Оставката на Делян Добрев притесни енергийните среди

Нестихващия скандал с апартаментите на властта доведе и до освобождаването на Делян Добрев като депутат и председател на парламентарната енергийна комисия. Въпреки пламенната реч, която държа в негова защита колегата му Георги Марков, оставката на Добрев бе приета с 96 гласа "за". Самият Марков обяви, че въпреки решението на Конституционният съд, което задължава депутатите да одобрят искане за оставка на народен представител, той ще гласува против.

Втори, успешен опит

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Това е втората оставка на Добрев в този парламент, след като през октомври 2017 г. той подаде такава заради скандала за роднински назначения в община Хасково, станал известен като "Кумгейт". Тогава обаче партията застана зад него и оставката му беше отхвърлена, което стана причина по-късно Конституционният съд да обяви, че депутатите не могат да гласуват против волята на колегата си.
А то наистина се оказва от значение и точно заради направените от Добрев промени в енергетиката сега производителите на електроенергия, търговците на ток и дори големите индустриални потребители са притеснени дали реформите ще продължат. Първият сигнал за това ще бъде гласуването на второ четене на предложените от Добрев в края на март последни промени в Закона за енергетиката.

Да извадиш сектора от черната дупка

Основният принос на Делян Добрев, който отчитат всички в енергийния бранш, е свързан буквално със спасяването на енергетиката от финансов колапс през 2015 г. Проблемите в сектора по време на правителството на Пламен Орешарски излязоха извън контрол и в края на 2014 г. НЕК беше натрупал стотици милиони дългове, производителите не получаваха плащания за енергията си, а вината за всичко бе насочена към ЕРП-тата, които обаче работят изцяло под регулациите на назначаваната по онова време от правителството Държавна комисия за енергийно и водно регулиране. Именно заради политическата зависимост на регулатора бе получено и критично писмо от тогавашния комисар по енергетиката Гюнтер Йотингер.



Първата промяна, която Добрев предложи в Закона за енергетиката, е точно за начина, по който се избира регулаторната комисия - от парламента, и то на професионална основа, с ротационни мандати. Наред с това е въведен и нов модел за ценовите решения на КЕВР, които уеднаквяват цена "Задължение към обществото" за регулирания и за свободния пазар.

Няколко месеца по-късно дойдоха нови изменения на законодателната рамка и се създаде Фондът "Сигурност на електроенергийната система", чиято цел е да компенсира загубите на НЕК от изплащането на преференциални цени за ВЕИ и т.нар. американски централи. Предвидено е бюджетът на фонда да се формира от 5% вноски, които производителите и вносителите на електроенергия заделят от приходите си.

Също така към новата структура бяха насочени и постъпленията от продажбата на квоти въглеродни емисии.

Въведено бе и нетното специфично производство за ВЕИ. При този модел се изкупува преференциално не цялата енергия, а само, само определено от регулатора количество.

Така всички участници на пазара поеха солидарна отговорност и в резултат целия финансов модел на електроенергийния сектор бе променен, което доведе до стабилизирането на българската енергетикаоще от 2016 г.

По пътя към либерализацията

Следващата голяма реформа, която Делян Добрев захвана, е свързана с либерализацията на пазара. За целата още в края на 2017 г. бе решено всички количества електроенергия за свободния пазар да започнат да се търгуват на Българската независима енергийна борса. Дотогава големите държавни производители като АЕЦ "Козлодуй", НЕК и ТЕЦ "Марица-изток 2" сключваха сделки за десетки милиони на собствени платформи, до които не всички имаха достъп, а цените и купувачите оставаха пълна тайна.

През 2018 г. бяха направени и промени в Закона за енергетиката, с които всички ВЕИ производители и когенерации с мощност 4 и повече мегавата бяха задължени също да продават на борсата. Дотогава токът им се изкупуваше преференциално от НЕК. Като компенсация за разликата от постигнатата босова цена и преференциалната такава бяха въведени договорите за премии, които се изплащат от Фонда "Сигурност на електроенергийната система", който на свой ред получи от НЕК постъпленията от цената "Задължение към обществото".

Резултатът от всичко това бе много по-голяма ликвидност на енергийната борса и конкурентни цени в пиковите часове благодарение на тока от слънцето.

С предложените преди две седмици нови промени в нормативната база пък този процес трябва да продължи като на борсата излязат и по-малките производители - с мощност от 1 до 4 МВт. Наред с това трябва да отпадне и таксата за износ на електроенергия, да бъдат предложени нови продукти и услуги, да се въведат механизми за управление на риска, както и да се премахнат някои бариери и да се понижат административните компоненти в цената на тока.

Очаква се до края на април тези текстове да бъдат гласувани на второ четене в парламента, за да може да влязат в сила от новия регулаторен период - на 1 юли. Въпросът сега е дали депутатите ще продължат линията за либерализация на сектора или ще предпочетат да забавят реформата.