Формула за пенсионна буря

Държавното осигуряване е от този тип системи, при които дори и малка промяна на някоя брънка може да предизвика непредвидими и често неприятни последствия за неподозирано много хора. Не само защото конструкцията му е сложна и пълна с дефекти, а и защото общественият отзвук обикновено е голям. На българска почва темата е особено чувствителна – възрастните хора са значителна част от избирателите, доходите им често са под линията на бедност, но пък за сметка на това изискват значителен обществен ресурс.

Затова и гневен изблик в социалните мрежи на политика Гроздан Караджов, базиран на частен случай, бързо обиколи всички медии и опозиционни партийни централи. Той извади наяве нещо известно - в резултат на променената на два пъти в последните пет години формула за изчисляване на пенсиите при някои хора се получава негативна разлика спрямо очакваното. И без да е ясно откъде точно идва проблемът, тонът на говорене нарасна до кресчендо.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В класическия си стил да реагира на пожар при опасност от протести премиерът Бойко Борисов "отмени" промяната, а за по-сигурно бяха обявени и великденски добавки за част от пенсионерите. Как точно ще се случи волята на премиера да няма нито един ощетен при изчисляването на новите пенсии, трябва да стане ясно до дни. Сега обаче рискът е да се сложи кръст и на добрите идеи за промени в системата, които идват след дълъг тур от дебати и имаха за цел да премахнат някои вратички за злоупотреби и да я стабилизират финансово.

Опит за запушване на пробойните

Промените засягат бъдещите пенсионери и влизат в сила от началото на тази година. Част от тях бяха приети още през 2015 г. с широк консенсус. Те предвиждат от 1 януари 2019 г. формулата за изчисляване на пенсиите да се промени, като отпадна възможността за избор на доход от "трите най-добри години", върху който са внасяни осигурителни вноски за периода преди 1997 г. В същото време индивидуалният коефициент трябваше да се определя като съотношение между месечния осигурителен доход на бъдещия пенсионер и средния осигурителен доход за страната за същия месец. От 1 януари 2017 г. трябваше да започне постепенно увеличаване на тежестта на една година осигурителен стаж при изчисляване размера на пенсиите до достигане на 1.5%.



Аргумент за тези промени е, че преди 1997 г. в НОИ няма електронен регистър на осигурените лица и доходите през тези три най-добри години се доказват документално от самите бъдещи пенсионери. Съответно има и голямо изкушение за злоупотреби. Още повече че тогава няма и максимален осигурителен праг и някои хора декларират платени осигуровки върху месечни доходи от стотици хиляди левове, които реално може и да не са получавали. Но тежестта това да се докаже пада на администрацията, която предвид миналият почти четвърт век се сблъсква с проблеми, като например отдавна ликвидирани фирми...
"Имаше очевидни проблеми в пенсионната система. Много бързо нарастваше субсидирането от страна на държавния бюджет. От всеки лев пенсия над 50 стотинки се даваха от бюджета и предстоеше следващите години да стане още по-тежко положението. Реформата, която направихме, обсъждахме много внимателно, текст по текст...", казва пред "Фокус" Ивайло Калфин, който по това време е социален министър. Той твърди обаче, че големите проблеми идват с измененията в пенсионната система, приети в края на 2018 г.

Тогава беше зачеркнат и периодът преди 2000 г. Решава се и пресмятането на индивидуалния коефициент да е по малко по-различен начин, макар и на същата база. Тежестта на една година осигурителен стаж се заковава до 1.2%. По думите на настоящия социален министър Бисер Петков основният довод за премахването и на годините между 1997 и 1999 г. е, че през този период няма въведен максимален осигурителен доход, а в същото време се е планирало от 2019 г. да отпадне таванът за пенсиите и в някои случаи са се получавали твърде високи резултати. Впоследствие обаче беше решено все пак да има ограничител от 1200 лв.

Председателят на социалната комисия в парламента Хасан Адемов допълва, че регистърът до 1999 г. е бил непълен, което в комбинация с липса на максимален осигурителен таван също създава условия за манипулиране на трудовата биография.

Не точно начертаният апокалипсис

Междувременно в опит да тушира напрежението НОИ публикува предварителни резултати за влиянието на втората промяна (за отпадането на годините между 1997 и 1999 г. и ограничаване на индивидуалния коефициент). Числата се базират на данни за близо 48 хил. души, на които им предстои да навършат пенсионна възраст през 2019 г. Те показват, че при 56.8% от хората промяната води до увеличение на индивидуалния коефициент, а при 11.9% размерът остава без промяна. От друга страна, при останалите 31.3% се получава по-нисък коефициент, като понижението е средно 8.3% по сметки на института. От НОИ поясниха, че за 50% от случаите, в които се очаква по-нисък коефициент вследствие на промяната във формулата, понижението е с между 3 и 5%.

"От гледна точка на бюджета на държавното обществено осигуряване очакванията са промяната да доведе до намаление на разходите за пенсии с 9.1 млн. лв. за 2019 г., което е само 0.09% от общия разход за пенсии", посочиха от НОИ. Т.е. поне на пръв поглед идеята на промяната не е била да се спестят пари на бюджета и да се закърпи дупката в НОИ. "Греши този, който мисли, че сред нас има идиот, който заради икономия от 9 млн. лв. би допуснал подобно нещо. Няма да има намаляване на пенсията на нито един български пенсионер", заяви вицепремиерът Томислав Дончев след срещата при премиера.

Адемов пък пояснява, че намаляването на индивидуалния коефициент не означава директно понижаване на пенсията, тъй като във формулата за изчисляването й има много параметри – осигурителен доход, коефициент за прослужени години, осигурителен стаж и т.н. Представители на синдикатите бяха още по-резки в обясненията си, твърдейки, че няма как заради отпадането на три години от формулата да се получи разлика в пенсията в пъти и че подобни сметки са "малоумни" (по Димитър Манолов от КТ "Подкрепа").

Ако всичко това е вярно, излиза, че част от негативния ефект може да идва и от промените от 2015 г. За тях обаче няма симулации, тъй като НОИ не разполага с електронни данни за индивидуалния осигурителен доход на хората преди 1997 г.

Няма реформа, няма проблем

Проблемът, предвид темата и предстоящите избори, както си му е редът, бързо стигна до кабинета на премиера Бойко Борисов. А той разпореди да не се допусне ощетяване на нито един пенсионер при изчисляването на пенсията му. За целта ще бъдат предложени конкретни законодателни промени, които се пишат на крак и съответно рискът с тях да се счупи нещо някъде другаде в системата не е никак пренебрежим. Социалният министър обясни, че ще бъде дадена възможност да се поиска при изчисляването на пенсията да бъде взет под внимание и доходът от периода 1997-1999 г.

Все още се дискутира дали да не се даде избор на хората да включат в изчисленията и три последователни години отпреди 1997 г. "Това е поправката, която беше направена през 2015 г. и за която беше даден отлагателен срок до 2019 г. За нея имаше широко обществено обсъждане", поясни Петков. Правото на избор ще е за определен преходен период, дискутира се той да е между 3 и 5 години. Адемов допълва, че искането на НОИ е при изчислението на индивидуалния коефициент да влизат само годините, за които има данни в националния регистър.

Сега опасността е в залитане в другата посока и отричане на всички промени, направени дотук, въпреки че по всеобщо мнение тези от 2015 г. са довели до финансово стабилизиране на държавния пенсионен фонд.

"За първи път за 2019 г. планираният дефицит е под 4 млрд. лева, или около 1/3 от разходите вече се финансират от държавата чрез субсидии от държавния бюджет. През 2015 г., когато започна реформата, повече от 50% от разходите се финансираха от бюджета. Смятам, че това е положителна тенденция, а промените в индивидуалния коефициент нямат за цел да има икономия. Напротив, целта е по-справедливо да се обвърже размерът на пенсиите с максималния осигурителен доход. Това, че е по-справедливо, не означава, че е по-справедливо за всеки", обясни Петков.

Нелоша политическа рекапитулация направи депутатът от ВМРО Александър Сиди: "Добрите намерения на управляващите да защитят обществения ресурс и да повишат чрез формулата пенсиите на българските граждани, на тези, които сега се пенсионират, всъщност доведоха до хаос и грешки", коментира Сиди пред БНР. По думите му това се получава, когато няма обществено обсъждане и сериозен анализ. "За съжаление в 44-ото Народно събрание мога да кажа, че ние така приемаме законите – без обществено обсъждане. В бързането да направим нещо добро и да се похвалим пред медиите, недоглеждаме докрай нещата, не се вслушваме в гласа на опозицията, който напоследък стана все по-креслив. Това е грешка", призна депутатът.

Истината обаче е, че ако тази мини пенсионна буря трудно може да помести повече от няколко керемиди, по-дългосрочно социалното осигуряване го чакат урагани. При влошаващата се демография в бъдеще ще е нужна много по-радикална реформа на системата, от която няма да има място за отстъпване. А дотогава всяка недообмислена и недобре комуникирана промяна в пенсионния договор от страна на политиците ще затвърждава впечатлението, че това каква пенсия ще получаваш ще зависи от моментното състояние и приоритети на властта.