При изключително близките прогнозни резултати на ГЕРБ и партията на Корнелия Нинова отнетите от АБВ гласове могат да се окажат решаващи за победа на сегашните управляващи. "Демократична България" през последните месеци печели подкрепа, но в момента е на ръба за влизане в европарламента. Ако това се запази до изборите, няколкото хиляди гласа от СДС може да са решаващи това да не се случи и така броят на мандатите за големите партии да се увеличи с още един.

Тактиката за разсейване на гласове не е нито нова, нито има гаранции, че ще бъде успешна. Тя обаче е показателна за отчаяната нужда на ГЕРБ да спечели евроизборите. Ако това не се случи, и малкото останала подкрепа за третия кабинет на Борисов ще продължи да се топи и вероятността от предсрочни избори ще расте. Загубата освен това ще подкопае и позициите на ГЕРБ за местния вот през есента, а такава ситуация поставя под риск запазването на контрола върху избора на нов главен прокурор.

Залогът на тези избори е голям не само за Бойко Борисов. Загуба на БСП ще отслаби позициите на Корнелия Нинова срещу вътрешната опозиция. Неуспех на "Демократична България" пък ще направи политическия живот на коалицията значително по-труден.

Трите националистически партии от управляващото мнозинство - ВМРО, НФСБ и "Атака", ще се явят самостоятелно на тези избори и който от тях успее да постигне добър резултат, ще може след това да претендира за лидерство в тази ниша. Според социолозите с най-големи шансове да заеме тази позиция изглежда ВМРО.

Разпределението на силите два месеца преди изборите и големият залог за повечето големи партии означават, че в следващите седмици ще се води тежка битка буквално за всеки глас.

Това е и една от причините ГЕРБ да заложи на тактиката с разпиляването на гласове, както в дясното пространство, така и в лявото.

Разпиляването на гласовете вдясно

На пръв поглед изглежда, че привличането на СДС в листата на ГЕРБ няма кой знае какво значение за резултата на партията на Борисов на евровота. Още повече, че социолозите изчисляват потенциала на синята партия на между 20 и 30 хил. гласа. Ходът на ГЕРБ обаче има своето логично обяснение. "С това ГЕРБ правят няколко неща. Първо, те се мъчат да събират десен вот на база анти-БСП и прозапад. Такава им беше тактиката и на последните парламентарни избори и тя се оказа успешна, защото имаше прозападно ориентирани хора, които гласуваха за ГЕРБ на принципа на по-малкото зло. Второто, което правят, е да обезкървят извънпарламентарната десница в лицето на "Демократична България". Тя е малка, но когато им трябват малко гласове, може да им подлее вода. Плюс това им се явява в гръб и делят с нея един електорат. Затова ГЕРБ не се плашат от БСП, а от извънпарламентарната десница, която може да им вземе гласове", казва социологът от "Галъп" Първан Симеонов.

Според Геновева Петрова от "Алфа рисърч" включването на СДС в листата на ГЕРБ засега не привлича тези, които вече са решили да гласуват за "Демократична България". "Форматът ГЕРБ – СДС не успява за момента да привлече бивши избиратели на "Да, България" и "Нова република" (ДСБ) от 2017 г. Извън последователите на ГЕРБ то привлича една четвърт (25 хил. гласа) от подкрепилите Реформаторския блок през 2017 г., от който СДС беше част", казва тя. Според Петрова предизвикателството пред "Демократична България" е, че с изключение на избирателите на "Да, България", които вече заявяват подкрепа за обединението, привържениците на ДСБ в по-голямата си част още нямат решение за кого да гласуват.

В битката за тези гласове може да се намеси и бившият здравен министър от второто правителство на Борисов и бивш зам.-председател на ДСБ Петър Москов. Миналата седмица той обяви, че ще учреди своя формация Консервативно обединение на десницата (КОД) и в момента преговаря с лидера на НФСБ Валери Симеонов за съвместно участие във вота. Води и разговори с ВМРО. Освен че трите партии от "Обединените патриоти" - ВМРО, НФСБ и "Атака", ще се явят самостоятелно на вота, те също са застрашени от разпиляване на гласове.

Обединението "Демократична България" понесе и още един предизборен удар. След дълги години съдебни дела Върховният касационен съд реши, че една от партиите в обединението - "Зелените", не могат да ползват името си и няма да присъстват в името на коалицията в бюлетината. Това може да доведе до объркване на избирателите, защото на евроизборите ще участва другата формация със сходно име - Партия на Зелените. На последния парламентарен вот тя спечели около 10 хил. гласа, което най-вероятно също е следствие от объркване на избирателите, защото тази формация няма никаква активност и лидерите й са непознати на хората.

Разпиляването на гласовете вляво

БСП ще има нужда от всеки глас, за да може да преодолее минималната разлика от ГЕРБ и Корнелия Нинова хвърля всички усилия в този вот. Въпреки че партията й припознава Бойко Борисов като основен противник, тя получи силен удар отляво. БСП се явяваше на избори с марката "Коалиция за България" от 2001 до 2017 г., когато смени името си на "БСП за България". Формално първото име е регистрирано през 2016 г. като запазена марка от председателя на движение "Русофили" и бивш издател на вестник "Дума" Николай Малинов. Той имаше право върху него до 2025 г., но го дари на един от участниците в новия съюз около АБВ - "Възраждане за Отечеството".

АБВ, която сега се оглавява от бившия министър на вътрешните работи в правителството на Сергей Станишев Румен Петков, смята, че има морално право върху "Коалиция за България", защото идеята за нея преди 14 години е на Георги Първанов. Петков и Нинова размениха груби реплики по този повод през медиите. "Когато си стоял на парадния вход на държавата, да се опитваш да се върнеш в политиката през задния, като крадеш името на собствената си партия, за да помогнеш на нейния опонент... Ей богу, за президент на държавата, за Георги Първанов, това не го разбирам", каза тя, когато стана ясно как ще се регистрира АБВ за евровота. "Скъпа Корнелия, пиша "скъпа", защото ще струваш прекалено скъпо на БСП и на България. Първото не е мой проблем, но не бива да гледаш на "Коалиция за България" като на "Техноимпекс", написа във фейсбук Петков.

Извън юридическия казус опасенията на "Позитано" 20 са, че обединението може да откъсне около десетина хиляди гласа, потенциални избиратели на БСП само заради объркване. Сметките на "Врабча" 23, където е централата на АБВ, са подобни. В същото време БСП максимално е мобилизирала симпатизантите си - "Алфа рисърч" отчитат 80% готовност да гласуват, което означава, че няма много голям резерв за мобилизиране.

Преди всеки избори политиците обичат да казват, че това съдбоносен момент, най-вече за да накарат хората да гласуват. Този път обаче за основните партии това е наистина вярно. Битката за изборите сега всъщност е началото на политическата война за следващите няколко години. Официално до началото на кампанията остават три седмици, но тя на практика вече е започнала. Картите са раздадени, остава само да се види кой как ще ги изиграе.

Два месеца преди изборите - как се разпределят силите

Предимства и недостатъци

ГЕРБ може да разчита на желязната дисциплина на партийните си структури и на представителите си в местната власт. На първата национална среща на партийния актив в София в края на януари председателят на предизборния щаб Цветан Цветанов предупреди, че от резултата на европейските избори ще зависят номинациите на ГЕРБ за кметове и общински съветници за местния вот в края на октомври. Освен това ГЕРБ разполага и с армия от държавни чиновници, назначени от партията, които също ще бъдат мобилизирани за евроизборите. Плюс за ГЕРБ е и фактът, че има контрол върху редица централни и регионални медии, които ще са в помощ на управляващите в предизборната кампания. Те могат да разчитат на пълната подкрепа на медиите на Делян Пеевски, на "Нова телевизия" (вече на Кирил Домусчиев), както и други централни медии. Голямата опасност пред ГЕРБ е да има наказателен вот, както се получи на президентските избори, които Цецка Цачева загуби.

Може би извън избираемата зона ще бъдат поставени атрактивните, но и противоречиви проф. Иво Христов и Валентин Вацев. В кампанията ще се акцентира на местни теми и проблеми, което преследва две цели - да превърне вота в "за" и "против" управлението на ГЕРБ, а не в битка на идеи за мястото на България в ЕС, а и да подготви кметските избори наесен. Наред със странното неглижиране на по-големите скандали, а и заради отказа на партията да влиза в парламента, сблъсъкът ѝ с ГЕРБ е доста дистанциран и медийно опосредстван. В разгара на скандала с евтините апартаменти на политици от ГЕРБ, който се развива от две седмици и предизвиква сериозни сътресения в управлението, основната опозиционна партия свика извънредна пресконференция, за да каже, че... подкрепя протестите на хората от Малко Търново срещу изграждането на бежански лагери в района. Седмица по-късно БСП се прехвърли на нова тема - недоволството на жителите на село Дивотино край София срещу действията на концесионер на мината, който навлизал в земеделски земи. И в двата случая "говорител" от страна на БСП беше Елена Йончева. Следващата по-голяма тема ще е свързана с доходите на хората.

Вътрешнопартийното напрежение е една от опасностите в развитието на кампанията на БСП - възможно е да заглуши посланията.

Отблъскването на съмишлениците на Сергей Станишев носи и допълнителен риск - социолозите не отчитат нарастване на подкрепата за социалистическата партия, което означава, че по-скоро може да намалее, отколкото да се увеличи. Благоприятното обстоятелство за БСП на този етап е, че ГЕРБ спада по-бързо.