Фермерите, отглеждащи маслодайни рози, изкупвачите на тази продукция и производителите на розово масло ще влязат в специален регистър. Освен това да има изискване за ползване на посадъчния материал, както и за марката "Българско розово масло". Това са основните промени, заложени в закона за маслодайната роза, който преди седмица бе гласуван на заседание на Министерския съвет и влиза за разглеждане в парламента.
До момента отделно законодателство за този конкретен отрасъл нямаше, но миналото лято земеделското министерство започна да пише такова покрай протести на розопроизводители заради ниски изкупни цени и натрупани проблеми в бранша.
Целият сектор в публичен регистър
Новият законопроект предвижда да бъде създаден публичен регистър, в който да бъдат вписани всички бизнес оператори в сектора на маслодайните рози и тяхната преработка. Така всички фермери, имащи такива насаждения, и преработвателите ще бъдат длъжни да се регистрират в местните земеделски служби. Въвеждат се и допълнителни изисквания: в срок до 31 март всяка година розопроизводителите трябва да подават информация за новосъздадени или изкоренени насаждения през последните 12 месеца, а в срок до края на юли - информация за количествата продадени цветове от рози. Подобно задължение ще бъде вменено и на розоварните - до края на септември те ще трябва да декларират количествата изкупен цвят и произведеното розово масло и други продукти, е записано в текстовете. И двете звена в бизнеса ще бъдат задължени да съхраняват за срок от пет години документацията за произхода, изкупването на цвят и видовете произведени продукти.
Изкупуването на рози - само от розоварни
В законопроекта за маслодайната роза е въведено и изискване, че рози могат да бъдат изкупувани само от преработватели или пунктове, създадени от преработватели, което на практика "изключва" от бизнеса появилите се прекупвачи по розовите плантации през последните години. Режимът на изкупуване ще бъде оформен и със заповеди на кметовете, включващи както периода на изкупуване, така и регистрирани производители, преработватели и пунктове в конкретната община, става ясно от разписаните правила.
Розопроизводителите ще имат възможност и да преработват на ишлеме собствената си суровина, но това трябва да става в регистрирана розоварна. Това хипотетично би намалило играчите по веригата и ще осигури по-нормална цена, но как точно новата регулация би подействала на сектора предстои да се разбере - например миналата година цените паднаха заради свръхпроизводството след добрия климат.
Законопроектът въвежда и още две важни промени. Предвижда се от 2022 г. розови насаждения да могат да бъдат правени само със сертифициран посадъчен материал, а защитеното в ЕС географско указание "Българско розово масло" да може да бъде ползвано само за продукти, произведени от отговарящи на изискванията производители, които работят в района на Розовата долина и които преработват масло от Rosa damascena Mil, се вижда още от текстовете.
Създаването на закон за маслодайната роза бе обещано от земеделското министерство през миналата пролет, когато розопроизводителите излязоха на протести заради ниските изкупни цени в бранша. Първият вариант на законопроекта бе представен през октомври.
България е сред световните лидери в производството на розово масло, като насажденията с маслодайни рози в страната достигат около 40 хил. дка, а дестилериите са 52.
Фермерите, отглеждащи маслодайни рози, изкупвачите на тази продукция и производителите на розово масло ще влязат в специален регистър. Освен това да има изискване за ползване на посадъчния материал, както и за марката "Българско розово масло". Това са основните промени, заложени в закона за маслодайната роза, който преди седмица бе гласуван на заседание на Министерския съвет и влиза за разглеждане в парламента.
До момента отделно законодателство за този конкретен отрасъл нямаше, но миналото лято земеделското министерство започна да пише такова покрай протести на розопроизводители заради ниски изкупни цени и натрупани проблеми в бранша.
2 коментара
Ами то в Бюрата по труда българи не висят и никога не са били втежест на Държавата.