С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • K:Reader - изданията
2 2 апр 2019, 17:45, 3882 прочитания

Очакваната саморазправа с Лозан Панов и Мирослава Тодорова не се случи

Почти едновременно Висшият съдебен съвет и инспекторатът към него прекратиха наказателни процедури срещу двамата съдии

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Две изненадващи решения по знакови дисциплинарни казуси в съдебната власт бяха обявени във вторник по едно и също време. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ВСС) официално обяви, че председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов не е извършил дисциплинарно нарушение, като през ноември м.г. е назначил проверка за хода на делото в Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС) за мерките за неотклонение на Десислава Иванчева и Биляна Петрова.

Буквално по същото време съдийската колегия на Висшия съдебен съвет не подкрепи нито едно от внесените предложения за дисциплинарно наказание на бившия председател на Съюза на съдиите в България (ССБ) съдия Мирослава Тодорова от Софийския градски съд, което на практика означава, че Тодорова няма да бъде наказана по това дисциплинарно дело, образувано първоначално по предложение на главния прокурор Сотир Цацаров. Решението на съдийската колегия бе обявено от председателя на ВКС Лозан Панов, след като колегията взе решение, че занапред публично на заседание ще обявява резултата от дисциплинарните производства.


Имената на двамата магистрати – Панов и Тодорова, са знакови, доколкото те – по различен начин - бяха разпознати като опоненти на статуквото, владеещо управлението на съдебната власт, а и на държавата. Общото между тях е причината, поради която олигархическите кръгове и зависимите от тях медии ги превърнаха в мишена на постоянен тормоз, а именно, че те по различно време се превърнаха в лице на борбата за независимост на съда, което е последната бариера пред овладяване на съдебната система. Именно поради явно тенденциозните действия на ВСС и на Инспектората срещу тях до момента очакванията бяха, че независимо от фактите и в двата случая ще е налице пореден акт на саморазправа. Специално по повод проверката срещу Лозан Панов имаше коментари, че това е част от подготвяна схема срещу него за отстраняването му чрез импийчмънт. В този смисъл днешните решения по двата казуса са изненадващи, макар и логични.

Проверката срещу Панов

Проверката срещу Лозан Панов бе възложена на инспектората от Съдийската колегия на ВСС на 14 декември м. г. Това стана, след като членовете на колегията – все съдии със значителен стаж и опит, не можаха да постигнат съгласие дали проверката, назначена от Панов в Апелативния спецсъд за хода на едно дело, не представлява опит за натиск върху съдиите.
Решението на Инспектората е взето единодушно

Решението за прекратяване на проверката срещу председателя на ВКС Лозан Панов поради липса на данни за извършени нарушения е било взето единодушно - с десет гласа от десет присъстващи инспектори. Това съобщиха от Инспектората на въпрос на "Капитал".

Става дума за делото по мерките за неотклонение на бившата кметица на "Младост" Десислава Иванчева и заместничката й Биляна Петрова. В средата на ноември м. г. развитието на процеса по това дело предизвика публичен скандал, след като АСНС демонстративно отмени определение на по-долната инстанция - Специализирания наказателен съд, с което съдия Иво Хинов промени мярката "задържане под стража" на двете подсъдими в по-леката "домашен арест". Администрирането на делото в Апелативния спецсъд и произнасянето му по това дело стана при очевидни груби процесуални нарушения, допуснати от прокуратурата и АСНС, което предизвика протестни действия в защита на Иванчева и най-вече - срещу координирания произвол на прокуратурата и съда в случая, което е изключително лош знак за правораздаването.



В края на ноември Лозан Панов назначи проверка на тези действия на АСНС, която да се извърши от тричленна комисия от авторитетни наказателни съдийки във ВКС: Галина Захарова – заместник-председател на ВКС и ръководител на Наказателната колегия, Капка Костова – председател на Първо наказателно отделение, и Галина Тонева – председател на Второ наказателно отделение. Безпрецедентно последва скандално писмо на прокурори от върховната и спецпрокуратурата, които призоваха председателя на АСНС Ушев да не дава материалите по делото на комисията, назначена от Панов, като по този начин саботира проверката.

През декември комисията на ВКС представи доклад, в който се констатират груби дисциплинарни нарушения на председателя на АСНС Георги Ушев при администриране на делото, с което е "допуснал безпрецедентно накърняване на основната роля на съда на независим и безпристрастен арбитър за осъществяване на правораздавателната дейност при спазване на принципите на справедливост и точно прилагане на законите спрямо всички страни в процеса".

Парадоксално, но ВСС отказа да образува дисциплинарно производство срещу Георги Ушев и прокурорите, подписали писмото, но пък Съдийската колегия поиска проверка на Инспектората срещу Лозан Панов - дали не е искал да осъществи натиск върху съда. Повече от три месеца и половина след това проверката приключва със заключение, че Панов не е извършил нарушение.

Докладът на Инспектората все още не е публикуван на сайта на институцията, а той ще е любопитен и полезен документ, особено при противоречивата и явно конюнктурна практика на ВСС по тези въпроси. От него би следвало да станат ясни критериите на инспектората при решаване на спора може ли проверката на долустоящата инстанция, назначена в изпълнение на законови правомощия, да бъде форма на натиск и в какви случаи. Интересно е и с какво мнозинство е гласувано това становище, имало ли е обратни мнения и др., което пък би следвало да бъде ръководство за всички председатели на съда. Докладът на Инспектората трябва да бъде изпратен на ВСС за сведение.

Казусът "Мирослава Тодорова"

Дисциплинарното производство срещу Мирослава Тодорова започна преди повече от две години - през декември 2016 г., след сигнал на главния прокурор Сотир Цацаров, че тя забавила с повече от 20 дни произнасянето по искане на прокуратурата за разкриване на банкова тайна по наказателно дело. Вместо проверка по едно дело Инспекторатът на ВСС реши, че ще направи пълна проверка на Мирослава Тодорова за делата й в Софийския районен съд, където тя беше понижена за две години в рамките на друго наказание. Проверката откри други забавяния на дела и Инспекторатът поиска ново наказание за Тодорова. В хода на производството последваха три различни предложения за наказание – от най-лекото "забележка", през намаляване на заплатата с 10% за 6 месеца, до понижаване в ранг или длъжност. Днес обаче нито едно от тези предложения не събра необходимото мнозинство в съдийската колегия на ВСС, където такива решения се вземат с минимум 8 гласа независимо от присъстващите.

Доколкото заседанието за вземане на това решение се отлагаше на два пъти, в медиите излязоха информации за силната защитна теза на съдия Тодорова пред ВСС. Тя изнесе данни, че за две години работа през проверявания период в най-натоварените съдилища в България – Софийския районен и Софийския градски съд, е приключила 1076 дела, написала е 988 дела и продължава да гледа дела. Посочила е, че до момента съдийската колегия на ВСС е налагала само наказание "забележка" за такива нарушения, при това за много по-голям брой просрочени дела, и то след като на съответните съдии е било спряно разпределението на нови дела, за да могат да наваксат – мярка, която не е прилагана спрямо нея. Изтъкнала също така, че прокурорската проверка, по повод на която Цацаров е поискал наказването й, е продължила година и 8 месеца и не е установила престъпление.

В пледоарията си Тодорова акцентира на ефекта от проблема с натовареността на съдиите върху качеството на работата им - съдията, който решава много дела, трупани с години в съда, е изложен на опасност, а опитът сочи, че сигурност се постига, ако не решаваш дела. В този контекст никой вече не говори за целта на правосъдието, за това какво се изисква по делата и как съдиите трябва да се държат с хората, т.е. за профанизацията и дехуманизацията на професията.

Дисциплинарното производство срещу съдия Мирослава Тодорова обаче е забележително с това, че то е очевидна саморазправа, която в случая не постига целта си. Това е първият сигнал срещу съдия от прокурор (при това главния прокурор), който става претекст за започване на двегодишна проверка срещу този съдия. Срокът сам по себе си е много продължителен, но това едва ли е случайно - колкото е по-голям периодът на проверката, толкова повече растат просрочените дела.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Кюрдите сключиха сделка с Русия и Сирия срещу Турция, Орбан загуби Будапеща Вечерни новини: Кюрдите сключиха сделка с Русия и Сирия срещу Турция, Орбан загуби Будапеща

И още: Кьовеши официално е европейски главен прокурор; Борисов свиква Съвета за сигурност заради Сирия

14 окт 2019, 3661 прочитания

Иво Прокопиев: Прокуратурата създава предпоставки за саморазправа с журналисти Иво Прокопиев: Прокуратурата създава предпоставки за саморазправа с журналисти

В МВР е постъпила информация за потенциална заплаха, свързана с журналистически разследвания и публикации в "Капитал"

14 окт 2019, 1229 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Вечерни новини: Два кандидата за газовата връзка с Гърция, ограниченията за камионите пред финален вот

И още: НАП започна проверки за новите касови апарати; Facebook обмисля да направи секция за новини и да плаща на медиите

Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма