Инфлацията в България се ускорява до 3.6% на годишна база през март при темп от 3.2% месец по-рано, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Тази стойност показателят отбеляза и през септември миналата година. Поскъпването идва предимно от растящите цени на някои храни, горивата и ВиК услугите.
На месечна база инфлацията е далеч по-скромна - едва 0.1%, като тук двигател са цените в транспорта. Европейският хармонизиран индекс на потребителските цени пък показва по-ниска годишна инфлация - 2.8% през март, което вероятно се дължи на по-малкия дял на храните в потребителската кошница при изчисляване на индекса.
Междувременно нагоре се движат и цените на зеленчуци, където инфлацията достига цели 27%. От една страна, това може да се дължи на ниската база година по-рано, но зеленчукопроизводството също имаше относително лоша година. "Топлата зима в Европа от януари насам не създава проблеми в снабдяването със зеленчуци, но предизвиква опасения от ново последващо засушаване през 2019 г., което да доведе до дефицит основно в полското производство на зеленчуци", предупреждава Центърът за икономически изследвания в селското стопанство в месечния си бюлетин.
Друг фактор, който продължава да поддържа общата инфлация в България над 3%, са енергийните цени и услугите. Така например годишният темп на инфлацията при ВиК услугите не е падал под 10% от началото на 2018 г., когато цените бяха административно повишени. През март тази година показателят показва 14.2% поскъпване спрямо същия период на миналата година.
Инфлационен натиск идва и от по-високите цени на природния газ, горивата за битови нужди и топлоенергията.
"Годишната инфлация, за която съществено влияние оказват международните цени на петрола и храните в евро, очакваме слабо да се ускори в края на 2019 г., след което постепенно да забави темпа си до 2.1% в края на 2020 г.", посочват от БНБ в последния "Икономически преглед". Банката изготвя прогноза на база ХИПЦ.
Инфлацията в България се ускорява до 3.6% на годишна база през март при темп от 3.2% месец по-рано, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Тази стойност показателят отбеляза и през септември миналата година. Поскъпването идва предимно от растящите цени на някои храни, горивата и ВиК услугите.
На месечна база инфлацията е далеч по-скромна - едва 0.1%, като тук двигател са цените в транспорта. Европейският хармонизиран индекс на потребителските цени пък показва по-ниска годишна инфлация - 2.8% през март, което вероятно се дължи на по-малкия дял на храните в потребителската кошница при изчисляване на индекса.
Още от Капитал
3 коментара
Изчисленията на НСИ за инфлация са по-скоро индикативни за обществените настроения, от колкото за икономическите условия в държавата.
БНБ/Евростат много по-точно изчислява инфлацията като икономически показател чрез ХИПЦ.
Иначе над 3% инфлация би значело големи проблеми за икономиката..
До коментар [#1] от "Георги Георгиев":
При положение че нормалното ниво на инфлацията се счита 2%, 3% изобщо не е толкова високо за една икономика в етап на "настигане" на западните. Просто е много трудно заплатите да растат с по 10%, а цените да остават без промяна. На фона на глобалната икономическа конюнктура (увеличаващи се цени на горивата, слаба реколта за 2018-та), тези 3.6% не са нещо учудващо или даващо поводи за притеснение.
За справка, инфлацията 2006-та, 2007-ма гонеше 10%.
До коментар [#2] от "toucanmax":
По никакъв начин не казвам обратното. Единствено искам да кажа, че реалния растеж на БВП не е на - или близо до нулата заради тази инфлация, а доста по-положителен.