Според изпълнителния директор на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов окончателното решение за класирането на кандидатите трябва да бъде обявено следващата седмица, но изненади са почти невъзможни.

Така строителството на газопровода може да започне през май, като целта е от 1 януари да бъде осигурена техническа възможност за пренос на природен газ.

Въпрос на цена и срок

Кандидатите в обществената поръчка трябваше да предложат две отделни цени за двата различни срока за изпълнение, които "Булгартрансгаз" бе заложил. Единият е 250 дни и предвижда изпълнението на цялото 474-километрово трасе. А другият е 615 дни, от които през първите 250 дни трябва да се построи само 308-километров газопровод от компресорна станция "Полски Сеновец" до сръбската граница, с което да се осигури транзитът на газ. В останалите 365 дни трябва да изгради трасето от Провадия до "Полски Сеновец", както и още няколко връзки с газовата мрежа.

Офертата на "Аркад" от 2.15 млрд. лв. без ДДС е именно за по-дългия срок от 615 дни. За по-краткия предложението на саудитската компания е 2.52 млрд. лв. и не отговаря на максималния прогнозен бюджет за проекта, поради което не би следвало въобще да се разглежда. Същото се отнася и за офертите на обединението "Газово развитие и разширение в България", в което влизат италианската "Бонатти", германската "Макс Щрайхер" и люксембургската "Комплишънс дивелъпмънт". То поиска съответно 3.13 млрд. лв. за дългия и 4.72 млрд. лв. за краткия срок.

Именно зад "Комплишънс дивелъпмънт" прозираше руска връзка - бивш шеф на "Комплишънс дивелъпмънт" е Владимир Шматович - заместник генералният директор по развитието на руската "Тръбна металургична компания" (ТМК). Руските медии обявиха, че ТМК вече е определена от "Газпром" за доставчик на тръбите и строител на газопровода в България. Изглежда, това няма да може да се осъществи.

Колко ще е оскъпяването и ще има ли печалба

Тъй като "Булгартрансгаз" иска да плаща разсрочено за период от 10 години, обявената цена в действителност не е крайна, а върху нея ще бъдат начислени и лихви. В случая "Аркад" е обявил, че иска по 4.1% годишно оскъпяване, което при инвестиция от 2.15 млрд. лв. и срок на изплащане 120 месеца прави около 470 млн. лв. лихви. За сравнение - поисканото от обединение "Газово развитие и разширение в България" оскъпяване е 7% за първите две години, 8% за следващите две и 9% за останалите шест.

Ако допуснем, че газопроводът ще се строи по параметри на "Аркад", крайната му цена ще бъде около 2.6 млрд. лв. без ДДС, или 3.12 млрд. лв. с начислен данък. В същото време очакваните приходи от транзитни такси за въпросния 10-годишен период са 3.62 млрд. лв., но от тях трябва да се приспаднат 1.58 млрд. лв. експлоатационни разходи.

Това означава, че ще са необходими още около 1.08 млрд. лв., които "Булгартрансгаз" ще трябва да осигури от другаде, за да се разплати с изпълнителя. Разбира се, ако транзитът на газ продължи (срокът на резервирания капацитет от "Газпром" е 20 години), държавната компания би могла да реализира допълнителни приходи, които да възстановят инвестицията и да все пак да донесат печалба. Но не бива да се пропуска, че заради този проект България доброволно се отказа от гарантирани приходи по Трансбалканския газопровод в размер на 1.4 млрд. лева.