"Булгаргаз" ще купи газ от гръцката DEPA по-евтино, околкото от "Газпром"

От 20 април до 30 юни "Булгаргаз" ще получи 144 млн. куб. м природен газ от държавната газова компания на Гърция - DEPА S.A. Това ще бъдат първите алтернативни на "Газпром" доставки, след като за целта беше проведена открита тръжна процедура за закупуване на газ. Гръцката компания е предложила най-голям процент отстъпка от утвърдената от КЕВР цена за второто тримесечие на 2019 г. (476 лв./1000 куб. м), като в надпреварата оферти са подали още две дружества - "Дексиа България" и холандската KOLMAR NL B.V. Конкретните доставни цени не са обявени публично, но по информация на "Капитал" получената отстъпка като цяло е измерима с общото потребление на природен газ през най-студения ден в годината, или около 15 млн. куб. м, което като стойност е малко над 7 млн. лв.

Природният газ ще бъде използван от "Булгаргаз" за нагнетяване и съхранение в "Чирен" и няма да доведе до неустойки по договора с "Газпром". "Потребители ще се възползват от новата по-ниска доставна цена през есенно-зимния период на 2019-2020 г., когато закупените на търга и съхранени количества ще бъдат пласирани към крайните клиенти – както битовите потребители в страната, така и българската индустрия", обясни изпълнителният директор на газовия доставчик Николай Павлов.

Гръцката газова компания DEPА S.A е обявила, че газът, който предлага, ще бъде с произход от вътрешната система на страната. Това до известна степен може да означава, че отново ще получим руски газ, тъй като Гърция също се снабдява от "Газпром" (през България) и в зависимост от ценовите равнища може сега да върне част от тези количества. Разбира се, гърците имат и терминал за втечнен газ край Атина, който също могат да използват като източник. Така че най-вероятно в случая ще става дума за микс от природен газ с различен произход, който в крайна сметка да позволи и формирането на най-добрата цена.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Последното се подкрепя и от факта, че другите два кандидата са обявили, че газът, който ще доставят, ще бъде с произход гръцкия LNG терминал Ревитуса. На второ място е класирана офертата на "Дексиа България", която е собственост на Пола Найденова и Искър Искров (чрез "Транснефт"). Трета е класирана офертата на холандския кандидат KOLMAR NL B.V., за която обаче няма никаква публична информация.

Какво ще се доставя

Това е първата процедура, която "Булгаргаз" обявява за покупка на природен газ, различен от този, който получава по договора с "Газпром". Търсените количества са общо 144 млн. куб. м - 20 млн. куб. м за април и по 62 млн. куб. м за май и юни. За сравнение - годишното потребление на природен газ в България е около 3 млрд. куб. м, което означава, че сега се купуват около 5% от необходимия за страната газ. Количествата са ограничени заради техническите възможности за внос, които се предоставят от операторите на преносните мрежи на България ("Булгартрансгаз") и съседните страни.



"Проведеният търг беше открит, прозрачен, с ясно разписани и конкретни изисквания, като възможност за участие имаха всички търговци на пазара на природен газ", казва Павлов. По думите му за точка на доставка е била определена т.нар. Виртуална търговска точка, за да се даде възможност газът да бъде доставян от всички възможни съседни страни и газови връзки. "Освен това разходите за капацитет на входна точка България и разходите за пренос до виртуалната търговска точка са за сметка на търговците, участвали в търга", поясни още директорът на "Булгаргаз".

Защо сега

"Решението за този търг взехме в резултат на извършен подробен анализ на спот пазара на природен газ в Европа през 2019 г. и на традиционните дългосрочни петролно индексирани договори в Западна Европа. Той показа, че са налице условия и възможности за доставки в България на по-ниски цени от действащите в страната", обясняват от "Булгаргаз".

На практика от началото на 2019 г. борсовите цени на природния газ се понижиха значително и са на най-ниските си нива от две години насам. Факторите за това са няколко. От една страна, е сравнително по-топлата зима в Европа, което доведе до по-малко търсене на природен газ и рекордно високи нива на запасите в газохранилищата. От друга, има значителни количества LNG, които стигнаха до системите на страните в Западна Европа, в резултат на излишъци на азиатския пазар.

"Продължаваме внимателно да следим динамиката на цените на природния газ, търгуван както на борсите, така и по традиционните дългосрочни договори в Западна Европа и региона, и отново ще предприемем действия, които биха намалили цената на газа за българските потребители", каза още Павлов.