Прокуратурата атакува партията на Местан в поредна бутафорна акция

Откровена политическа кампания за разлайване на кучетата поде прокуратурата в четвъртък, чийто видим ефект е да заглуши отзвука от скандал "Апартаментгейт", стигнал кулминация в сряда следобед с появяването на Цветан Цветанов на сцената и подаването на оставката му като депутат. В четвъртък сутринта прокуратурата последователно обяви акции в "Кинтекс" и в пловдивския "Захарен комбинат" АД (собственост на Ветко Арабаджиев), а междувременно главният прокурор Сотир Цацаров наредил да се извърши проверка на партията на Лютви Местан ДОСТ.

От съобщението на Върховната касационна прокуратура става ясно, че ДОСТ ще бъде проверявана заради инициативата си за национална подписка с искане държавата да признае в законодателството си статут на национално малцинство. Оказва се, че главният прокурор има съмнение доколко тази инициатива е съобразена с конституцията, а по тази причина прокуратурата ще проверява дали няма основание да се иска от Конституционния съд да обяви партия ДОСТ за противоконституционна или пък от Софийския градски съд да я разпусне заради противоконституционна и противозаконна дейност.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Прокуратурата в акция заради национална подписка

Формалният повод за проверката срещу ДОСТ е инициатива на партията, обявена с официална декларация на 26 март, за организиране и провеждане на "Национална подписка с искане за законово признаване от страна на българската държава на статут на национално малцинство". В декларацията се припомня, че България е ратифицирала Рамковата конвенция за защита на националните малцинства преди близо десет години, но все още отрича съществуването на национални малцинства като неразделна част от българските граждани. Поставя се "категоричният въпрос, ако няколко десетки хиляди етнически българи в Албания, 8000 в Словакия, 6272 в Унгария са национално малцинство, то над 1 милион турци и мюсюлмани какво сме" и се дава отговор: "Ние сме безспорно национално малцинство в не по-малка степен от етническите българи в Албания, Украйна, Молдова, Унгария и др. държави."

Същия ден лидерът на партия ДОСТ Лютви Местан призова за промяна на българската конституция така, че да признае национално турско малцинство. Той окачестви като акт на дискриминация и забраната за агитация на майчин език по време на избори, което всъщност е и официална позиция на ДПС в парламента, легитимирана със законопроект дори и в последния месец.



Почти веднага след инициативата на Местан последва и реакцията на ВМРО – в сряда от партията на Каракачанов обявиха, че ще внесат сигнал до главния прокурор срещу ДОСТ заради антидържавна дейност. Зам.-председателят на ВМРО Ангел Джамбазки окачестви искането за признаване на каквото и да е малцинство на българска територия за недопустимо и противоконституционно.

Едва ли някой би се учудил, че двете националистически партии ВМРО и ДОСТ правят всичко необходимо предизборно да насъскат електората, както постъпват обичайно. Необичайното в случая са действията на прокуратурата, която твърде неубедително се включва в този предизборен спаринг.

Стандартите

Стандартите за допустима политическа агитация и лансиране на политически идеи са пределно ясни. Този мач вече е игран по повод на отказа на регистрация на ОМО "Илинден", заради което през годините България инкасира десетина осъдителни решения на Страсбург. Тези решения на ЕСПЧ, както и редица други, сред които най-много са решенията срещу Турция, очертават ясен стандарт за преценката на дейността на една партия.

Обявяването на подписка с искане България да признае статут на малцинство по никакъв начин не може да бъде прието като нарушение на конституцията и закона - не само защото България е подписала конвенцията за малцинствата. В това отношение примерът с Албания е напълно уместен. Когато през октомври 2017 г. Албания призна българското малцинство, което официално наброява 50 000 души, всички български политици се изредиха да си приписват заслуги. Премиерът Борисов го нарече исторически пробив за България, а всички български евродепутати отбелязаха своя принос.

Сам по себе си призивът за промяна в конституцията не може да бъде противоконституционен, в противен случай бе следвало например да се обявят за престъпни и да се закрият всички монархически движения в България, които призовават за референдум за монархия.

"Политическите партии могат да провеждат кампании за промяна на правните и конституционни държавни структури при две условия: най-напред средствата, използвани за тази цел, във всяко отношение следва да бъдат законни и демократични и, на второ място, самата предлагана промяна трябва да е съвместима с фундаменталните демократични принципи", пише в решението на Страсбург от 2005 г. по делото "ОМО "Илинден-Пирин" и други срещу България (Жалба №59489/00).

В редица свои решения Съдът в Страсбург е отбелязвал, че политическите идеи и визия сами по себе си не могат да бъдат заплаха за една държава, освен ако не са в дисонанс с фундаментални демократични принципи – расистки, фашистки и др. Основания да се предприемат действия срещу дадена партия е, когато тя или нейните лидери отправят призиви за използването на насилие, престъпления или друго недемократично средство за постигане на целите си и за отхвърлянето на демократичните принципи. По делото на ОМО "Илинден", където се касае не просто за признаването от държавата на малцинства, а за сепаратистки призиви, ЕСПЧ казва, че дори да се приеме, че политическият проект, застъпван от партията жалбоподател действително касае автономията или дори отделянето на Пиринска Македония (което изисква фундаментални конституционни и териториални промени - бел.авт.), това не означава автоматично той да се отклонява от принципите на демокрацията.

В решението на съда по това дело се казва още: "Самият факт, че политическа партия призовава за автономия или дори настоява за отделянето на чат от територията на страната, не съставлява достатъчно основание, оправдаващо нейното прекратяване по съображения, свързани с националната сигурност. В условията на демократично общество, основаващо се на върховенството на закона, на политическите идеи, които оспорват съществуващия ред, без да поставят под въпрос устоите на демокрацията и чието осъществяване се проповядва с мирни средства, следва да се предостави подходяща възможност за изразяване посредством, между другото, участие в политическия процес. Колкото и шокиращи, и неприемливи да изглеждат изявленията на лидерите и членовете на партията жалбоподател за властите или мнозинството от населението и колкото и нелегитимни да са техните искания, те не изглежда да пораждат необходимостта от оспорваната намеса. Фактът, че политическата програма на партията жалбоподател се счита за несъвместима с установените принципи и структури на българската държава, не я прави несъвместима с нормите и принципите на демокрацията. В основата на демокрацията е да се разреши на различни политически програми да се предлагат и обсъждат, дори на онези, които поставят под въпрос начина, по който в момента е устроена държавата, стига да не вредят на самата демокрация."

Още през декември стана известно, че партия ДОСТ се разпада и участието й в политическия живот се маргинализира, а това основно помага на ДПС. В случая обаче необяснимите действия на прокуратурата са по-скоро опит да се заглушат други новини в публичното пространство.