Под игото на ремонта
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Под игото на ремонта

Под игото на ремонта

Кратка история на дъ-ъ-ългата реконструкция на ул. "Иван Вазов" в София

15182 прочитания

© Надежда Чипева


В началото беше дупката. През лятото на 2018 боклукчийски камион пропадна в огромна яма, която се отвори на кръстовището между ул. "Иван Вазов" и ул. "Шишман" в София. Авария на "Топлофикация" изрови пръстта под асфалта, след което той се срина. Това беше първото от поредицата абсурдни събития, които се случиха на 450-те метра, които свързват бул. "Левски" с ул. "Раковски" в центъра на града.

В продължение на (засега) девет месеца малката софийска улица се превърна в паметник на общинския хаос. На "Иван Вазов" се намира редакцията на "Капитал" и дълго време се въздържахме да занимаваме всички с нашите проблеми. В историята на ремонта обаче има много печал за управлението на града, както и толкова абсурди, че не можем да не я разкажем. Цялата многомесечна буфосинхронада остави стотици немили-недраги да живеят в кал и прах, каквито тук вероятно не е имало и по времето на кръстника на улицата - самия Иван Вазов.

Всъщност в началото беше надеждата. Преди да започне епопеята на ремонта, се шегувахме, че някои павета около редакцията още помнят стъпките на Патриарха на българската литература върху себе си. Казвахме го с ирония, защото и преди ремонта "Иван Вазов" изглеждаше много по-зле от съседните улици. Когато питахме кога например ще оправят тротоара или ще запълнят дупките между няколкото вида настилки, получавахме отговор, че предстои "цялостна реконструкция" на улицата. И когато тя започна, повечето хора се зарадваха - ще потърпим малко, казахме си тогава - но след това ще бъде много по-добре. Уви, наивността ни беше ослепила така, както през следващите месеца прахта запълни дробовете ни, а калта - грайферите на трейнърите ни.

Баталният пейзаж, в който ул. "Иван Вазов" изкара зимата
Фотограф: Надежда Чипева

Дупката на "Топлофикация" беше добра загрявка за предстоящото. След като аварията беше отстранена, ямата беше запълнена със задружните усилия на цял дивизион оранжеви жилетки на държавната фирма (сещате се - двама работят, 20 гледат) и отгоре асфалтирана. Две седмици по-късно тя отново пропадна. Този път беше взето друго инженерно решение - да се изгради бетонен саркофаг. Нова дивизия от опълченците на "Шишман" затвориха кръстовището с гръм, прах и псуване. Завършиха бетонната кутия и си отидоха, а когато друга фирма дойде да асфалтира, се оказа, че саркофагът е с около 40-50 сантиметра над нивото на двете улици. Тази разлика смути новите работници само за кратко и те просто направиха гигантска асфалтова гърбица по средата на кръстовището - то се преодоляваше от колите с особена грациозност.

Тогава епопеята беше още млада, а ние - все още наивни оптимисти. Окей, казахме си, така или иначе скоро почва "цялостна реконструкция" - ще оправят и асфалтовата гърбица.

Почна се през юни. Веднага се разбра, че всъщност основната задача е да се смени един от основните колектори за канализацията в района, който минава под улицата. И ние не знаехме, но колекторите се намират дълбоко - може би на около три метра под нивото на улицата. Строителите избраха технология, с която тръбите се сменяха на части. Първо се изкопаваха няколко метра, укрепваха го с метални платна, за да не се срути изкопът (заедно с, нали, околните сгради), а после го зариваха, за да изкопаят следващия участък. Технологията беше важна заради един детайл от нея. За да се укрепи изкопът с металните платна, те се набиват навътре в земята с кофата на багера. Първите пъти ги гледахме захласнати - представете си, гигантската машина протяга металическата си ръка някъде докъм третия етаж и после с пълна сила - баааам! - забива металните плочи. Това добре, проблемът беше магнитудът, с който се разтрисаха близките сгради. Специално в редакцията на "Капитал" без претенции за пълна обективност го измерихме с приложение за мобилен телефон. Резултатът беше докъм 2.9 по скалата на Рихтер.

Като казахме за багерите, с тях има един любопитен детайл, който първо правеше впечатление, но после свикнахме. Те работят в комплект по два - един прави изкопа напред, друг го зарива назад. Работят доста чевръсто и пълните им с пръст кофи хвърчат над главите на минувачите по тротоара. Действие, което не е съвсем лишено от рискове - както обясни един колега, ако случайно някой път багеристът кихне, ще отнесе главата на някого. По тази причина често се наблюдаваше следният ефект - понеже по принцип тротоарът е тесен, се образуваха групички от по няколко души, които първо изчакваха по-опасните замахвания на багерите, а после и притичваха заедно като малко стадо подплашени животни, вперили ужасен поглед в кофата на багера. За щастие багеристите се оказаха истински виртуози и играеха безгрешно (пу, пу, да не им е уроки, че ремонтът продължава) пясъчно-калния си танц.

Фотограф: Надежда Чипева

Някъде през лятото ремонтът преполови улица "Иван Вазов". Отсечката между "Левски" и "Шишман" беше вече разкопана и закопана. Живеещите там започнаха да се надяват, че мъките им са към края. Напразно. В този момент общината се сети, че може да използва ремонта да направи по-сериозна реконструкция на улицата. Тук е мястото да се обясни, че цялата офанзива, разбрахме тогава, има малко общо с общината. Водещата роля всъщност е на "Софийска вода", която сменя канализацията. В един момент обаче някой общински служител явно е получил административно просветление и е решил да пробва дали да не се направи цялостна реконструкция на улицата съобразно предложенията на холандския архитект Ян Гел. Последният беше нает да консултира как да изглежда центърът на София и имаше интересни идеи именно за "Иван Вазов", която свързва парка около паметника на Съветската армия с градинката пред Народния театър. Та общината изработи в спешен порядък проект за новия вид на улицата. Така научихме нова дума - шикан. Това са уширения на тротоара, на които има пейки и нови дървета, колите криволичат бавно между тях и се мъчат, а пешеходците ги гледат надменно от пиедестала на модерността. "Жестоко", казахме си тогава, проектът наистина изглеждаше впечатляващо. Уви, останахме си само с това да научим значението на "шикан". Проектът беше много бързо (ха!) шиканиран от живеещите на улицата. Пиедесталът на модерността се срина, преди да бъде издигнат, заради това, че местата за паркиране ще намалеят близо двойно, а на пейките ще се събират пияници, които по цяла нощ ще викат под прозорците. След епично публично обсъждане в ресторант "Чекпойнт Чарли" (кудос за избралия това място) прогресът подви опашка и се прибра отново в папките да чака по-добри времена. За да не изглежда, че е претърпяла поражение, общината каза, че ще изработва нов, компромисен проект, и Ян Гел оттече. Улицата беше отворена за коли, но без асфалт (защото се чакаше новият проект), и така в сухите дни облаците прах там напомняха за Могадишу, а във валежните - за Елинпелиновото стихотворение "Кал ужасна, кал навред, / и назади, и напред, / кал във градския съвет, / кал и смет".

И така, отиде си лятото, дойде есента. С нея дойдоха и плъховете. Когато започна да вали по-силно, започнаха да се появяват по-често от обикновено. Вървяха по тротоарите и понеже те бяха оградени от едната страна, а от другата са сградите, нямаше къде да се скрият и така си подтичваха пред хората. Опитахме се да ги приемаме повече като Рататуй, или примерно Сплинтър - сенсеят на костенурките-нинджа.

Някъде през есента свикнахме и със спирането на водата. Единствено протестираше фризьорката от салона под редакцията на "Капитал", която излизаше на тротоара, слагаше си ръцете на Ф и започваше да вика на работниците: "Преди един час казахте, че след 20 минути ще я пуснете водата, клиентката ми вече 40 минути седи с боя на косата." И работниците я пускаха - един вид свикнахме един с друг и се сработихме добре. Все пак прекарвахме заедно вече много време.

Някъде там сметнахме средната скорост на ремонта и изчислихме, че ако трябва да се смени цялата канализация на София, това ще отнеме около седем хиляди години. Смълчахме се пред величието на времето.

Преглед на оригинала

Започна да идва зимата. Това, че Ремонтът прекрачва в трети сезон, може да ви въведе в заблуждение и затова да си припомним, че неговата продължителност е около 350 метра. С намаляването на деня и застудяването ритъмът на работа започна естествено да забавя своя ход. Първо тръгнаха слухове, че Ремонтът ще бъде спрян, после на всички стана ясно, че няма как да бъде завършен, и някъде в началото на декември вече официално се разбра, че цялата зима ще бъде епопея на забравените. Изсипаха се няколко камиончета ситен чакъл, отгоре минаха с едно малко валяче, махнаха оградите и улицата потъна в непривична за последните месеци тишина. Постепенно колите изравяха големи дупки и ако "Иван Вазов" имаше уши и добро възпитание, щеше да е непрекъснато изчервена от тежките псувни за "временната" настилка.

Сега дойде пролетта. "Люлека ми замириса" е написал преди време за настроението през този сезон Иван Вазов - "Моята душа упи са / на живота с аромата". От улицата с неговото име чакахме този сезон със смесени чувства. От общината поканиха представители на "Капитал" на среща, на която се извиниха за неуредиците през предишната година и казаха, че подновяват ремонта с амбициите да свършат бързо. Факт, скоростта на работата са увеличи. В първата отсечка на улицата дори вече слагат павета и сменят сменените преди две години плочки на тротоара, защото Институтът по паметниците на културата е казал, че в историческия център на града плочките могат да са само квадратни, а не тип "кокалче". Защо той се е сетил за това сега, а не преди примерно 4-5 години, когато се ремонтираха доста от тротоарите в центъра, дори нямаме сили да попитаме. Междувременно във втората отсечка влезе да работи "Топлофикация" и улицата отново е разкопана, та, честно казано, вече не смеем да се надяваме на нищо. Дори и "Иван Вазов" да свърши някъде през лятото, вече започнаха и ремонтите на съседните "Шишман" и "6 септември". Така строителните работи имат пълния шанс да опровергаят Патриарха на българската литература, който някога е възкликнал: "Любовта ще да се слави, / тя е само вечна, вечна!" Уви, не само тя - игото на ремонта също може да претендира за място сред вечността.

В началото беше дупката. През лятото на 2018 боклукчийски камион пропадна в огромна яма, която се отвори на кръстовището между ул. "Иван Вазов" и ул. "Шишман" в София. Авария на "Топлофикация" изрови пръстта под асфалта, след което той се срина. Това беше първото от поредицата абсурдни събития, които се случиха на 450-те метра, които свързват бул. "Левски" с ул. "Раковски" в центъра на града.

В продължение на (засега) девет месеца малката софийска улица се превърна в паметник на общинския хаос. На "Иван Вазов" се намира редакцията на "Капитал" и дълго време се въздържахме да занимаваме всички с нашите проблеми. В историята на ремонта обаче има много печал за управлението на града, както и толкова абсурди, че не можем да не я разкажем. Цялата многомесечна буфосинхронада остави стотици немили-недраги да живеят в кал и прах, каквито тук вероятно не е имало и по времето на кръстника на улицата - самия Иван Вазов.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    ivankristov avatar :-|
    ivankristov

    Селяндурите от ГЕРБ отмъщават с некадърни и скъпи ремонти на хората от община Средец, че си избраха районен кмет от ДСБ.

  • 2
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    Браво, господин Жотев ! Познавате много добре творчеството на патрона на вашата улица. Още по-големи адмирации заслужава фактът, че сте запазили способността си да се шегувате при тази абсурдна ситуация. Не знам какво да ви пожелая - дали да продължите да се шегувате, или общината да вземе най-после да си свърши работата.

  • 3
    cska avatar :-|
  • 4
    jazzanova80 avatar :-|
    jazzanova80

    Отдавна не бях чел толкова приятно слово във вид на статия. Приятно написано с тънка ирония и неясен край, водещ до тежки размисли. За съжаление ремонта скоро няма да свърши , щом Софийска вода и Топлофикация са намесени.Купете си калцуни на промоция и пишете.... продължаваите да пишете.

  • 5
    novo20 avatar :-|
    novo20

    Много добра статия! Дори прекрасна. Вярно, малко щадяща, но прекрасна. Казвам “щадяща”, защото е пропуснала и друг ключов играч - “Паркинги и гаражи”. Цялата улица е в синя зона, много ит кооперациите имат дворове в гаражи, някои и подземни. Достъпът до тях, сещата се, почти през цялото време е отрязан. Дори и да иска да си плаща човек синя зона, няма прави на повече от 2 часа. Да, плащането на синя зона на самата улица е преустановени, ни на нея така или иначенеможе да се паркира през деня. Миже през нощта, но на сутринта трябва да се дебне кога идва техниката, къде ще се разположи и дали няма да се окаже чивек в неин плен. Нито веднъж никъде не се появи информация кога и какво ще е недостъпно. Паркинги и гаражи теябваше да раздадат стикери на хората, които немигат да си ползват гаражите, но това кого интересува...
    в момента улицата е почти готова. С павета. Защо павета? Ми никой не знае. Обществеността искала павета. Коя общественост? Майките с количките? Инвалидите? Жените с токчета? Пенсионерите с бастуните? Шифьорите? Явно има някаква паралелна паважна общественост, която лелее павета. Да де, ама павета... няма! Едва ги намират. Според един работник ( вчера), улицата можело да е готова отдавна, ако имало достатъчно павета.
    В момента остават едни 30 метра до бул. Левски. От другата страна, към Шишман, е готово, но, НО! Поставени са два каменни блока, така че да не може да се влиза по вече павираната част. Питах защо, ми защото така. Като в готова цялата илица, тогава. А ако не е готова? Ми няма да ползвате готовата част. Паркирайте на Марс.
    Не ги интересува. Изобщо.
    Ако “Капитал” не беше на същата улица, сигурно и прекрасната статия нямаше да я има.

  • 6
    dimi_z avatar :-|
    dimi_z

    Капитал, добре сте го описали. Само едно нещо ми липсва и мола да му обърнете внимание. Електрическото захранване на уличното осветление е по въздух от стълб на стълб. Защото... няма причина. Поне от 1970те и в София правят канали и се пускат кабелите подземно. В Младост ремонтите на Иванчева дори са с поздемно. В Борисовата също. Защото така е нормално в един град. Това си е стандарт в Европа още от миналия век. Но ние в центъра на София какво ни пука. Нали така е по-евтино за изпълнител а на НИКОТО не пу прави впечатление. И парка Заимов така са опропастили с кабели навсякъде. Срам ме е родния ми град .

  • 7
    dav30587645 avatar :-|
    dav30587645

    Много щадящо написано. Изненадвам се от толерантността на Капитал. Всъщност, животът на хората в зоната на вечния ремонт е ад. Мръсотията е неописуема, а плъховете са навсякъде, вече и пред апартаментите. Децата от околните ТРИ училища дишат целодневно прах. Това е престъпление по отношение на тези над 3000 ученици. В същото време работниците са малко, а кафетата и бирите - много.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK