МФ понижава очакванията за икономически растеж до 3.4% през 2019 г.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

МФ понижава очакванията за икономически растеж до 3.4% през 2019 г.

Ведомството на финансовия министър Владислав Горанов не предвижда увеличение на основни данъци

МФ понижава очакванията за икономически растеж до 3.4% през 2019 г.

Минималната заплата остава без промяна след 2021 г., засега правителството няма прогноза за нея след края на мандата

3923 прочитания

Ведомството на финансовия министър Владислав Горанов не предвижда увеличение на основни данъци

© Надежда Чипева


Основните данъчни и осигурителни ставки остават непроменени, а планове за ново увеличение на минималната работна заплата след 2021 г. (когато ще достигне 650 лв.) към момента няма. Засега правителството се въздържа от такива за периода след края на мандата. Това става ясно от Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2020-2022 г. на Министерството на финансите, публикувана във вторник. Подобно на нагласите в есенната прогноза през следващите две години е заложено балансирано бюджетно салдо, докато 2019 г. се очаква да завърши с дефицит от 600 млн. лв., или 0.5% от БВП. Ведомството очаква 3.4% ръст на икономиката през тази година при 3.1% през 2018 г., което е с 0.3 процентни пункта под очакванията от есента.

Средносрочната бюджетна прогноза се създава всяка година и отразява посоката, в която ще се развиват публичните финанси за няколко години напред, както и очакванията на управляващите за икономиката на страната. Финансовото ведомство залага на продължаващ ръст и на приходите, и на разходите през следващите три години. Темпът им на увеличение обаче ще е по-нисък от този на БВП на страната и затова преразпределителната роля на държавата ще намалява, като през 2022 г. се очаква постъпленията да се равняват на 36.0% от БВП при заложени 38% през тази година.

Държавният дълг ще се свие леко в номинално изражение и по-осезаемо като дял от БВП - от 20.4% (22.1 млрд. лв.) през 2018 до 15.6% (21.6 млрд. лв.) през 2022 г.

Европа се задъхва, България също

Министерството на финансите понижава очакванията си за растежа на българската икономика в унисон с очакванията за по-бавен глобален и европейски растеж. Ако през есента ведомството залагаше на 3.7% ръст на БВП през 2019 г., сега нагласите са за 3.4%. Което може да се приеме и за добра новина, тъй като е ускорение спрямо отчетените 3.1% през миналата година. От 2020 г. нататък обаче темпът замръзва на 3.3%, като основният двигател ще бъдат инвестициите, докато потреблението и износът се забавят.

"Докато инвестиционната активност се очаква умерено да нарасне, динамиката на частното потребление ще бъде ограничена от развитията на пазара на труда, свързани с изчерпване на възможностите за нарастване на заетостта", става ясно от документа.

По сметки на финансовото ведомство икономическият растеж ще се движи над потенциала си до края на периода.

През 2019 г. темпът на инфлацията ще се забави до средно 1.8% от 2.6% през миналата година (по европейската методология), основно заради очакван спад на международните цени на суровини като петрола. "От силното вътрешно търсене, както и от по-ниското равнище на цените на услугите спрямо стоките се очаква относителната цена при услугите да нараства с по-висок темп спрямо общото нарастване на цените", става ясно от документа. От 2020 г. отново се залага на ускорение в унисон с очаквано поскъпване на долара спрямо еврото.

Минималната заплата замръзва (засега)

Минималната работна заплата ще продължи да расте със стъпка от 50 лв. през 2020 г. (до 610 лв.) и с още 40 лв. през 2021 г., сочи пролетната макрорамка на правителството. През 2022 обаче към момента няма планове за допълнително повишение. От документа става ясно, че правителствените политики "могат да бъдат преразглеждани на втория етап от бюджетната процедура за 2020 г. при съобразяване с програмата на правителството за мандата на неговото управление и фискалните правила и цели".

Значителна промяна в плановете на правителството по отношение на политиката по доходите също не е видима. Така например мерките за увеличение на възнагражденията на учители ще продължат, като крайната цел е те да се удвоят до 2021 г. Отново се обсъжда и увеличение на разходите за персонала в бюджетния сектор, "съпоставимо с това от 2019 г.", което означава средно от около 10% спрямо тази година. Тези планове обаче още не са видими в числата за бюджета.

Приходи и разходи растат

Очаквано както разходите, така и приходите в бюджета ще продължат да нарастват в номинално изражение до края на прогнозния период. Общо размерът на постъпленията ще достигне 49.9 млрд. лв. към 2022 г., което е с 5 млрд. лв. над заложените през 2019 г.

Голямото перо в приходната част остават постъпленията от въвеждането на тол-такса и електронна винетка, но на тях отговарят аналогични суми в разходната част заради планираното разширение на системата, така че тук нетният ефект остава нула до края на 2021 г. За следващата година прогноза няма. Така големият двигател на приходите остават данъчно-осигурителните постъпления от увеличението на минималната заплата.

Разходите, свързани с военните проекти, се отлагат с по една година спрямо есенната прогноза, а сумите остават без промяна. Непроменени до 2022 г. остават и всички данъчни и акцизни ставки.

Дългът намалява, защото икономиката расте

Към края на 2018 г. държавният дълг е 20.4% от БВП, или 22.1 млрд. лв., от които 16.6 млрд. лв. външен и 5.5 млрд. лв. вътрешен. Ведомството залага той да падне до 15.6% през 2022 г. Понижението в номинално изражение е скромно - с 0.5 млрд. лв. за тригодишния период.

През периода 2020 - 2022 г. правителството планира да пласира ДЦК между 0.8 и 3 млрд. лв. годишно, което е увеличение спрямо есенната прогноза, когато горната граница беше 1 млрд. лв. Причината - увеличава се и падежиращият дълг в обращение до интервала 1.1 - 3 млрд. лв.

Новата възраст за пенсиониране

- Продължава увеличаването на възрастта за придобиване право на пенсия с по 2 месеца за жените и с по 1 месец за мъжете, както и необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия с по 2 месеца и за двата пола. Така от 1 януари 2022 г. ще са нужни навършени 61 г. и 10 месеца (и 36 години и 2 месеца трудов стаж) за жените и 64 г. и 5 месеца (и 39 и 2 месеца години трудов стаж) за мъжете.

- За работещите в сектор "Сигурност" минималната възраст за пенсиониране също ще се увеличава с по 2 месеца до достигане на 53 години и 10 месеца през 2022 г.

Основните данъчни и осигурителни ставки остават непроменени, а планове за ново увеличение на минималната работна заплата след 2021 г. (когато ще достигне 650 лв.) към момента няма. Засега правителството се въздържа от такива за периода след края на мандата. Това става ясно от Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2020-2022 г. на Министерството на финансите, публикувана във вторник. Подобно на нагласите в есенната прогноза през следващите две години е заложено балансирано бюджетно салдо, докато 2019 г. се очаква да завърши с дефицит от 600 млн. лв., или 0.5% от БВП. Ведомството очаква 3.4% ръст на икономиката през тази година при 3.1% през 2018 г., което е с 0.3 процентни пункта под очакванията от есента.

Средносрочната бюджетна прогноза се създава всяка година и отразява посоката, в която ще се развиват публичните финанси за няколко години напред, както и очакванията на управляващите за икономиката на страната. Финансовото ведомство залага на продължаващ ръст и на приходите, и на разходите през следващите три години. Темпът им на увеличение обаче ще е по-нисък от този на БВП на страната и затова преразпределителната роля на държавата ще намалява, като през 2022 г. се очаква постъпленията да се равняват на 36.0% от БВП при заложени 38% през тази година.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    grayeagle avatar :-|
    grayeagle

    И това е при положение, че не може да се " хване растежа" в едни от най- динамичните отрасли, понеже:
    1. Ремонтите на жилища са изцяло в сивия............ в черния сектор. Те не са и малко перо.
    2. Сделките на данъчна оценка приблизително били 30%, при цени често пъти двойни и повече. Значи някой ще има ръст с доста проценти.
    3. Ремонтите на автомобили са също почти изцяло в сивия сектор.
    4. Прехвърлянията на употребявани автомобили са изцяло на удостоверение за застрахователна стойност- пак почти на половина по- ниска от реалната цена.
    и така нататък.............

  • 2
    csx30583975 avatar :-|
    csx30583975

    След като медиите разпалиха един изкуствено създаден скандал пълен с неистини това е нормално да има някакъв спад. Бойко е свикнал да поема удари обаче, но след това се изправя. И ви уверявам, че пак икономиката ни ще отбележи ръст тази година


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK