Някой да иска атомна централа?
С поканата за АЕЦ "Белене" държавата иска да привлече възможно най-много кандидати, с които след това да води преговори
- Заложените сега условия могат да бъдат променени в хода на процедурата, така че да се допусне определена помощ за инвеститорите.
- България може да се озове с АЕЦ, върху който няма контрол и за чийто риск плаща.
Ирониите на съдбата понякога са тъмни. Точно в деня на осмата годишнина от аварията в японската АЕЦ "Фукушима", българската Национална електрическа компания реши да обяви старта на процедурата за избор на инвеститори в АЕЦ "Белене".
Това все още не означава, че централата, за която дотук България е хвърлила 4.5 млрд. лв., ще се строи. Сделката не изглежда твърде апетитна - търсят се инвеститори, които да вложат огромна сума пари в проект без никакви гаранции, че ще бъде печеливш, да поемат целия риск, макар че няма да имат право да управляват еднолично, като и да се съобразяват с волята на руската държава по всяко време не само при реализацията, но и след това при експлоатацията на съоръжението. Освен това кандидатите трябва да се съобразят с пределната цена за изграждане на проекта от 10 млрд. евро и срокът за пускане в експлоатация от 10 години.
Очевидно е, че тези предварителни условия са невъзможни за приемане от който и да е частен играч независимо от мотивацията му. Затова те приличат по-скоро на параван за започване на преговори с потенциалните кандидати. Тънкият момент тук е, че всеки един от тези параметри може изведнъж да бъде преразгледан на по-късен етап, или внезапно да се появи държавна гаранция и договор за доплащане на енергията.
Покана без обвързване
Доколко е формална поканата става ясно от самото й описание. "Нито НЕК, нито Българският енергиен холдинг, нито Министерството на енергетиката, нито правителството на Република България не правят заявления или не дават гаранции относно точността или пълнотата на информацията, съдържаща се в тази покана, и нямат задължение да коригират грешка в нея, за която може да им бъде обърнато внимание", пише в документа, като се прави уточнението, че единствената цел на поканата е да предостави определена информация на кандидатите, която да им помогне при вземането на решение дали да представят същинско заявление за интерес.Потенциалните инвеститори трябва сами да проучат и да се убедят във финансовата позиция и перспективи на проектната компания за АЕЦ "Белене" и нейните бъдещи бизнес дейности. Тези от тях, които подадат писмено заявление за участие в проекта, ще бъдат проверени дали покриват изискванията за опит в изграждането на големи енергийни обекти и имат адекватна финансова способност да обезпечат инвестицията. Само с одобрените ще бъде сключен информационен меморандум и реално ще започнат преговори за реализация на ядрената централа.
Със стигналите до този етап кандидати държавата ще започне да води преговори по всички детайли за реализацията на проекта - стойност на инвестицията, срок на изпълнение, дялово участие, цена на произвежданата електроенергия и т.н. Според министър Теменужка Петкова само ако се стигне до споразумение с някои от инвеститорите, ще бъде подписан и договор за изграждането на АЕЦ-а. Най-рано това може да се случи след една година.
Невъзможните условия
Както бе решено от Народното събрание, в публикуваната покана е записано, че проектът трябва да се осъществи на изцяло пазарен принцип - без договори за задължително изкупуване на енергията от българската държава, без преференциални цени за изкупуване на електрическата енергия, без договори за разлика, без предоставяне на държавни и на корпоративни гаранции или други непазарни механизми за гарантиране на инвестицията.
Но според Иван Хиновски, който е председател на Българския енергиен и минен форум, без държавни гаранции АЕЦ "Белене" няма как да се случи. "Затова смятам, че условията неминуемо ще бъдат променени, ако правителството наистина иска да реализира проекта", каза той за "Капитал".
Бившият енергиен министър Трайчо Трайков също смята, че е малко вероятно някой да има интерес да участва с пари от джоба си, които може да загуби. "Така формулираната покана изглежда по-скоро като основа за бъдеще преговори с кандидатите. Ако се появи инвеститор, той или ще разчита някой да покрие загубите му, или ще преследва други, неикономически цели", заяви той. Богомил Манчев, който чрез бившата си фирма "Риск инженеринг" беше консултант на проекта "Белене" заедно с "УорлиПарсънс", е по-голям оптимист. "Условията са добри и могат да бъдат изпълнени", казва той, но също прогнозира тежки преговори между потенциалния инвеститор и държавата по някои от параметрите на процедурата.
Българската страна чрез НЕК планира да участва в проектната компания с апортна вноска на активите - лицензираната площадка, наличното оборудване, издадените решения, разрешение, лицензи и други документи, свързани с проекта. Оценката им (която инвеститорите вероятно ще оспорят) е около 3 млрд. лв., докато изграждането на централата ще струва 20 млрд. лева. Въпреки това НЕК ще си запази правото на блокираща квота при вземането на решения от проектната компания, което може да се окаже проблем. Това ще значи, че инвеститорът ще осигури 85% от необходимите средства и няма да може да управлява еднолично. Също така в поканата към инвеститорите е записано, че руската "Росатом", като собственик на технологията ВВЕР-1000, следва да бъде въвлечена при строителството и експлоатацията на проекта.
Възможните кандидати
С голяма доза сигурност може да се предположи, че освен "Росатом" и Китайската национална ядрена корпорация (CNNC) интерес за стратегически инвеститор няма да заяви никой друг. Най-малко в самата покана от НЕК ясно е упоменато, че кандидатите трябва да имат опит с ВВЕР реактори, каквито са купените за "Белене", а такива са именно руснаците и китайците.
И двете страни обаче обявиха, че не харесват поставените условия. При визитата си в София в началото на март руският премиер Дмитрий Медведев каза, че "Росатом" ще реши дали да участва в строителството на АЕЦ "Белене", след като види какви ще са изискванията, а от самата компания обявиха преди време, че няма вариант да се строи ядрена централа без гаранции от държавата за възстановяването на инвестицията.
Сходна е и позицията на китайците, които обявиха, че ще разговарят с правителството за получаване на определени гаранции по ядрения проект. "Всички модели имат нужда от някакви гаранции от правителството, за да се привлекат инвеститори", коментира миналото лято по време на международната конференция на "Булатом" Сие Дзядзие, президент на компанията за задгранични проекти на CNNC.
За евентуални доставчици на част от оборудването пък се сочат френската "Фраматом" (бившата Areva) и "Дженерал електрик". При тях обаче не става дума за влагане на собствени средства в проекта, а за продажба на определени елементи - "Фраматом" предлага автоматиката за управление на енергоблоковете, а "Дженерал електрик" - турбини и т.нар. машинно оборудване.
Резервният вариант: много малки играчи Има вероятност да се появят по-малки кандидати - най-вече индустриални потребители, които да заявят дългосрочно изкупуване на електроенергия. По-слабо вероятно е да се материализира обявеният от вицепремиера Томислав Дончев интерес за миноритарно участие на Сърбия и Македония. Според Манчев това е така поради необходимостта страните да подпишат всички международни спогодби и конвенции за ядрената енергетика. Това е възможно, но отнема много време. "По-скоро могат да предложат договори за дългосрочно изкупуване на енергия при фиксирана цена. Това е лесно и до голяма степен изгодно за съответната страна, тъй като тя ще знае, че разполага с определена мощност на сигурна цена за дълъг период. Докато на свободния пазар тарифите могат да варират в големи диапазони", обяснява той.
Именно такива договори, но за по-големи количества, според Хиновски биха могли да оправдаят изграждането на новата ядрена централа. "Ако България успее да организира един голям регионален пазар, като подпише дългосрочни договори със съседните страни за изкупуване на поне половината от електроенергията на АЕЦ "Белене", тогава икономическата сметка може да излезе", казва той.
Играта със числата
Всъщност основните неясноти около бъдещата централа с свързани именно с това дали ще има на кого да продава електроенергията си и на каква цена. В прословутия доклад на БАН от края на 2017 г. се казваше, че нуждата от ток в региона ще се увеличава както заради затварянето на въглищните централи след 2030 г., така и поради увеличаване на населението (сценарий, който самата академия отрича в други доклади). Минималната цена на тока, за да има възвращаемост на инвестицията, според учените ще бъде 75 евро/мВтч. За сравнение, от началото на тази година средните стойности на енергийната борса са под 50 евро/мВтч въпреки рекордно високите нива за януари.
Богомил Манчев смята, че за "Белене" ще бъде достатъчна дори цена от 60 евро/мВтч, каквато според него ще е пазарната след 2030 г. "Себестойността на енергията ще е 28-30 евро на мВтч, така че инвеститорите искат да постигнат цена от 60 евро/мВтч, за да бъде печеливш проекта. Все пак тук говорим за изплащане на инвестицията за период от 17 години, а не 10 или 12 години. Една АЕЦ се експлоатира поне 60 години, така че след този период инвеститорът ще е само на печалба", казва той.
Според Хиновски обаче, като се включи оскъпяването на вложените средства за този дълг период и се калкулират съпътстващите разходи, необходимата цена за да бъде успешна АЕЦ "Белене" е минимум 100 евро/мВтч. "При условие че енергията ще трябва да се търгува на борсата, това я прави буквално непродаваема. В същото време инвестиционните разходи за ВЕИ намаляват значително и цената на произвеждания от тях ток става все по-ниска. Появяват се и нови технологии, които ще променят коренно енергийния сектор след 10 години", казва той.
Скритите разходи
В тази сметка тепърва държавата ще трябва да добави още графи. Извън платените площадка и реактори ще има и друг огромен разход - за да може АЕЦ "Белене" да доставя произведения от нея ток, е необходимо изграждане на съпътстваща инфраструктура от подстанции и електропроводи. Според Трайчо Трайков става въпрос за инвестиция от близо 2 млрд. лева, за която в момента никой не говори.
Отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци от дейността на АЕЦ също ще са ангажимент на държавата, който се оценява на десетки милиони левове на година. И не на последно място, страната трябва да гарантира пред международната общност и Европейския съюз ядрения риск.
