
17 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

БСК: 72% от промените в закони минават по "къса писта"

Бизнесът трябва да си плаща данъците, да не генерира сива икономика, да не мами, да работи в рамките, които дътржавата е определила, заяви при закриване на кръглата маса президентът Румен Радев

БСК: 72% от промените в закони минават по "къса писта"

Честата промяна в правилата на играта влияе негативно на инвестиционния климат, предупреди бизнесът на форум

3080 прочитания

Бизнесът трябва да си плаща данъците, да не генерира сива икономика, да не мами, да работи в рамките, които дътржавата е определила, заяви при закриване на кръглата маса президентът Румен Радев

© Цветелина Белутова


Над две трети от промените в българското законодателство се правят през преходни и заключителни разпоредби на други закони, показват данни на Българската стопанска камара (БСК), цитирани от председателят на УС Радосвет Радев. Според камарата това създава законодателна нестабилност, текстовете са сложни и неразбираеми, което внася несигурност в бизнес средата и икономиката. Изказването му беше в рамките на форум "За конкурентоспособна и просперираща българска икономика", който е под патронажа на президента Румен Радев и успя да събере и задържи в една зала в продължение на часове представители на правителството, по-големите бизнес организации и самия президент.

"Никоя икономика не може да бъде успешна, ако държавата в лицето на законодателната, изпълнителната и съдебната власт не създаде необходимата благоприятна среда", каза президентът Румен Радев по време на откриването на форума.

Идеята на събитието беше да обсъди какви са пречките пред развитието на икономиката и привличането на инвеститори. А освен вече познатите недостатъци на бизнес средата в България като бюрокрация, липса на достатъчно работна ръка, корупция, върховенство на закона този път акцентът беше и върху нестабилната законодателна среда в страната.

Мерките

От БСК посочват е често срещана практика да се заобикаля съгласуването на законопроекти със социалните партньори (бизнес и синдикални организации) чрез внасяне на проекти за промени от народни представители вместо от Министерския съвет.

"Тази "къса писта" е предпочитан начин за бързо прокарване на най-често лобистки или промени от популистки характер. Така по един напълно законен, но не толкова етичен начин се игнорира мнението на социалните партньори", каза още Радосвет Радев, като дава пример с броя приемани законопроекти средно на година - 132 в България на фона на 60 в Естония и 31.5 във Великобритания. Друг проблем е, че голяма част от промените се вмъкват в преходните и заключителни разпоредби на друг проект, и то между първо и второ четене, като така се избягва нуждата от какъвто и да било дебат. Радев цитира данни от проучване на БСК, според което 72% от промените в законодателството се правят през преходни и заключителни разпоредби на други закони.

Според представителите на бизнеса са нужни промени в начина, по който се изготвят законодателните промени, като например приемането на времева рамка за основен преглед на критично важните закони, по-бърза електронизация на административните процедури, повече време за предварително консултиране и повече прозрачност. Защото честата смяна на правилата на играта и некачественото законодателство са основен проблем за инвеститорите.

Другите проблеми

Президентът Румен Радев говори за нуждата от справяне с корупцията, еднакъв и справедлив достъп на целия бизнес до обществени поръчки, а не само на определен кръг, за ефикасността на бюджетните разходи. Той акцентира върху нуждата от преструктуриране на българската икономика. По темата се влючи и вицепремиерът Томислав Дончев, като предупреди, че с бързия темп на растеж на заплатите в България до 4-5 години ниските разходи за труд няма да са конкурентно предимство на страната. "Следващият етап е по-труден - висока добавена стойност, иновации, икономика, базирана на знанието", допълни Дончев.

Според Евгений Кънев, управляващ съдружник на инвестиционнo-финансова консултантска компания "Маконис", трябва да се помисли как да се създаде успешен инвестиционен бранд на България, защото освен проблеми тук има и положителни бизнес истории. Високата добавена стойност създават бизнесите, които държат брандовете и крайния клиент по веригата на производство, а не подизпълнителите, обърна внимание Кънев.

Според Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) демографският проблем в страната е с най-голяма тежест на пазара на труда, който в средносрочен план ще изпита недостиг на работници от около 500 хил. души.

Образователният министър Красимир Вълчев пък предупреди, че в следващите десетилетия младите хора в най-добрия случай ще бъдат две трети от броя на пенсионерите в страната.

Проектът "Европа говори" цели да събере хора с различни политически възгледи от цяла Европа, за да разговарят лице в лице. Ако искате да участвате, попълнете въпросника:


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK