Храните поскъпват, инфлацията расте
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Храните поскъпват, инфлацията расте

Един от двигателите на инфлацията в страната са по-високите цени на хляб и зърнени стоки, които се повишават в резултат на слабата реколта на пшеница

Храните поскъпват, инфлацията расте

Цените на стоки и услуги в България се увеличават с 3.6% на годишна база, показват данни на НСИ

5405 прочитания

Един от двигателите на инфлацията в страната са по-високите цени на хляб и зърнени стоки, които се повишават в резултат на слабата реколта на пшеница

© Георги Кожухаров


Инфлацията в България се ускорява до 3.6% на годишна база през март при темп от 3.2% месец по-рано, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Тази стойност показателят отбеляза и през септември миналата година. Поскъпването идва предимно от растящите цени на някои храни, горивата и ВиК услугите.

На месечна база инфлацията е далеч по-скромна - едва 0.1%, като тук двигател са цените в транспорта. Европейският хармонизиран индекс на потребителските цени пък показва по-ниска годишна инфлация - 2.8% през март, което вероятно се дължи на по-малкия дял на храните в потребителската кошница при изчисляване на индекса.

Кои са двигателите

Големият фактор за по-високата инфлация през март са цените на храните, които се повишават с 5.5%. Групата е и с най-голям дял в потребителската кошница (31.6%), което я прави особено важна за общия индекс и съответно за покупателната способност на домакинствата. Тук единият двигател са хлебните и зърнените стоки, които поскъпват с годишен темп 11.4% през март като следствие от лошата реколта на пшеница миналата година.

Междувременно нагоре се движат и цените на зеленчуци, където инфлацията достига цели 27%. От една страна, това може да се дължи на ниската база година по-рано, но зеленчукопроизводството също имаше относително лоша година. "Топлата зима в Европа от януари насам не създава проблеми в снабдяването със зеленчуци, но предизвиква опасения от ново последващо засушаване през 2019 г., което да доведе до дефицит основно в полското производство на зеленчуци", предупреждава Центърът за икономически изследвания в селското стопанство в месечния си бюлетин.

Друг фактор, който продължава да поддържа общата инфлация в България над 3%, са енергийните цени и услугите. Така например годишният темп на инфлацията при ВиК услугите не е падал под 10% от началото на 2018 г., когато цените бяха административно повишени. През март тази година показателят показва 14.2% поскъпване спрямо същия период на миналата година.

Инфлационен натиск идва и от по-високите цени на природния газ, горивата за битови нужди и топлоенергията.

"Годишната инфлация, за която съществено влияние оказват международните цени на петрола и храните в евро, очакваме слабо да се ускори в края на 2019 г., след което постепенно да забави темпа си до 2.1% в края на 2020 г.", посочват от БНБ в последния "Икономически преглед". Банката изготвя прогноза на база ХИПЦ.

Инфлацията в България се ускорява до 3.6% на годишна база през март при темп от 3.2% месец по-рано, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Тази стойност показателят отбеляза и през септември миналата година. Поскъпването идва предимно от растящите цени на някои храни, горивата и ВиК услугите.

На месечна база инфлацията е далеч по-скромна - едва 0.1%, като тук двигател са цените в транспорта. Европейският хармонизиран индекс на потребителските цени пък показва по-ниска годишна инфлация - 2.8% през март, което вероятно се дължи на по-малкия дял на храните в потребителската кошница при изчисляване на индекса.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Изчисленията на НСИ за инфлация са по-скоро индикативни за обществените настроения, от колкото за икономическите условия в държавата.

    БНБ/Евростат много по-точно изчислява инфлацията като икономически показател чрез ХИПЦ.

    Иначе над 3% инфлация би значело големи проблеми за икономиката..

  • 2
    cke1494822244522956 avatar :-|
    toucanmax

    До коментар [#1] от "Георги Георгиев":

    При положение че нормалното ниво на инфлацията се счита 2%, 3% изобщо не е толкова високо за една икономика в етап на "настигане" на западните. Просто е много трудно заплатите да растат с по 10%, а цените да остават без промяна. На фона на глобалната икономическа конюнктура (увеличаващи се цени на горивата, слаба реколта за 2018-та), тези 3.6% не са нещо учудващо или даващо поводи за притеснение.

    За справка, инфлацията 2006-та, 2007-ма гонеше 10%.

  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#2] от "toucanmax":

    По никакъв начин не казвам обратното. Единствено искам да кажа, че реалния растеж на БВП не е на - или близо до нулата заради тази инфлация, а доста по-положителен.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK