С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
9 22 мар 2019, 18:21, 5479 прочитания

Колко е важно да бъдеш част от ЕС

Дори най-изостаналите страни в съюза са по-добре от тези, които не са се класирали за членство

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В средата на март 2019 г. излезе осмото годишно издание на Индекса на настигането на Институт "Отворено общество – София", чиято цел е да измерва доколко новите страни, членки на Европейския съюз, успяват да настигат старите членки от Запада. Индексът включва общо 35 държави членки, кандидати за членство и потенциални кандидати. Те се сравняват по 47 индикатора, разделени в четири категории – икономика, качество на живота, демокрация и управление. Индексът е достъпен онлайн на http://www.thecatchupindex.eu, като платформата позволява потребителите не само да видят резултатите, но и да създадат свой индекс с избрани от тях индикатори и страни.

Клъстерният анализ разделя изследваните страни на шест групи с идентични характеристики. И през 2018 г. Северна Европа излиза най-напред – водачи в класирането са Дания, Швеция, Люксембург и Холандия, като в този най-успешен клъстер е и Германия. В другата крайност - най-изостанали в индекса са двата последни клъстера, включващи Западните Балкани и Турция.


Ползите от ЕС и еврозоната

Показателно е – и това се вижда много ясно на картата – че страните от Европейския съюз се справят по-добре от тези, които остават извън него. Всички държави от ЕС влизат в първите четири клъстера, докато Западните Балкани и Турция са в групите на най-изостаналите. Динамиката показва също ползите от европейското членство – в първото издание на индекса преди 8 години България и Румъния бяха в един клъстер със Сърбия и Македония. В последното му издание тази година те са се качили в четвъртия клъстер, Сърбия и Черна гора са в петия, а Македония, заедно с Албания, Босна и Турция - в шестия. С други думи, дори най-изостаналите страни в ЕС са по-добре от тези, които не са се класирали за членство. За страните от Западните Балкани присъединяването към Европейския съюз няма алтернатива. Не е случайно, че всички те се опитват да влязат в него.

Последните присъединили се към съюза – България, Румъния и Хърватия, съвсем очаквано са назад в класирането в рамките на ЕС. Компания им правят Гърция, която беше ударена от тежка и продължителна криза, и Унгария, която последните години се влошава. Все пак повечето страни, които се присъединиха по-рано към ЕС, се справят добре. Отличници са Естония, Чехия и Словения, които вече са част от втория клъстер (заедно с Белгия и Франция) и са на ръба да достигнат средните нива на западните страни. Големи успехи отчитат и другите балтийски страни, които с изключително бързи темпове настигат Запада.



Интересно е, че пет от шестте водещи страни в Източна Европа са вече членове на еврозоната и повечето се развиват изпреварващо и след приемането на еврото. Обратно, всичките пет най-изостанали нови страни в Европейския съюз - България, Румъния, Хърватия, Полша и Унгария, не са членове на еврозоната. Това подкрепя тезата, че за новите членки влизането в еврозоната по-скоро помага на развитието и отхвърля аргументите против приемане на еврото. Разбира се, има и нещо повече – еврозоната предпочита да приема по-развити и подготвени страни. Съответно, по-изостаналите страни ще спечелят от членство в нея, но за да влязат, трябва да се подготвят и да направят дълбоки реформи.

Полша и Унгария са специален случай, защото и двете страни в последните години се разграничават от общата сред новите членки тенденция на настигане и отчитат влошаване – особено рязко при Унгария. И двете страни се опитват да запазят и повишават резултатите си в областта на икономиката при регрес по отношение на демокрацията, управлението и качеството на живота. Дали тази стратегия ще проработи предстои да видим в следващите издания на индекса. Обаче този подход ще създаде напрежение в ЕС и може да доведе до Европа на различни скорости, особено след Брекзит. След излизането на Великобритания съотношенията на силите ще се променят драматично.

Къде е България

България е на 29-то място от 35 страни, като с минимална разлика от 1 точка по-напред са Гърция и Румъния, а на още 3 точки разлика са Хърватия и Унгария. Зад България в класацията са страните от Западните Балкани и Турция, които не са членове на ЕС. В Европейския съюз България е на последно място през 2018 г. с 36 точки (спрямо 71 точки максимум в съюза), като за последните осем години няколко пъти България и Румъния се сменят на последното място.

Като цяло, през последните осем години страната подобрява резултата си в индекса, но малко – само четири страни от 11-те нови членки се справят по-зле. В същото време през последната година, 2018 спрямо 2017, България и Латвия са единствените, които отбелязват напредък сред новите страни членки. България не е като балтийските страни да се развива бързо, но не е и сред страните, които регресират бързо. Типично за нашата страна, нещата стават бавно.

България е на последно място в ЕС и по три от четирите групи индикатори – икономика, качество на живота и демокрация, само при управление е на предпредпоследно място. Но релативно страната е най-напред по отношение на индикаторите за икономика (40 точки спрямо 73 точки максимум в ЕС) и е най-назад по отношение на качество на живота (30 точки при 70 максимум в ЕС). Това не е изолиран случай – като цяло в новите страни членки има най-голям напредък в икономиката и най-бавно настигане при качеството на живота. Например по отношение на икономиката Естония вече е достигнала средното ниво на Западна Европа, но по отношение на качество на живота и тя има още много да догонва.

В категорията на икономиката България е на последно място сред новите страни членки по брутен вътрешен продукт на човек от населението и енергийна ефективност и е на предпоследно място по транспортна инфраструктура и информационни технологии, но има и някои постижения – например заедно с Естония и Люксембург България е водач по отношение на нисък дълг. България вече има и сравнително висока заетост, която е почти колкото средната в Западна Европа.

По качество на живота България и Румъния окупират повечето последни места – например по отношение на здравеопазване, детска смъртност, качество на образованието, социални въпроси и индивидуално потребление на човек от населението. Единствено при дългосрочната безработица и продължителността на живота България не е сред последните две места.

В категорията демокрация България е на последно място по медийна свобода, а в категорията управление най-големият проблем е върховенството на закона и корупцията. По-добро класиране сред новите членки България има по отношение на "вътрешни конфликти и престъпност", "политическа стабилност", "електронно управление", но често това се дължи на слабо класиране на други страни от региона.

Общият извод от индекса на настигането е, че пред България стои голямо предизвикателство в настигането на Запада и въпреки че напредък има, той е твърде бавен. България трябва да се стреми към по-бързи реформи и интеграция със Запада – включително Шенген и Еврозоната, и не бива да допуска регрес по отношение на вече постигнатото.

* Авторът е старши икономист в институт "Отворено общество - София"
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Разнобой сред управляващите за ремонта на Су-25 3 Разнобой сред управляващите за ремонта на Су-25

Според председателя на парламента Караянчева това ще става в Русия, според военно министерство – в Беларус

26 юни 2019, 1262 прочитания

Вечерни новини: Оставка на шефа на строителния надзор в София, рекордни жеги в Европа Вечерни новини: Оставка на шефа на строителния надзор в София, рекордни жеги в Европа

И още: България ще се забави с чакалнята за еврозоната; Три варианта се обсъждат за партийните субсидии; Депутатите бързат да отхвърлят ветото за дивото къмпингуване

26 юни 2019, 1462 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Под игото на ремонта

Кратка история на дъ-ъ-ългата реконструкция на ул. "Иван Вазов" в София

Обратно броене в БСП

Корнелия Нинова има по-малко от година, за да покаже, че линията й в партията е успешна

Зелената вълна в Германия

Партията на Зелените натрупа точки на европейските избори, а въпросът сега е дали може да задържи преднината си и на парламентарни избори

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

20 въпроса: Петя Кокудева

Скоро ще се появи първата й пътешественическа книга - "Поздрави от синята палатка"

Календар и домашно кино

По-интересните събития през уикенда и предстоящата седмица