"Алфа Рисърч": Скандалът с апартаментите изяжда подкрепата за ГЕРБ

Почти всеки втори симпатизант на управляващите твърди, че това е злоупотреба с влияние, показва данните от последно проучване

Почти всеки втори от симпатизантите на ГЕРБ (47.3%) е на мнение, че скандалът с евтините апартаменти показва злоупотреба с влияние на хората във властта. Общо 66.6% от запитаните отговарят така. Това измерва агенция "Алфа рисърч" в редовното си тримесечно изследване на обществените нагласи, чието провеждане (22 - 26 март 2019 г.) съвпадна с разкритията на "Свободна Европа" и "Антикорупционния фонд".

Освен реакциите в пика на проблема социолозите установят и по-дълбок проблем за управляващите - "чувствително ерозира образът на ГЕРБ по отношение на заявката за решителна борба срещу корупцията, с която дойде на власт през 2009 година". Едва 12.8% от запитаните казват, че това е партията, която води по-принципна битка в тази посока. За БСП така мислят 11.3% от анкетираните. Мнозинството от 57.3% твърди, че никой не се бори с корупцията.

Все още обаче не е ясно как тези коментари и позиции ще се отразят на нагласите за гласуване на евровота през май. Засега се вижда само, че скандалът с апартаментите вероятно е "усилил вече съществуващи съмнения и като резултат – тегли надолу партия, правителство, премиер". Ефектът му се добавя към вече съществуващи проблеми като противоречията в "Обединени патриоти", дълговете на Главното мюфтийство, промените в изборните правила и др.

Така доверието в правителството спада с 4 процентни пункта в сравнение с декември 2018 г. - от 17% на 13%, а недоверието се увеличава със седем пункта - от 45% на 52%. Парламентът продължава да стои в дъното на класацията с едва 8% положителни нагласи, но пък президентът Румен Радев възстановява позиции - 47% доверие през декември срещу 51% през март 2019 г. Ръст има и при лидера на БСП Корнелия Нинова - с 4 процентни пункта, стигайки до 23%, както и при водачите на патриотичните и националистически формации - Красимир Каракачанов, Валери Симеонов и Волен Сидеров.

Стабилизацията им се дължи на щетите за ГЕРБ и предизборната мобилизация. В същото време намалява желанието на избирателите да участват във вота. Към края на март 35% от имащите право на глас българи твърдят, че със сигурност ще гласуват през май. Почти две трети се колебаят или са твърдо убедени, че няма да гласуват.

В резултат между двете основни партии - БСП и ГЕРБ, има пълен паритет в подкрепата. Ако изборите за Европейски парламент бяха днес, 33.9% от гласуващите биха пуснали бюлетина за ГЕРБ-СДС срещу 33.4% за БСП. ДПС събира 10.6% от потенциалния вот и е третата политическа сила. Ако активността е ниска, това може да увеличи относителната тежест на движението, защото неговите избиратели са изключително мобилизирани. Резултатите му могат да се доближат на първите две формации, прогнозират при тези уговорки социолозите.

Сред останалите с шанс да бъдат представени в Европейския парламент, веднага след ДПС, са партиите от "Демократична България" - ДСБ, "Да, България" и "Зелените". Те получават 5.1% при почти 6% естествена бариера за място в Брюксел. ВМРО се нареждат след това с 4.1%. НФСБ и "Атака" получават малко повече от 2% всяка по отделно.

Малко под 2% има Воля на Веселин Марешки, а малко над 1% - АБВ. Партията с председател Румен Петков обяви в събота, че ще участва в съюз под името "Коалиция за България" - използвано от повече от десетилетие от БСП, което сигурно допълнително ще им спечели "служебно" гласове.