С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 3 апр 2019, 15:50, 2260 прочитания

МФ понижава очакванията за икономически растеж до 3.4% през 2019 г.

Минималната заплата остава без промяна след 2021 г., засега правителството няма прогноза за нея след края на мандата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Основните данъчни и осигурителни ставки остават непроменени, а планове за ново увеличение на минималната работна заплата след 2021 г. (когато ще достигне 650 лв.) към момента няма. Засега правителството се въздържа от такива за периода след края на мандата. Това става ясно от Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2020-2022 г. на Министерството на финансите, публикувана във вторник. Подобно на нагласите в есенната прогноза през следващите две години е заложено балансирано бюджетно салдо, докато 2019 г. се очаква да завърши с дефицит от 600 млн. лв., или 0.5% от БВП. Ведомството очаква 3.4% ръст на икономиката през тази година при 3.1% през 2018 г., което е с 0.3 процентни пункта под очакванията от есента.

Средносрочната бюджетна прогноза се създава всяка година и отразява посоката, в която ще се развиват публичните финанси за няколко години напред, както и очакванията на управляващите за икономиката на страната. Финансовото ведомство залага на продължаващ ръст и на приходите, и на разходите през следващите три години. Темпът им на увеличение обаче ще е по-нисък от този на БВП на страната и затова преразпределителната роля на държавата ще намалява, като през 2022 г. се очаква постъпленията да се равняват на 36.0% от БВП при заложени 38% през тази година.


Държавният дълг ще се свие леко в номинално изражение и по-осезаемо като дял от БВП - от 20.4% (22.1 млрд. лв.) през 2018 до 15.6% (21.6 млрд. лв.) през 2022 г.


Европа се задъхва, България също

Министерството на финансите понижава очакванията си за растежа на българската икономика в унисон с очакванията за по-бавен глобален и европейски растеж. Ако през есента ведомството залагаше на 3.7% ръст на БВП през 2019 г., сега нагласите са за 3.4%. Което може да се приеме и за добра новина, тъй като е ускорение спрямо отчетените 3.1% през миналата година. От 2020 г. нататък обаче темпът замръзва на 3.3%, като основният двигател ще бъдат инвестициите, докато потреблението и износът се забавят.



"Докато инвестиционната активност се очаква умерено да нарасне, динамиката на частното потребление ще бъде ограничена от развитията на пазара на труда, свързани с изчерпване на възможностите за нарастване на заетостта", става ясно от документа.

По сметки на финансовото ведомство икономическият растеж ще се движи над потенциала си до края на периода.

През 2019 г. темпът на инфлацията ще се забави до средно 1.8% от 2.6% през миналата година (по европейската методология), основно заради очакван спад на международните цени на суровини като петрола. "От силното вътрешно търсене, както и от по-ниското равнище на цените на услугите спрямо стоките се очаква относителната цена при услугите да нараства с по-висок темп спрямо общото нарастване на цените", става ясно от документа. От 2020 г. отново се залага на ускорение в унисон с очаквано поскъпване на долара спрямо еврото.


Минималната заплата замръзва (засега)

Минималната работна заплата ще продължи да расте със стъпка от 50 лв. през 2020 г. (до 610 лв.) и с още 40 лв. през 2021 г., сочи пролетната макрорамка на правителството. През 2022 обаче към момента няма планове за допълнително повишение. От документа става ясно, че правителствените политики "могат да бъдат преразглеждани на втория етап от бюджетната процедура за 2020 г. при съобразяване с програмата на правителството за мандата на неговото управление и фискалните правила и цели".

Значителна промяна в плановете на правителството по отношение на политиката по доходите също не е видима. Така например мерките за увеличение на възнагражденията на учители ще продължат, като крайната цел е те да се удвоят до 2021 г. Отново се обсъжда и увеличение на разходите за персонала в бюджетния сектор, "съпоставимо с това от 2019 г.", което означава средно от около 10% спрямо тази година. Тези планове обаче още не са видими в числата за бюджета.

Приходи и разходи растат

Очаквано както разходите, така и приходите в бюджета ще продължат да нарастват в номинално изражение до края на прогнозния период. Общо размерът на постъпленията ще достигне 49.9 млрд. лв. към 2022 г., което е с 5 млрд. лв. над заложените през 2019 г.

Голямото перо в приходната част остават постъпленията от въвеждането на тол-такса и електронна винетка, но на тях отговарят аналогични суми в разходната част заради планираното разширение на системата, така че тук нетният ефект остава нула до края на 2021 г. За следващата година прогноза няма. Така големият двигател на приходите остават данъчно-осигурителните постъпления от увеличението на минималната заплата.

Разходите, свързани с военните проекти, се отлагат с по една година спрямо есенната прогноза, а сумите остават без промяна. Непроменени до 2022 г. остават и всички данъчни и акцизни ставки.

Дългът намалява, защото икономиката расте

Към края на 2018 г. държавният дълг е 20.4% от БВП, или 22.1 млрд. лв., от които 16.6 млрд. лв. външен и 5.5 млрд. лв. вътрешен. Ведомството залага той да падне до 15.6% през 2022 г. Понижението в номинално изражение е скромно - с 0.5 млрд. лв. за тригодишния период.

През периода 2020 - 2022 г. правителството планира да пласира ДЦК между 0.8 и 3 млрд. лв. годишно, което е увеличение спрямо есенната прогноза, когато горната граница беше 1 млрд. лв. Причината - увеличава се и падежиращият дълг в обращение до интервала 1.1 - 3 млрд. лв.
Новата възраст за пенсиониране

- Продължава увеличаването на възрастта за придобиване право на пенсия с по 2 месеца за жените и с по 1 месец за мъжете, както и необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия с по 2 месеца и за двата пола. Така от 1 януари 2022 г. ще са нужни навършени 61 г. и 10 месеца (и 36 години и 2 месеца трудов стаж) за жените и 64 г. и 5 месеца (и 39 и 2 месеца години трудов стаж) за мъжете.

- За работещите в сектор "Сигурност" минималната възраст за пенсиониране също ще се увеличава с по 2 месеца до достигане на 53 години и 10 месеца през 2022 г.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ДЛС "Несебър" увеличи приходите си от ловен туризъм с 25% ДЛС "Несебър" увеличи приходите си от ловен туризъм с 25%

Стопанството предлага отлични условия за лов и атрактивни маршрути за екотуризъм и фотолов

19 май 2019, 331 прочитания

Вял интерес към държавната кампания българите да почиват в страната Вял интерес към държавната кампания българите да почиват в страната

Едва 77 хотела се включиха в инициативата на туристическото министерство за бонус нощувка при резервация на други две. Колко струва рекламата е тайна

19 май 2019, 344 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Вечерни новини: Саудитци ще строят "Български поток", Мей и Корбин търсят вариант за Brexit

И още: Bitcoin пак тръгна нагоре; ограниченията за камионите в европарламента са на финалната права; Кристо ще опакова Триумфалната арка

Бай Ганьо - европейски прокурор

Европейската прокуратура е уникална възможност за България да получи независим разследващ орган по корупцията

Game-Changer* на газовия пазар

Междусистемната връзка с Гърция е първият реален проект за намаляване на газовата зависимост от Русия

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Работохолици до доказване на противното

Марк Грифитс, професор по поведенческо пристрастяване и директор на звено за изследване на хазарта в Nottingham Trent University

Фотографът на печалния образ

Изложбата "Изгнания" на документиралия Пражката пролет Йозеф Куделка за пръв път напуска Париж, за да гостува в София