Това стана ясно по време на втората пресконференция на гражданската инициатива за измерване на замърсяването на въздуха, стартирала на 5 април 2017 г. Стандартът, заложен в европейската директива за качество на въздуха, за брой дни с превишения на денонощната норма на ФПЧ10 (фини прахови частици с размер 10 микрограма на кубичен метър), е 35 дни. Дните с мръсен въздух в повечето големи градове обаче са били много повече през последните 12 месеца, показва информацията на airbg.

До това заключение стигна и Световната банка, когато съдействаше за Национална програма за качество на въздуха 2018 – 2024 г. Според нея максимално допустимият брой превишения е нарушен в почти всички общини.

Какво се случва в градовете

В София дните с превишения са били общо 41, като за миналата година са били 70. Според Светослав Иванов, доброволец от airbg, подобрението обаче не се дължи на активни мерки от страна на местната или централна власт, а заради благодатната зима - повече ветрове и по-малко температурна инверсия.

В Русе и Пловдив дните, в които е превишена средноденонощната норма, е са били съответно 73 и 65.

Във Видин ситуацията продължава да е тежка - мрежата е отчела 91 дни с превишения, като 42% от тях са през отоплителния сезон. Според Мартин Петров, който се занимава с мрежата в северозападния град, инициативата е повишила познанието по темата. Той отбеляза като стъпка напред факта, че през ноември община Видин е кандидатствала за финансиране по оперативна програма "Околна среда" в размер на 12.4 млн. лв. за подобряване на качеството на въздуха.

Според групата доброволци обаче все още не се предприемат сериозни мерки в тази посока.

Колко са верни данните

Петър Киров от екипа на airbg припомни, че миналата седмица на конференцията SOFAIR от Българската академия на науките са обявили, че между официалните станции за мониторинг на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) и гражданската мрежа има 75% припокриване на резултатите. По думите на Киров собственият им анализ сочи, че припокриването е по-високо - 95%.

Той даде пример с официална станция на бул. "Цариградско шосе" в София, от която в определен радиус има 10 сензора на airbg. Когато осреднили данните, станало ясно, че резултатите са много по-близки. Тяхното предимство било, че броят станции е по-голям и така може да се вземат повече резултати и да се направи по-всеобхватно наблюдение.

Вече и в приложението Viber

Даниела Иванова, директор "Бизнес развитие" за Централна и Източна Европа, обяви, че приложението Viber ще дава информация за качеството на въздуха, като е свързано с платформата airbg. Ще има информация колко е мръсен въздухът в даден момент, как влияе на здравето и какви мерки могат да се предприемат, като ще се получават и съобщения с предупреждения, когато замърсяването е твърде високо.