В основата на опасността водноелектрическите централи да бъдат спрени е чл. 118ж от Закона за водите. Той беше въведен още през 2010 г. в отговор на общественото недоволство от субсидиите за зелена енергия и целта му беше да прекрати инвестициите в малки ВЕЦ, които получават преференциална цена за произведения ток. И на практика оттогава басейновите дирекции не могат да издават нови и да подновяват съществуващи разрешителни за водовземане за ВЕЦ в защитени зони. За сравнение - при соларните и вятърни централи въпросът беше решен с премахване на преференциалните цени и задължителното изкупуване за нови обекти.

Въпреки че разпоредбите на чл. 118ж трябва да бъдат временна мярка, те са в сила и до днес и заплашват съдбата на инвестициите във водната енергетика, включително такива от обществено значение като държавната ВЕЦ "Цанков камък", която беше въведена в експлоатация на 5 февруари 2013 г.

Какви са последиците

От Асоциация "Хидроенергия" посочват, че в случая се прилагат ретроактивни мерки, тъй като засегнати от разпоредбата са преди всичко обекти, които са получили всички необходими разрешителни и са покрили изискванията на Закона за опазване на околната среда и този за биологичното разнообразие. "Тези дискриминационни политики оказват значителен негативен ефект върху финансовото състояние на дружествата от сектора, като по този начин системно се нарушават законните интереси на инвеститорите", се казва в официалната позиция на браншовата организация. По тази причина от сектора очакват завеждането на редица съдебни искове към държавата за нанесени вреди.

Но това е само едната страна на проблема. Намаленото участие на ВЕЦ в енергийния микс ще доведе до увеличаване на средните цени, тъй като балансирането на системата ще стане по-трудно - сега ВЕЦ могат за минути да покрият недостиг на ток. Освен това ще се ограничи възможността за търговия на стратегически излишъци, които България реализира от преизпълнението на целите си за дял на ВЕИ.