С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 5 апр 2019, 14:01, 4832 прочитания

Карл-Хайнц Паке: България не напредва, а прави крачки назад

Председателят на борда на директорите на Фондация за свободата "Фридрих Науман" пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Визитка

Проф. д-р Карл-Хайнц Паке е преподавател по икономика и заема ръководни позиции първо в Института по световна икономика в Университета в Кийл, а след това и в университета в Магдебург "Ото фон Гюрике". Политическата му кариера започва през 2002 г., когато става депутат в парламента на Саксония-Анхалт, а след това и финансов министър на провинцията. През 2017 г. е избран за вицепрезидент на Либералния интернационал, а от 2018 г. е председател на борда на директорите на Фондация за свободата "Фридрих Науман".

Какъв е рискът от популистка вълна на изборите за Европейски парламент през май? И какъв е залогът в този вот?

Тези избори са извънредно важни. Те не са просто поредните избори за Европейски парламент. Това е най-решаващият вот от дълго време насам. Има няколко причини. Първата е възходът на популизма в Европа, който заплашва всичко, което сме постигнали през последните десетилетия. Второ, ЕС минава през ред турбулентни събития. Започвам с Brexit, за който още не е ясно ще се случи ли, как и кога. Продължавам със странната коалиция между леви и десни популисти в Италия, страна - основателка на ЕС. И стигам до може би най-обезпокоителното - ситуацията в Полша и Унгария. Там има националистически правителства, които застрашават върховенството на закона, свободата на медиите и в случая с Унгария – свободата на науката и изследванията. В допълнение, особено в Източна Европа, но не само там, има въпроси за широко разпространена корупция. В Испания пък има сепаратистко движение, което почти раздира страната. Накъдето и да погледнем, виждаме големи проблеми. Затова тези избори са много важни.


На фона на всичко това кои са най-големите рискове пред ЕС в момента?

Има два основни риска. Единият е, че ЕС може да изгуби своята либерална посока, която е в основата на неговата философия от самото му основаване. Вторият е, че търканията вътре в ЕС може да доведат до това той да изгуби влияние в света. В момента ЕС е изправен не само пред вътрешни предизвикателства, но и пред външни. Погледнете Доналд Тръмп и проповядвания от него протекционизъм и агресивен унилатерализъм. Погледнете Китай, който няма нищо общо с пазарна икономика и поддържа система на държавен капитализъм, която не бива да се толерира в световния търговски ред. Имаме нужда от реформа на световния търговски ред, а това е възможно единствено ако Европа е обединена и трансатлантическите търкания бъдат овладени.

Възможен ли е работещ съюз между европейските либерали? Как се съвместяват в едно политическо семейство формации като естонската Партия на реформите и българското Движение за права и свободи, което е символ на корупцията?



Всички партийни семейства в ЕС са хетерогенни. Това е неизбежно, всяка страна има различни политически традиции. Въпреки възхода на популистите либерализмът не е в криза. Ние, либералите, печелим нови приятели - например партията "Граждани" (Ciudadanos) в Испания, движението на Еманюел Макрон във Франция, което е много близко до либералните идеи. Така че либерализмът далеч не е мъртъв, последните няколко години не бяха лоши за либералното движение.

Съгласен съм, че Алиансът на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ) трябва да мисли коя партия в дългосрочен план може да остане с нас. Винаги е компромис между две неща – дали смятате, че можете да имате влияние върху развитието на дадена партия, или се оглеждате за нови движения в страната. В случая с България, ние, имам предвид фондация "Фридрих Науман", вече години наред си сътрудничим с младежката организация на ДПС, не със самата партия ДПС. Ние сме предприели нужните стъпки, но за АЛДЕ е по-трудно. Имаме същата ситуация в Румъния, където прекратихме връзките си с либералната партия, която е свързвана с корупция, но все още е член на АЛДЕ.

Българската икономика е силно свързана с германската. Колко притеснително е сегашното забавяне на растежа в Германия?

Може да се погледне от краткосрочна и от дългосрочна перспектива. В краткосрочен план изглежда като нормално циклично забавяне. Германската икономика расте солидно от години, данъчните приходи се повишават, безработицата спада. Проблемът, заради който ние, либералите, сме силно критични към "голямата коалиция", е, че тя спи и напълно пропуска значимите предизвикателства пред германската икономика. Първото е демографията - работната сила в Германия ще се свие драматично през следващите 15 години, когато поколението на бейби бумърите се пенсионира и близо 5 млн. добре образовани хора ще напуснат пазара на труда. Много от тях са инженери, които допринасят за високата производителност. За да се справим, имаме нужда от закон за миграцията, от по-гъвкава пенсионна система, по-добра startup култура. Германия има дългосрочни структурни проблеми, които са сериозни. Така забавянето сега може да е предзнаменование за по-общо забавяне през следващите 15 години. Затова ние, либералите, твърдим, че имаме отчаяна нужда от нова вълна реформи, а правителството на канцлера Ангела Меркел пропуска момента.

Европейската централна банка (ЕЦБ) даде сигнал, че натиска спирачките за вдигане на лихвите и оттегляне на стимулите. Кога може да очакваме лихвите да тръгнат нагоре? И има ли ЕЦБ останала огнева мощ, ако връхлети нова криза?

Смятам, че дълго време ще трябва да живеем с ниски лихви. Това е фундаментална промяна, не е феномен, който произтича от монетарната политика, а се корени в по-дълбоките пластове на реалната икономика. Предлагането на капитал се увеличава, защото заради демографските промени хората искат да спестяват повече. А от страната на търсенето на капитал имаме нови технологии, които са капиталоспестяващи. Така има нужда от по-малко капитал, а се предлага повече. Резултатът е, че ще имаме ниски лихви в дългосрочен план.

Централните банки не могат да ги вдигнат, защото тогава рискуваме дълбока рецесия или депресия. Така са обречени да останат с ниски лихви. Интересното е, че това не означава инфлация. Спечелили сме битката срещу инфлацията и живеем в относително стабилен макроикономически климат.

Но това, разбира се, има недостатък – огневата мощ на централните банки е намалена, защото когато лихвите са близо до нулата, накъде можеш да сваляш? Затова моето "решение" като либерален икономист е да се прави всичко възможно за вдигане на доходността на инвестициите с подходящи реформи, така че да има инвестиционен бум, който може да бутне леко нагоре лихвите.

България кандидатства за валутно-обменния механизъм ЕRM II и банковия съюз. Според вас какъв е шансът до лятото страната да влезе в ЕRM II, какъвто е планът, а след това и в еврозоната? Какви ще са ползите от това и виждате ли рискове?

Има дълга поредица от реформи, през които България трябва да мине. Усещането е, че по отношение на върховенството на закона и битката срещу корупцията България не напредва, а дори прави крачки назад. Същото важи и за Румъния, с някои разлики.

Членството в банковия съюз ще донесе ползи, но те зависят от влизането на българските банки в добра форма преди това. В дългосрочен план за България е много важно да излезе от този временен спад. Присъединяването към ЕС се случи с много ентусиазъм и обещания, а сега в последните години има застой. Страната трябва отново да влезе в пътя на реформите, което означава реформиране на институциите, включително банките. Когато това бъде направено, ЕС ще бъде готов за следващи стъпки, включително приемане в еврозоната някой ден. Но да не забравяме, че ЕС премина през сериозни изпитания с дълговата криза в последните години. И общото настроение може да се определи като прагматично-консервативно - нека не обещаваме твърде много и да не обременяваме съществуващите или новосъздадени институции като банковия съюз с потенциално проблематични кандидати. Нужни са още няколко години макроикономическа стабилност и приличен растеж в еврозоната, както и реформи в България и останалите кандидати, преди да можем да помислим за разширяване. Не става въпрос за затръшната врата, но не бива и тя да се отваря по безусловен начин. Трябва да има условия и точно това в момента е ситуацията с България.

Интервюто взе Светломира Гюрова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Зелен ринг, околовръстна железница или двете заедно? 1 Зелен ринг, околовръстна железница или двете заедно?

Възможностите за бъдещето на старите жп линии в София се разделят на две, но могат и да се обединят

20 окт 2019, 1257 прочитания

Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово 1 Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово

Обектът се строи от шест години и се забави по ред неочаквани причини. Трябва да е готов през ноември

19 окт 2019, 3418 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Германските фирми в България: Искаме да растем, но няма хора

Това каза бизнесът на среща с президента на Германия Франк-Валтер Щайнмайер, който е на официалната визита в страната

Още от Капитал
Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци

Военната операция на Анкара повишава риска от нова вълна бежанци и терористични атаки в Европа

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10