Държавата пак опитва да пребори вратичката на "Инса ойл" за несъхранение на гориво

За четвърти пореден път държавният резерв прави опит да промени Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, така че да си гарантира, че петролните компании ще изпълняват задълженията си да пазят задължителните количества горива.

Държавният резерв се опитва да промени закона, за да се справи основно с два типа задължени лица. Кухи фирми, главно вносители, които се прехвърлят на подставени лица, от които трудно се търси отговорност. И единични големи компании на пазара, които всяка година водят дела с държавния резерв за изпълнението на задълженията си и така ангажиментът за съхранение отпада по давност. В тази група попада едно от големите дружества на пазара - "Инса ойл", което води постоянни дела за десетки милиони с държавната агенция, като в крайна сметка не изпълнява задълженията си по съхранение на горива заради проточването на делата.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Редакциите в закона са публикувани за пореден път на strategy.bg, като очакват становищата на заинтересованите страни. Последно почти същите промени се появиха през лятото на миналата година, но те не бяха входирани в парламента за гласуване, като по данни на участници в процеса причината е дългото обсъждане на текстовете между Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" (ДАДРВВЗ) и големите петролни компании и липсата на съгласие по част от тях.

По закон Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" трябва да следи и контролира дали търговците и производителите на горива спазват задължението да поддържат определени количества като резерв за извънредни ситуации. Тя обаче не се справя много успешно със задачата. През 2014 г. е направен опит за промени в Закона за запасите от нефт и нефтопродукти. Законопроектът е разпределен към Комисията по енергетика и е приет на първо четене, но поради разпускането на парламента през юни същата година не е гласуван на второ. Нов опит е направен през 2016 г. Промените са разпределени към Комисията по енергетика и са приети на първо четене, но поради ново разпускане на парламента отново не минават на второ. Следва третият опит от лятото на 2018 г., когато предложените редакции стигат само до ниво обществено обсъждане. Процедурата започва за четвърти път сега.

Една от основните промени е скъсяването сроковете за съдебните дела по отношение на споровете за запасите. "Разпореждането за определяне на индивидуалните нива на запасите на задължено лице подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му, като жалбата не спира неговото изпълнение", пише в промените. Съдът ще трябва да образува производство в седемдневен срок от постъпване на жалбата. Делото се разглежда в двуседмичен срок. Административният съд се произнася по жалбата в едномесечен срок от образуването на производството. Същото се повтаря и пред по-горната инстанция - Върховния административен съд.

Друга промяна касае глобите. Промените предвиждат имуществените санкции да бъдат в размер на 500 лева на тон върху количествата запаси, които не са били създадени или съхранявани от задължените лица. "Действащата към момента санкция в двоен размер на левовата равностойност на запасите по пазарни цени бе въведена в закона между първо и второ четене и гласувана при приемането му през февруари 2013 г. въпреки становището на ДАДРВВЗ, че е очевидно несъразмерна. Това се констатира и в съдебната практика в производствата по обжалване на наказателните постановления, съгласно която имуществената санкция няма обезщетителна функция и не може да бъде еквивалент на стойността на запасите, още повече че налагането на санкцията и нейното заплащане не освобождава нарушителя от изпълнение на задълженията му относно запасите", пише в мотивите към промените.



Включени са още и нови текстове, с които се въвежда лична отговорност за физическите лица, представляващи задължените лица и съхранителите. "Предложението цели ограничаване на порочната практика за използване на подставени лица с оглед заобикаляне разпоредбите на закона и неизпълнение на задълженията за създаване и съхраняване на запаси", гласи обяснението в мотивите.

Номерът с делата

Освен подставените лица и кухите фирми проблеми на резерва създава и една от големите компании с приходи от 461 млн. лв. за 2017 г. - "Инса ойл". Производителят и търговец на горива "Инса ойл" е собственост на семейство Георги и Иванка Самуилови. През миналата година дружеството финансира покупката на Общинска банка, придобивайки дялове без право на глас, като осигури нужните 46 млн. лв. на купувача на контролния дял от 67.65% - фонд Novito Opportunities.

Средствата се оказват проблем за компанията, когато става въпрос за съхранението на горива, като "Инса ойл" предпочита да води дела с държавния резерв, вместо да пази количества. Те се точат с години между Административен съд - Пловдив, и Върховния административен съд, като ангажиментите за съхранение отпадат по давност.

За периода 30 април 2015 – 30 април 2016 г. например на "Инса ойл" е издадено разпореждане да съхранява горива, което компанията изчислява, че ще й струва 51.1 млн. лв. В защитата си компанията изказва доводите, че разпоредените нива на запаси на газьол и нефтопродукти заемат над 90% от общата вместимост на резервоарния парк на дружеството, като предварителното изпълнение би причинило на дружеството значителни и трудно поправими щети. Въпросните 51.1 млн. лв. надхвърлят 6 пъти реализираната от дружеството печалба за предходната година, а запълването на склада ще доведе до съкращаване на работещи и до преустановяването на работата на компанията, твърдят от дружеството пред съда.

По същество компанията губи делото пред съдебните инстанции. Финалът на делото обаче настъпва в края на октомври 2017 г. Междувременно през 2016 г. започва следващото.