ПИБ внесе още съмнения около сделките на Пламен Георгиев

В своя позиция, разпространена във вторник, Първа инвестиционна банка (ПИБ) внесе още съмнения около обстоятелствата, при които Пламен Георгиев е придобил т.нар. тризонет в столичния квартал "Гео Милев" през 2017 г.

В опит да защитят Георгиев за това, че не е декларирал терасата от 186.5 кв.м, която иначе фигурира в нотариалния акт на имота, от банката на практика потвърждават твърдението, че сделката е станала под пазарната стойност и данъчната оценка.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Тезата на шефа на КПКОНПИ е, че не е трябвало да декларира въпросната тераса, намираща се на второто ниво на апартамента му, тъй като тя съставлява "общи части". Тя обаче влиза в квадратурата, описана в нотариалния акт за покупко-продажба на жилището, а освен това е била заложена от Георгиев като обезпечение пред ПИБ при получаване на ипотечен кредит. Не на последно място на въпросната тераса може да се стигне само през апартамента на Георгиев и на нея са изградени барбекю, чардак и сауна. А на третото ниво над нея има спалня с баня.

ПИБ се позовават на доклад от независим оценител, според когото при оценяването на жилището за целите на отпускането на ипотечния кредит не е била включена въпросната тераса, тъй като "същите представляват общи части от сградата и не могат да бъдат предмет на оценка и сделки с вещнопрехвърлителен ефект". От ПИБ казват, че банката е "отпуснала кредит в размер на 189 500 лева, т.е. по-нисък от поискания, а сумата представлява 50% от пазарната оценка на имота".

Това означава, че към датата на сделката банката оценява имота на Георгиев на 379 000 лв., като в тази сума не е включена въпросната тераса. Експерт в бизнеса с недвижими имоти, с когото "Капитал" се консултира, коментира, че пазарната практика е терасите да се оценяват с между 30% и 50% от стойността на нормалната застроена площ. С проста аритметика излиза, че експертите на банката са оценили имота на Георгиев по 2105.5 лв. за кв.м (1076 евро), което е разумна цена на квадратен метър за района. Ако с 30% от тази стойност умножим и терасата със сауната, получаваме стойност от допълнително още 117 803 лв.



Това означава, че според ПИБ пазарната стойност на имота на Пламен Георгиев към момента на придобиване е била 496 802 лева (253 989 евро), което е много близо до обявената на пазара цена от продавача в размер на 265 хил. евро и значително по-ниско от това, което той декларира, че е платил - 295 хил. лв. (около 147 хил. евро).

Така се получава разлика от близо 200 хил. лв., което повдига въпроса дали в случая не става дума за легализиране на доходи.

Дори и да приемем, че Пламен Георгиев не е платил нито лев за терасата от 186 кв.м, която само той може да ползва, което противоречи на всякаква логика, пак според сметките на ПИБ той е платил 84 хил. лв. по-малко от оценката на имота.

Спонтанният опит на ПИБ да защити Пламен Георгиев повдига и етичен въпрос. Ръководената от него комисия има мандат да разследва министъра на финансите, членовете на Комисията за финансов надзор и ръководството на Българската народна банка. ПИБ имаше немалко проблеми в миналото, а позицията й в защита на Георгиев идва точно в момент, в който банката провежда стрес тест.

"Капитал" изпрати допълнителни въпроси до ПИБ, като до изтичане на крайния срок за отговор не получихме отговор. Ето въпросите на които ПИБ не отговори (редактирано в 18:22 на 3 април 2019 г.)