Всичко това се очаква да има положително влияние както върху търговците на ток, така и върху производителите и потребителите. Разходите за електроенергия вероятно няма да намалеят, но участниците на пазара ще имат по-голяма сигурност за цените, повече възможности за избор и по-малко пречки пред дейността си.

По-ликвиден пазар

За да се повиши предлаганото количество електроенергия на свободния пазар, се предвижда всички производители на ток с мощност от 1 до 4 мВт също да бъдат задължени да продават на борсата. Сега енергията им се изкупува от НЕК и се пласира на регулирания пазар, от който се снабдяват битовите потребители и малките фирми. Става въпрос за 372 централи, половината от които соларни, с обща инсталирана мощност 750 мВт. Тази мярка ще осигури допълнителни 1.5 тВтч електроенергия на година, което е около 7% от търгуваните сега обеми на Българската независима енергийна борса (БНЕБ).

"Не виждам основание да се дава преходен период, както направихме миналата година, тъй като тук става дума за малки проекти, които не е необходимо да предоговарят кредити с международни финансови институции", обясни вносителят на законопроекта и председател на енергийната комисия в парламента Делян Добрев.

По-лесен износ

България е единствената страна в ЕС, която налага такса върху електроенергията, произведена на нейна територия и предназначена за износ. Става дума за цените за пренос и достъп до електропреносната мрежа, които се плащат от износителя, а не от крайния клиент. Размерът на таксата е малко над 5 евро без ДДС за мегаватчас, или около 12% от настоящата борсова цена на електроенергията.

Премахването на митото върху износа на ток ще позволи цените на БНЕБ да се доближат още повече до тези в региона. Сега те са изкуствено по-ниски, за да може електроенергията да бъде конкурентна при износ, след като се начислят допълнителните такси. Това ще бъде от полза за производителите, тъй като ще получават реалната стойност за енергията си.

Цените на вътрешния пазар за крайните потребители обаче не се очаква да скочат с много, защото би трябвало да намалее таксата "Задължение за обществото". Тя компенсира разликите между ниските борсови цени и заложените за изкупуване на ВЕИ енергия, така че ако първите се вдигнат, тази разлика ще бъде по-малка.

По-малко административни тежести

С други поправки в Закона за енергетиката се облекчава работата на малките ВЕИ с фонда "Сигурност на енергийната система" и с Агенцията за устойчиво енергийно развитие. В момента комуникацията с държавните институции е силно затруднена от куп бюрократични изисквания и възпрепятства инвестициите в сектора. За целта се предлага производителите да декларират всички обстоятелства и да правят плащания пред фонда и агенцията веднъж годишно, а не всеки месец.

Наред с това отпада задължението за плащане на цена "Задължение към обществото" от над 38 лв./МВтч, когато потребителите на енергия от ВЕИ са свързани с директен кабел към съответната централа. Най-често това са покривни соларни инсталации за собствени нужди.

Всичко това според Добрев ще спести не само преките разходи, но и косвени такива, които са свързани с управлението на документалния оборот.

Търгове за когенерации

По настояване на Европейската комисия се предлага и цялостна реформа в начина на определяне на преференциални цени за топлофикациите с комбинирано производство на електроенергия. Сега за всички такива централи Комисията за енергийно и водно регулиране определя специални тарифи, по които НЕК изкупува тока им. В бъдеще това ще става след конкурс, като допълнителни мощности ще могат да бъдат включвани единствено при отпадане на някоя от настоящите и при наличие на достатъчно средства в одобрен от Брюксел бюджет за целта.