Германските фирми са инвестирали 6.9 млрд. лв. в България

Официалната статистика подценява германските инвестиции в България с 1.4 млрд. лв., а реалният им размер за последните над 20 години приближава 6.9 млрд. лв. Това показват изчисления на Института за пазарна икономика (ИПИ). Анализът е финансиран от фондация "Конрад Аденауер" и подкрепен от Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) в България.

Целта на изследването е да направи максимално реалистична и обхватна оценка на преките чуждестранни вложения с краен собственик инвеститорите от Германия. Второ проучване, изготвено от Института за икономическа политика, разглежда външната търговия между двете страни.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Повече инвестиции

Според изчисленията на ИПИ германските инвестиции в България са подценени с 25%, или 1.4 млрд. лв., като по-реалистична е сумата 6.87 млрд. лв. Това поставя Германия на второ място след Холандия като най-голям инвеститор в местната икономика. Разликата идва от начина на отчитане на преките чуждестранни инвестиции. Стандартният статистически подход предполага те да бъдат класифицирани според произхода на преките чуждестранни собственици на българската компания. Много от вложенията обаче се правят през дъщерни дружества, регистрирани в страни като Холандия например.

Германският бизнес инвестира най-много средства в търговията в България (43% от всички капиталовложения), като сред големите представители са "Кауфланд", "Билла", "Лидл" и "Метро". На второ място се позиционира преработващата промишленост, в която са инвестирани над 2.8 млрд. лв. Тук по-големи инвеститори са "Аурубис България", "Девня цимент". "Каолин" и "Либхер-Хаусгерете Марица". Третият относително голям сектор е този на финанси и застраховане, където германските фирми на практика са само две - "Алианц България холдинг" и Прокредит банк.



И по-стойностен износ

Второ проучване, изготвено от Института за икономическа политика, обобщава положителните тенденции и в българския износ към Германия. Докладът отбелязва плавният спад на леката промишленост (основно практиката за шиене на ишлеме), докато все по-голямо значение за износа към Германия придобива миннодобивната и преработващата индустрия. "Наред със суровините се увеличава делът и на сектори, намиращи се по-високо във веригата на стойността. Положителен тренд на растеж е видим най-вече в секторите машиностроене, електроника и електротехника, фармация и химическа индустрия", подчертават анализаторите.

Премиерът Бойко Борисов, който присъства на официалното представяне на двата доклада по време на икономически форум на ГБИТК в четвъртък, подчерта ролята на управлението на ГЕРБ от 2009 г. насам в подобрението на външнотърговските отношения между България и Германия. "Икономиката започва да бълва и да работи и износът става по-голям. И така във всички сфери", обобщи премиерът.

Борисов: Всичко продължава да се вдига, когато ние ви управляваме "Чакаме 12 април. Но колкото и да изглеждаме оптимисти пред камерите, всички строят митници, назначават митнически служители, подготвят си КПП-та и всички, наши министерства включително, се готвят за Брекзит без договор", каза Борисов по време на икономическия форум, на който ГБИТК представи двата анализа. Премиерът изтъкна плюсовете на България пред германските инвеститори. "За бизнеса кое е важно: стабилни данъци, стабилна икономическа среда, огромен фискален резерв, гарантиран чрез валутния борд [курс] евро-лев, юни-юли тази година Шенген, еврозоната, мониторингов доклад", коментира той, като побърза да уточни, че за Шенген не е сигурно още, "защото има една държава или две, които са егоисти". "Те пазят интереса на своите народи, затова ние го отнасяме", обясни Борисов. По отношение на еврозоната обаче премиерът е оптимист, като подчерта, че проверките на банките вървят добре и "живот и здраве, през юли месец ще получим покана за чакалнята на еврозоната". Заключението: "Всичко продължава да се вдига, когато ние ви управляваме. И рязко пада, когато дойдат другите", обобщи премиерът.