Борсовите компании не декларират действителни собственици до края на май

С въвеждането на Директива 2015/849 от 20.05.2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма ("4-та МИП Директива") в България за бизнеса се поставиха някои изцяло нови изисквания. Очакванията са компаниите, НПО и други правни образувания (които не са юридически лица) внимателно да проучат доколко попадат в обхвата на приетите миналата година нов Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) и правилника за прилагането му и да се подготвят. Настоящият анализ е фокусиран предимно върху публичните компании, чиито акции се търгуват на регулиран пазар и техните дъщерни дружества.

Борсово изключение

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Спрямо търгуваните на регулиран пазар компании и изцяло притежаваните дъщерни дружества на такива компании се прилага изрично изключение от задължителното за останалия бизнес деклариране на действителните собственици, които притежават най-малко 25% от акциите или правата на глас или упражняват контрол чрез други средства. Идеята е, че те така или иначе регистрират основните си акционери и са предмет на определени задължения за оповестяване. За да се ползва от законовото изключение, компанията, търгувана на регулиран пазар, следва "да се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността" (1). Изцяло в този смисъл е и наскоро публикуваното становище на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), която контролира изпълнението на ЗМИП и налага санкции (глоби) за неизпълнение. Съгласно насоките, публикувани от Агенцията по вписванията (АВ) през февруари, публично листнатите компании не се споменават като освободени от задължението да подадат декларация, но АВ няма правомощия да издава задължителни указания по прилагането на ЗМИП.

Би следвало еднолично притежавано дъщерно дружество на чуждестранна или българска компания, котирана на борсата (напр. NYSE, LuxSE, Die Frankfurter Wertpapierbörse - FWB, London Stock Exchange и т.н.), също да е освободено от деклариране на действителните собственици. До известна степен съществува несигурност предвид неясната редакция на § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП. Възможно е тълкуване извън икономическата логика, а именно, че акциите на самото дъщерно дружество следва да се търгуват на регулиран пазар, за да бъде и то освободено от задължението за деклариране. Ала подобно тълкуване би било в несъответствие с духа на 4-та МИП Директива, Директива 2013/34/ЕС и европейското право в областта на публичното оповестяване. А и собствениците на такива компании обикновено са стотици или хиляди.

Законодателят би могъл да предвиди подобно изключение и за компании, чиито ценни книжа се прехвърлят чрез схема за сетълмент.



Презастраховане

Тъй като няма законова забрана за доброволно оповестяване, възможно е в ТР да се декларира висш ръководен служител на публично листнатото дружество нагоре по веригата в Групата. Също така, в рамките на компанията може да се изготви прецизна правна документация за направените тестове и резултатите. Така би се неутрализирало и посоченото възможно тълкуване, че самото дъщерно дружество трябва да се котира на борсата, за да се ползва от изключението.

Деклариране на контролиращите дружества

Интерес предизвиква най-вече въпросът дали изключението обхваща и декларирането на данните за дружествата от корпоративната структура, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол върху търгуваната на регулиран пазар компания или върху изцяло притежавано дъщерно дружество на такава компания. Икономическата логика сочи, че оповестяването на действителните собственици и контрола са взаимосвързани. Разширяването на обхвата до правни образувания, които притежават други правни образувания, съответства и е насочено към идентифициране и проверка на действителния собственик, а не е самоцелно. Обаче 4-та МИП Директива е транспонирана неясно, като оповестяването на контролиращите дружества е регламентирано като отделно, самостоятелно за деклариране обстоятелство съгласно ЗМИП. Въпреки това, резонно е да се тълкува в смисъл, че изключението за компаниите, търгувани на регулиран пазар, важи и относно това деклариране на контрол по същите причини, по които са освободени от деклариране на действителните им собственици. Ала не е изключено компетентните институции да предпочетат обратния (формалистичен) подход в практиката си, която тепърва ще се установява.

Широкият спектър на възможни тълкувания не е равнозначно на риск от глоби. Компаниите биха могли до 31 май т.г. да декларират контролиращите ги пряко или непряко дружества - до нивото на търгуваната на регулиран пазар компания, като подадат в ТР нотариално заверена декларация, ведно със заявление Б7 и другите изискуеми документи като удостоверения за актуалното състояние на контролиращите чуждестранни дружества с апостил, преведени и легализирани по надлежния ред. Макар и да представлява по-скоро доброволно оповестяване, предложената стратегия би елиминирала несигурността и производните правни рискове.

Обявяване на лице за контакт

В случай че компания, търгувана на регулиран пазар или еднолично притежавано от такава компания дъщерно дружество нямат сред вписаните си законни представители физическо лице, което постоянно пребивава в България, ЗМИП изисква да заявят в ТР до 31.05.2019 г. такова физическо лице за контакт за целите на мерките срещу изпирането на пари (2). Лицето за контакт следва да предостави нотариално завереното си съгласие за това.

Измежду наближаващите крайни срокове по ЗМИП е 31 май 2019 г. - за деклариране на действителните собственици, контролиращите дружества и лице за контакт в Търговския регистър ('ТР'), съответно в регистър БУЛСТАТ. Друг наближаващ краен срок е 12 май 2019 г. - задължените лица по чл. 4 от ЗМИП следва да приемат и представят в ДАНС за утвърждаване Вътрешните си правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари; ако са част от група, прилагат съответни политики и процедури, които обхващат цялата група. ЗИФОДРЮПДРКТЛТДС урежда декларирането в ТР на обстоятелства от дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим (съгласно Списък, утвърден със Заповед на Министъра на финансите No. ЗМФ-1303 от 21.12.2016 г.; заявяват се също с Б7). Важно е и изискването задължените лица по ЗМИП да събират за клиенти - публично листнати компании информацията за дяловото участие, подлежаща на разкриване по реда на Глава XI, Раздел I от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, или аналогична информация за компании, търгувани на чужд регулиран пазар (1).

(1) Чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1, чл. 63, ал. 4 от ЗМИП.
(2) § 2, ал. 1, т. 1 от ДР от ЗМИП.
(3) На основание чл. 59, ал. 4 от ЗМИП.
(4) По Приложение № 3 към чл. 38 от Правилника за прилагане на ЗМИП.
(5) Важи и за частните компании, НПО и други правни образувания.

* Златина Русева-Савова е управляващ партньор на Ruseva-Savova & Partners