Първите умни крачки на българските градове
София, Бургас и Свиленград вече използват решения, които могат да послужат за основа на смарт трансформацията
Добри примери за умно управление могат да се открият и у нас - София, Бургас, Свиленград вече използват решения, които могат да послужат за основа на смарт трансформацията. София например върви по пътя на декарбонизацията на градския транспорт. В края на миналата година бяха доставени първите 20 електрически автобуса, а до края на следващата броят им може да се утрои.
Нещо повече - най-новите е-автобуси на София (които още не са пуснати в движение) са от типа бързозареждащи се - захранват се от т.нар. ултракондензатори, които са по-компактни и съдържат по-малко потенциално опасни вещества от батериите. Това е иновативна технология, която тепърва навлиза в Европа, и добрата новина е, че този път София е в крак с времето.
Заедно със стремежа за зелен градски транспорт идва и нуждата от зарядни станции за електрически автомобили. В края на март Столичната община започна процедура по отдаване на 25 локации за поставяне на зарядни станции, а заедно с новите е-автобуси ще бъдат доставени поне още 6. И все пак развитието на мрежата от зарядни станции зависи от потребността. Към момента данните на общината показват, че само 350 електрически автомобила са регистрирани в града. Броят им в Европа обаче със сигурност ще расте с бързи темпове през следващите години (виж графиката). "Не е здравословно София да изостава", коментира пред "Капитал" Стефан Спасов, главен изпълнителен директор на компанията за споделено пътуване и наем на електромобили Spark България.
Най-големите фенове на услугата са гостите на града и млади хора, които нямат собствен автомобил. За дългогодишните шофьори е трудно да променят навиците си, казва Спасов. Прогнозата му е оптимистична, но признава, че сериозна промяна в разбиранията ще се усети след години.София обмисля да отвори пътя и към още едно решение за споделен и зелен транспорт - по време на конференцията Smart City and Mobility Forum стана ясно, че общината е подписала меморандум за сътрудничество с компанията за споделено ползване на е-скутери VOI. Тя в момента е най-големият конкурент на Lime и доставя скутери във Франция, Испания и Финландия и др. Общината е предпазлива на този етап и обмисля дали и по какъв начин да регулира услугата, тъй като нерегламентираното използване на електрически скутери в други градове доведе до инциденти.
Възходът на по-малките градове
И докато столицата може да се похвали с плахи стъпки по пътя на електромобилността, други български градове я задминават с по-мащабни проекти и бърза реализация. Най-яркият пример е Бургас. От 2010 г. местната власт работи по цялостна трансформация на градския си транспорт. Днес всички стари автобуси са подменени с нови от най-висок екологичен клас и оборудвани с постоянно видеонаблюдение. Обособена е "бърза автобусна линия" - бус лента с приоритетно преминаване през ключовите кръстовища, което се осигурява от отделна сигнализация и GPS локализация на превозните средства. Гражданите могат да пътуват с електронни карти по всички линии на "времеви" принцип, на цената на един билет от 1.3 лева (при различните пакети тарифата става по-ниска). Електронните карти могат да се зареждат за определен брой пътувания през смартфон.
Преди три години община Бургас пусна и нова сезонна маршрутна линия - от моста "Бургас" до Морската гара. Тя се обслужва от малки екологични бусове, които ползват енергия от соларните панели на покривите си и представляват алтернативен вариант в горещите летни дни. Друг начин за придвижване из града са електрическите велосипеди, които гражданите могат да наемат срещу 2 лева за час.
Бургас усеща нуждата от модернизация не само в областта на транспорта, но и в образованието. От началото на тази учебна отвори врати новата Професионалната гимназия по компютърно програмиране и иновации (ПГКПИ) - общинско училище за ИТ специалисти с прием след 7 клас. В класните стаи няма черна дъска и тетрадки, а дигитална дъска и лаптоп за всеки ученик. Подобно на концепцията за съвместна работа между училищата и бизнеса във финландския град Тампере, партньори на ПГКПИ са водещи компании в ИТ сектора, които предоставят техника, включително и роботи, които учениците управляват. Освен това училището води своя екологична политика - до всяка класна стая е разположен контейнер за разделно събиране на отпадъци, който преобразува отпадъците в малки частици, с помощта на които учениците след това трябва да създадат готов технологичен продукт.
Друг български град въведе още преди няколко години успешен модел за разделно събиране на отпадъците от врата на врата. През 2016 г. в дворовете на половината къщи и еднофамилни сгради в Свиленград са поставени жълти контейнери за разделно изхвърляне на хартиени и пластмасови отпадъци. Това става, след като общината решава да подпише договор с "Екопак", която се съгласява да покрива разходите по осигуряване и извозване на контейнерите. Целта е до 2021 г. проектът да обхване 100% от къщите в общината.
След като успява да докаже, че може да действа ефективно в екологична посока, градът е поканен да стане част от Европейската мрежа за нулеви отпадъци - организация, която обхваща водещи в областта на управлението на отпадъците общини, постигнали битов отпадък под 100 кг на човек за година. В момента Свиленград разработва и проект за изграждане на инсталация за производство на компост и планира в бъдеще да поставя съдове за биоразградими отпадъци.
