Новият живот на старите къщи
Четири щастливи истории за запазени и възстановени сгради в София, Стара Загора и Русе
- Знаковите сгради се спасяват от съвестните им собственици, заедно с опитни архитекти.
- За да се случва това, по-често трябват по-лесни административни процедури и финансови стимули.
През 2015 г. на разровената днес ул. "Иван Вазов" в София къща на над 100 години, засегната от бомбардировките през Втората световна война, е срината до основи. Започва шумно оплакване за поредната загубена стара сграда, но както ще се разбере няколко години по-късно, то е било напразно. Собственикът обяснява тогава, че предстои възстановяване на северозападната част и реконструкция на цялата триетажна сграда. На фона на всичко, което се случва с културното наследство в София обаче, новината е посрещната скептично. Близо пет години по-късно реставрацията е на финала, а преобразеният дом на героя от Балканските и Първата световна войни ген. Димитър Перниклийски изглежда впечатляващо. Сградата може да се нареди в списъка на добрите примери за опазване на архитектурни и исторически паметници, който всъщност не е никак къс. Пловдив, Русе, Стара Загора, София, а вероятно и други градове могат да се похвалят с успешни реставрации, макар от медиите и социалните мрежи да ни заливат най-вече примери за обратното.
"Слава Богу, има добри примери. Някои много добри, някои не толкова", коментира пред "Капитал" арх. Валентина Василева, член на специализирания експертен съвет за опазване на културните ценности към министъра на културата. Като истински шедьоври тя определи възстановяването на къщата на Клианти в Пловдив - един от най-старите и богати домове в Стария град, и на къщата на Андрей Арсов на ул. "Мальовица" 6 в София. Би било лесно да генерализираме, че в изброените случаи става въпрос за собственици с големи финансови възможности - опазването на паметници на културата е изключително сложно и скъпо. Но не е опира само до пари. "Проблемът е, че повечето хора нямат чувство за родова памет, за принадлежност към някаква среда, нямат интелигентно отношение към миналото. За съжаление историята ни е разкъсвана многократно и повечето хора помнят само баба си", казва арх. Василева.
"Отношението към старите сгради и историческата тъкан на града е функция на инвеститора, от една страна, и на очакванията на обществото, от друга", коментира арх. Георги Кътов от I/O Architects, автори на един от най-награждаваните проекти през последната година - къщата на арх. Рашев в Стара Загора (виж примерите). По думите му малка част от клиентите на архитектурното бюро разбират защо трябва да дадат повече пари и да спечелят по-малко, за да съхранят една стара къща. "Затова обществото трябва да е непреклонно и да не допуска друго освен запазване на културното наследство", казва той. Същевременно процедурата по реставрация е много травмираща и отказва много инвеститори още от самото начало, допълва арх. Кътов и дава за пример собственици, които чакат шест месеца разрешение, за да ремонтират течащ покрив на къща със статут на паметник на културата.
"Редно е да се помисли за пазарни механизми и стимули за собствениците на стари сгради, от една страна, и за намаляване на сроковете за придвижване на документацията, от друга", казват архитектите Гергана и Ралица Дикански от "Дикански и партньори", студио с опит с 39 паметника на културата. Държавата може да създаде например фонд за подпомагане на значими обекти на културното наследство. В зависимост от това дали са от местно или национално значение може да има различен процент за подкрепа и данъчни облекчения, казват те. Архитектките са на мнение, че трябва да се обърне внимание и на по-гъвкаво отношение при употребата на съвременни строителни технологии и материали, запазващи духа и визията на автентичната сграда, но същевременно намаляващи себестойността на инвестицията. "Специфичните изисквания към тези обекти са налице и те трябва да съществуват, като обаче се подобри подходът на работа чрез по-близко професионално сътрудничество между одобряващите институции и автора на проекта", допълват те.
Къщата на ген. Перниклийски
София, ул. "Иван Вазов" 7
Дело е на арх. Стефан Джаков - автор на небезизвестната Синя къща в Пловдив. Строена е за дом на героя от Балканските и Първата световна война ген. Димитър Перниклийски и е била частично разрушена по време на бомбардировките над София през Втората световна война. "От оригиналната триетажна сграда с разгъната застроена площ 950 кв.м бяха останали два етажа и около 300 кв.м РЗП, които след бомбата някак са били закрепени и закърпени, за да може да се ползва", казва новият ѝ собственик Рачо Рибаров пред "Дневник" през 2014 г. Той купува къщата от наследниците, които отдавна не живеят в България. Д. Рибаров е почетен консул на Литва в България, занимава се с внос на медицински изделия и търговия с акции. "Решихме да запазим фасадата откъм улицата, а отзад да развием пространството по модерен начин. По подобен начин са възстановени много стари къщи във Виена например", казва той. Учил е и е живял в Холандия и Англия, но решава, че не иска да живее извън България. "Исках да живея със семейството си тук, в града, а не да строя къща из Бояна", казва д-р Рибаров. Така стига до решението да купи къщата на ул. "Иван Вазов" и да я възстанови. На въпрос защо просто не я е съборил и не си е построил офис център или хотел, както е модерно да се прави напоследък, той се усмихва и казва, че това не би го направило щастлив. Ваденето на разрешителни и съгласуването с Министерството на културата, собственикът нарича ходене по мъките. Къщата е с най-ниския статут паметник на културата - за сведение, което донякъде улеснява нещата. Възстановяването е възложено на арх. Пламен Братков, който е разполагал буквално с една скица.
"Решихме да възстановим 1 към 1 фасадата откъм улицата като най-характерното за нея е богатата орнаментика от онзи период. Стилът й може да се определи като art nouveau, но с български прочит. Орнаментите напомнят дърворезба, а възстановяването им е възложено на скулптури, разказва архитектът. Заради бомбата и отнесената северозапада част конструкцията е била засегната и къщата е трябвало да се събори, за да се възстанови оригиналната фасада.
София, ул. "Христо Ботев" 82
Къщата на сем. Каназиреви на ул. "Христо Ботев" 82 е построена през 1912 г. по проект на арх. Карл Хайнрих. Допреди по-малко от година къщата е олющено и бледо подобие на някогашното си величие. "Тя е една от богатите градски къщи от началото на миналия век. Интересна е, защото е на три етажа и всеки етаж е със собствен вход, за да се обособят отделни жилища. Фасадата беше в много лошо състояние. Пластиката по едната страна беше много изронена, но откъм съседната къща беше запазена и на нейна основа успяхме да я възстановим", казва арх. Валентина Едрева, ангажирана с реставрацията на фасадата. Вътрешното разположение е запазено.
Всъщност къщата е спасена от новия собственик на един от етажите, тъй като наследниците на сем. Каназиреви не са имали финансова възможност да правят нищо по нея. "Единият проблем е, че нямаме отношение към културното наследство, а другият е чисто финансов. При всички положения са необходими големи средства и единствено богатите инвеститори могат да си ги позволят. А те искат печалба и застроена площ. Държавата трябва да се включи - така, както е в развитите европейски държави", казва арх. Едрева.
Къщата на арх. Рашев
Стара Загора, над Античния форум
Макар къщата на някогашния кмет и дългогодишен главен архитект на Стара Загора Желязко Рашев да не е имала защитен статут, тя винаги се е смятала за една от знаковите за града сгради. Приказният й вид е пленил въображението на днешния й собственик Любо Митев, който, вече пораснал, осъществява мечтата си да живее в нея. Реставрацията - нагледен пример за това как новото и старото могат да съществуват заедно, е изпълнена от I/O Architects и вече има редица отличия. Тя носител на наградата на архитектурната платформа WhATA, наградена е от Камарата на архитектите в България и е номинирана за наградата "Мис ван дер Рое" за съвременна архитектура на Европейския съюз. "Запазили сме максимално много оригинална субстанция. Макар да сме премахнали неща като вътрешни стени и гредореди и да сме добавили нов обем, няма как да объркаш, че това е стара къща", казва арх. Георги Кътов. Сградата е строена през 1924 г. по проект на арх. Рашев. Той е възпитаник на Техническия университет в Мюнхен. Преди Първата световна война работи във Варна, а през 1923 г. се завръща в родния си град, където за кратко време (от февруари до юли 1928 г.) е бил и кмет. До пенсионирането си през 1954 г. е главен архитект на общината. При закупуването от новия ѝ собственик през 2013 г. къщата вече е в много тежко състояние, а оригиналните проекти липсват. Архитектите правят цялостно сканиране и успяват да запазят максимално автентичния вид и да я вкарат в съвременен контекст.
Къщите на Петър Атанасов и др. Стоил Станев
Русе, ул. "Александровска" 33 и 35
Двете сгради са една до друга и са проектирани в края на XIX век от арх. Спирос Валсмаки. В красивата къща на "Александровска" 33 се е помещавал домът на търговеца Петър Атанасов Димитров, а на №35 - домът и магазинът на известния русенски предприемач и политик др. Стоил Станев. Днес къщите са собственост на "Алианц България" АД, които възлагат реставрацията на фасадите на архитектурното студио "Дикански и партньори", което може да се похвали с работа по 39 паметника на културата в последните 30 години. Най-известните им проекти са домът на барон Гендович в София - жълтата кооперация до Народния театър "Иван Вазов", сградата на варненския търговец и общественик Никола Ючомански на ул. "Преслав" във Варна, както и двете къщи в Русе.
"Една от основните цели на проекта бе фасадите да се обработят по начин, който да ги обедини в обща визия предвид това, че в тях се помещава една компания. Избрахме такъв подход на работа, който да спомогне за обновяването на централната част на града и възстановяването на неговата слава като "малката Виена", казват архитектите Ралица и Гергана Дикански. Двете къщи са емблематични за уникалния облик на Русе. През втората половина на XIX век и особено след Освобождението до дунавския град достигат модерните архитектурни течения барок и сецесион, които заедно и поотделно намират израз в сградите: гирлянди, скулптури и фронтони, вензели и маски се съчетават и балансират успешно, за да създадат класическата визия на Русе.
