С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
12 29 мар 2019, 13:30, 12901 прочитания

Съдът в Страсбург се захваща с гражданската конфискация в България

Първият въпрос към българското правителство е дали достатъчно се изследва връзката между активите и престъплението

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • ЕСПЧ обяви първата порция от шест жалби срещу България за процедурата по отнемане на "незаконно" имущество.
  • Основният въпрос е за доказването на връзка между конфискуваното имущество и някаква престъпна дейност.
В последния ден на февруари Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург съобщи на българското правителство за шест жалби на български граждани за нарушени права в процедурата по гражданска конфискация срещу тях и семействата им. Това е първата ударна порция дела по тази тема, а с тях съдът в Страсбург дава ясна индикация, че ключовият въпрос е за връзката между отнетото имущество и твърдяното извършено престъпление. Проблем, който правозащитната общност у нас отдавна очерта като основен при прилагането и на трите конфискационни закона до момента.

Като част от този дебат в началото на декември Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) обяви тълкувателно решение, според което не може да се иска конфискация на едно имущество като незаконно придобито, ако наказателното дело, по повод на което е започнала процедурата по конфискация, бъде прекратено. Парламентарното мнозинство светкавично предприе мерки да обезсили това решение, като изрично записа в закона точно обратното - прекратяването на наказателното дело, дори и оправдателната присъда, не са пречка за конфискация, макар нищо да не свързва имуществото с престъпление или нарушение.


Приоритетните въпроси са три

Макар че жалбите са заради процедури, проведени по първия конфискационен закон – Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД), действал от 2005 г. до 2012 г., те повдигат въпроси, които и към момента са първостепенни по темата. По всички тези жалби ЕСПЧ задава на българското правителство три еднакво формулирани приоритетни въпроса:
  1. Дали конфискацията е в съответствие с чл. 1 от Протокол № към Конвенцията, който защитава правото на собственост? В частност дали е установено в достатъчна степен, че отнетите активи са били приходи от престъпление?
  2. Каква е оценката за методиката за изчисляване на приходите и разходите на засегнатите, като се отчете, че става въпрос за придобивки в продължителен период от време, което води до риск от неточност и несигурност?
  3. Може ли процедурата по конфискация да се счита справедлива (в контекста на правото на справедлив съдебен процес по чл.6§1); дали засегнатите са разполагали с ефективно средство за защита?
От 2005 г. насам българските власти приеха последователно три закона за гражданска конфискация, различна от конфискацията в наказателния процес. И всеки следващ дава все по-голяма възможност за произвол и избирателна репресия. "Отвързването" на конфискацията от наказателното производство и откровеният волунтаризъм при изчисляване на приходи и разходи доведе до абсурди, част от които вече са в Страсбург - отнемане на имущество, придобито преди извършване на престъплението или на наследени семейни имоти, конфискация по повод престъпления, които не могат да генерират доходи, като например незаконно държане на шепа патрони, отнемане на имущество, което би следвало да принадлежи на предполагаемата жертва от престъпление, и т.н.
Шестте жалби са само началото на предстояща лавина от дела срещу България по повод гражданската конфискация. Преди тях през 2014 г. е комуникирана една жалба, по повод на която ЕСПЧ отново е задал въпроса дали българският съд е изследвал връзката между конфискуваните имущества и някаква престъпна дейност. По тази жалба, която касае драстичен случай на конфискация на цялото имущество на едно семейство и родителите им, се чака решение всеки момент.

По неофициална информация жалбите срещу България за нарушения в процедурата по гражданска конфискация по закона от 2005 г. са над 40, а по следващия закон от 2012 г. те все още са само две. По сега действащия закон има само една жалба във връзка с наложени обезпечителни мерки. Логично е да се очаква, че броят на жалбите по последните два закона тепърва ще расте, доколкото съдът в Страсбург може да бъде сезиран само след като са изчерпани вътрешноправните средства за защита.


Не е за вярване, че прословутата Глава трета от Закона за собствеността на гражданите (ЗСГ), създаден през 1973 г. от режима на Тодор Живков за борба с частното предприемачество, доживя до 2005 г. Прокуратурата я приложи след 1989 г., но резултатът от това беше, че вдовицата на Косьо Самоковеца осъди България в Страсбург (делото "Димитрови") и получи обезщетение над 850 000 лв.

ЗСГ бе отменен окончателно с първия закон за гражданската конфискация (ЗОПДИППД), който през 2012 г. беше заменен със Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ), а той пък от началото на 2018 г. - от новия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ). Духът на ЗСГ обаче се пресели и в трите последващи закона въпреки дългите им имена и нелепите абревиатури. Навремето по ЗСГ прокуратурата решаваше кой да бъде проверяван за нетрудови доходи, а местни комисии плюнчеха молива и пресмятаха кой сервитьор с колко бакшиша се е обогатил незаконно. Сега прокуратурата повдига обвинение, което служи като автоматично основание за антикорупционната комисия - КПКОНПИ (друго нелепо съкращение), да започне пълна проверка на имуществото на човека и семейството му за десет години назад, да го оцени по своя методика, която не подлежи на оборване, да поиска запори и възбрани, с които може да блокира бизнеса, пък и целия живот на всекиго за дълго време. Междувременно наказателното дело може да бъде прекратено или да се провали в съда, но това няма значение - човекът, който е станал прицел на прокурорските власти, е обречен на гражданска и стопанска смърт, а прокурорът и КПКОНПИ не носят никаква отговорност.



И ако някой намира за пресилено твърдението, че духът на ЗСГ се е преселил в сегашните закони, то съдът в Страсбург явно вижда тази връзка - и по шестте жалби ЕСПЧ приканва българските власти да коментират констатациите по решението "Димитрови", че българският закон не дава критерии как се доказва законен доход, същевременно не изисква от властите да сочат каквото и да било нарушение на законова разпоредба във връзка с конфискацията, което, съчетано с продължителните периоди назад на проверките и неясната методика на изчисление, прави практически невъзможно засегнатите да се защитят. Това, което важи за наследниците на Косьо Самоковеца, спрямо които през 2004 г. е приложен социалистическият ЗСГ, изцяло важи и за всички клиенти на КПКОНПИ сега – незаконно е всичко, което не успееш да докажеш (по неясните стандарти на комисията), а дали си извършил престъпление или дори най-дребно нарушение няма значение.

Решението по делото "Димитрови" от 2015 г.

"Във въпросите си ЕСПЧ изрично препраща към делото "Димитрови срещу България" - единственото в практиката му за конфискация, наложена без твърдяна връзка между имущество и престъпна дейност или друго нарушение на закона. Съдът изисква от правителството и от жалбоподателите да коментират евентуалните сходства и различия между това дело и новите жалби, защото практиката му е изградена върху принципа за еднакви изводи при сходни обстоятелства." Това коментира за "Капитал" Здравка Калайджиева, съдия в ЕСПЧ (2008-2015), участвала в състава по решението "Димитрови". Калайджиева следи развитието на законодателството за т.нар. гражданска конфискация и беше поканена от ОСГК на ВКС да даде становище по тълкувателното дело, отприщило толкова страсти през декември.
Здравка Калайджиева: ЕСПЧ критикува неясните критерии за "незаконно" имущество

По делото "Димитрови" ЕСПЧ установи редица базисни несъответствия между изискванията на Конвенцията и приложения закон (ЗСГ - Глава трета) като липсата на яснота и предвидимост, твърде дълъг период за проверка и изискване към разследваните лица да предоставят доказателства на доходите и разходите си за много години назад, както и неограничената свобода на прокуратурата "по всяко време да образува, спре, прекрати и отново да образува производство". ЕСПЧ намери за "важно, че в нито един момент по време на вътрешното производство властите не са се опитвали да установят, че имотите, чието отнемане е търсено, са придобити чрез доходи от престъпна дейност", и критикува неясните критерии за определяне на едно имущество като "незаконно", както и прехвърлянето на прекомерна тежест на доказването на законния му произход върху засегнатите лица. Тези заключения сочат несъответствие с основните изисквания за законност, наличие на обществен интерес, пропорционалност и възможност за адекватна защита в случаи на конфискация.

Колкото и да не им се вярва на властимащите, това е стандартът, който следва да бъде заложен във всеки закон за гражданска конфискация. Това, че тя се провежда по реда на граждански процес не освобождава властите от задължението да докажат връзка между имуществото, нарочено за отнемане и някакъв вид престъпление или закононарушение, какввато теза защитават управляващите. Неразбирането на тази тънкост всъщност води до некоректния въпрос – може ли да има гражданска конфискация без присъда.

"Допустимо е отнемане без присъда, но не и без да бъде доказано в разумна степен конкретно нарушение на закона, което е годно да генерира съответното имущество", коментира Здравка Калайджиева.

Междувременно се чака произнасяне на преюдициално запитване на български съд до съда на ЕС в Люксембург по въпроса за конфискация без присъда.

Рано или късно европейските институции ще ни наложат стандарти и в тази област, каквито българските институции не могат и не искат да приемат. Въпросът е за цената, която плащат гражданите и тя не се измерва само в пари за обезщетения.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: България ще обжалва пакета "Мобилност", Цацаров - в КПКОНПИ, а Гешев - главен прокурор Вечерни новини: България ще обжалва пакета "Мобилност", Цацаров - в КПКОНПИ, а Гешев - главен прокурор

И още: Собствениците на имоти в AirBNB ще могат да плащат патентен данък, Лагард запази политиката на ЕЦБ след първото заседание под нейно ръководство

12 дек 2019, 774 прочитания

Евродепутатът Ангел Джамбазки е хванат да шофира пил 3 Евродепутатът Ангел Джамбазки е хванат да шофира пил

Той призна пред "Капитал", но не уточни с колко промила е бил в кръвта си

12 дек 2019, 1698 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
АБВ ще привлича леви избиратели с "Коалиция за България"

Партията на бившия президент Георги Първанов ще регистрира име, с което беше популярен съюзът около БСП 14 години

Още от Капитал
LVMH тества границите на лукса

Може ли шик конгломератът да се разрасне още

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

PISA 2018: Образование с часовников механизъм

Тревожно ниските резултати на 15-годишните в България по индикаторите за функционална грамотност се проектират в бъдещето на страната

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10