Кристалина Георгиева: Икономическият растеж ще се възстанови през 2020 г.

Икономическият растеж в България ще се забави допълнително тази година - до 3%, в унисон с глобалния тренд. Добрата новина е, че очакванията са забавянето в световен мащаб да е циклично и растежът да се възстанови през 2020 г. Това става ясно от думите на изпълняващия длъжността главен изпълнителен директор на Световната банка Кристалина Георгиева, която представи основните акценти от пролетните срещи на банката и Международния валутен фонд пред български журналисти. Възстановяването на растежа обаче ще зависи от няколко фактора като облекчаване на напрежението в международната търговия и благополучното оттегляне на Великобритания от ЕС.

Повече инвестиции

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

"Това, което виждаме, са повече инвестиции в България от страна на големи компании. Световната банка също е в числото на тези, които виждат България като надеждна дестинация. Също така ни помага фактът, че имаме солидни инвестиции от ЕС - много важен ресурс за нашата икономика", отбелязва Георгиева.

Тя също така обръща внимание и на ниското ниво на безработицата в страната - 5.2% през 2018 г., което е както добра, така и лоша новина. "Навлизаме в период, в който не достига висококвалифицираната работна ръка", посочва Георгиева. Според нея важен елемент за успеха на България в бъдеще е добра стратегия в демографски план, както и стратегия как да се възползва страната от наличието на квалифицирана работна ръка в близки държави. Тук става дума за потенциала на Западните Балкани, "макар че те също имат проблеми с демографията", както и културно близки страни като Украйна.

Ефектът от климата



В глобален мащаб една от големите теми по време на пролетните срещи на Световната банка и МВФ е бил ефектът от климатичните изменения. В резултат е формирана нова коалиция на 23-ма финансови министри по света от държави като Австрия, Финландия, Кения, Чили и други, които поемат ангажимент да предприемат действия в областта на климата. Новоформираната група одобри шест основни принципа, които да водят взимането на решения. Един от тях е поставянето на цена на въглеводородни емисии и други парникови газове (чрез търговия с емисии или данъчни мерки), а друг - да се оценяват ефектите върху климата в процеса на бюджетирането, фискалната политика, публичните инвестиции. Групата също така обмисля различни стимули (като заеми, безвъзмездни помощи, данъчни облекчения за доходи от зелени облигации, обществени поръчки), които да насочват инвеститори към сектори и бизнеси, които са благоприятни за климата.