С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
14 мар 2019, 15:31, 2719 прочитания

БСК: 72% от промените в закони минават по "къса писта"

Честата промяна в правилата на играта влияе негативно на инвестиционния климат, предупреди бизнесът на форум

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Над две трети от промените в българското законодателство се правят през преходни и заключителни разпоредби на други закони, показват данни на Българската стопанска камара (БСК), цитирани от председателят на УС Радосвет Радев. Според камарата това създава законодателна нестабилност, текстовете са сложни и неразбираеми, което внася несигурност в бизнес средата и икономиката. Изказването му беше в рамките на форум "За конкурентоспособна и просперираща българска икономика", който е под патронажа на президента Румен Радев и успя да събере и задържи в една зала в продължение на часове представители на правителството, по-големите бизнес организации и самия президент.

"Никоя икономика не може да бъде успешна, ако държавата в лицето на законодателната, изпълнителната и съдебната власт не създаде необходимата благоприятна среда", каза президентът Румен Радев по време на откриването на форума.


Идеята на събитието беше да обсъди какви са пречките пред развитието на икономиката и привличането на инвеститори. А освен вече познатите недостатъци на бизнес средата в България като бюрокрация, липса на достатъчно работна ръка, корупция, върховенство на закона този път акцентът беше и върху нестабилната законодателна среда в страната.

Мерките

От БСК посочват е често срещана практика да се заобикаля съгласуването на законопроекти със социалните партньори (бизнес и синдикални организации) чрез внасяне на проекти за промени от народни представители вместо от Министерския съвет.



"Тази "къса писта" е предпочитан начин за бързо прокарване на най-често лобистки или промени от популистки характер. Така по един напълно законен, но не толкова етичен начин се игнорира мнението на социалните партньори", каза още Радосвет Радев, като дава пример с броя приемани законопроекти средно на година - 132 в България на фона на 60 в Естония и 31.5 във Великобритания. Друг проблем е, че голяма част от промените се вмъкват в преходните и заключителни разпоредби на друг проект, и то между първо и второ четене, като така се избягва нуждата от какъвто и да било дебат. Радев цитира данни от проучване на БСК, според което 72% от промените в законодателството се правят през преходни и заключителни разпоредби на други закони.

Според представителите на бизнеса са нужни промени в начина, по който се изготвят законодателните промени, като например приемането на времева рамка за основен преглед на критично важните закони, по-бърза електронизация на административните процедури, повече време за предварително консултиране и повече прозрачност. Защото честата смяна на правилата на играта и некачественото законодателство са основен проблем за инвеститорите.

Другите проблеми

Президентът Румен Радев говори за нуждата от справяне с корупцията, еднакъв и справедлив достъп на целия бизнес до обществени поръчки, а не само на определен кръг, за ефикасността на бюджетните разходи. Той акцентира върху нуждата от преструктуриране на българската икономика. По темата се влючи и вицепремиерът Томислав Дончев, като предупреди, че с бързия темп на растеж на заплатите в България до 4-5 години ниските разходи за труд няма да са конкурентно предимство на страната. "Следващият етап е по-труден - висока добавена стойност, иновации, икономика, базирана на знанието", допълни Дончев.

Според Евгений Кънев, управляващ съдружник на инвестиционнo-финансова консултантска компания "Маконис", трябва да се помисли как да се създаде успешен инвестиционен бранд на България, защото освен проблеми тук има и положителни бизнес истории. Високата добавена стойност създават бизнесите, които държат брандовете и крайния клиент по веригата на производство, а не подизпълнителите, обърна внимание Кънев.

Според Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) демографският проблем в страната е с най-голяма тежест на пазара на труда, който в средносрочен план ще изпита недостиг на работници от около 500 хил. души.

Образователният министър Красимир Вълчев пък предупреди, че в следващите десетилетия младите хора в най-добрия случай ще бъдат две трети от броя на пенсионерите в страната.

Проектът "Европа говори" цели да събере хора с различни политически възгледи от цяла Европа, за да разговарят лице в лице. Ако искате да участвате, попълнете въпросника:

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово

Обектът се строи от шест години и се забави по ред неочаквани причини. Трябва да е готов през ноември

19 окт 2019, 387 прочитания

Решения за софийските проблеми 2 Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

18 окт 2019, 1540 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Кой ще води листата на БСП за Европейския парламент

Изненадващо началникът на кабинета на президента Румен Радев Иво Христов е дал съгласие да бъде номиниран за евродепутат

Още от Капитал
Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10