Здравната каса предлага да лекува всички новозаболели с най-евтините медикаменти

В ерата на персонализираната медицина, в която се приготвят специални лекарства, които да атакуват сгрешените гени и да лекуват от рак, българската здравна каса и здравното министерство предлагат на болните пациенти да започнат да се лекуват с най-евтините медикаменти. Текстът е част от проектонаредба за условията за реда за предписване и отпускане на лекарства, която е качена на сайта на здравното министерство и в мотивите ясно е посочена целта му – да се пести ресурс на здравната каса чрез въвеждането на т.нар. разходоефективност. Този принцип залегна през миналата година при предписването на терапия на новозаболелите пациенти с ревматоиден артрит, псориазис, улцерозен колит и др. Сега здравните институции предлагат той да важи и за всички болести, за които се изписва лечение с протокол – например множествена склероза, диабет, психиатрични и онкологични заболявания, хепатит С и много други. Ако бъде въведен, здравната каса ще решава по свое усмотрение коя е най-разходоефективната терапия и лекарите ще бъдат длъжни да я изписват на болните, без да се съобразяват с медицинските показания. В мотивите е записано, че с въвеждането на този принцип НЗОК ще спести за една година 780 хил. лв. Това представлява нищожният под един процент от заложените в бюджета на здравната каса 1.2 млрд. лв. за медикаменти през тази година. За сметка на това прилагането му ще лиши пациентите от най-доброто възможно лечение за тях, а чисто новите лекарства ще се прилагат съвсем ограничено, тъй като вероятно ще бъдат разходонеефективни.

Какво означава това?

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

На практика вече не лекарите, а здравната каса ще решава кой тежко болен със скъпо лекарство с цена над 30 лв. с какво да се лекува. Това обаче няма да става по сегашните прозрачни критерии на Националния съвет по цените, а по усмотрение на администрацията на касата. В момента Националният съвет взема решение лекарите да избират кое лекарство да предпишат, като здравната каса плаща една и съща цена за всяко от тях. Ако лекарите искат да изпишат по-скъп медикамент и пациентът иска да си доплати, той има възможност да го направи. В аптеките работят и множество програми, с които фармацевтичните компании покриват доплащането на хронично болните пациенти за много скъпи терапии. Освен това решенията на съвета за цените и процентът доплащане могат да се обжалват в специална комисия по прозрачност на цените.

С въвеждането на принципа на най-разходоефективното лекарство възможност за доплащане няма да съществува, а пациентите ще получават като първо лечение най-евтиният продукт.

"В проектонаредбата тезата, че на българските пациенти трябва да се изписва най-евтиното лечение, се доразвива. Така не лекарите, а касата ще решава как да се лекуват пациентите, което е недопустимо", коментира Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании. Той допълва, че от проекта е видно, че няма да има прозрачен механизъм, по който да се проследи как НЗОК е определила кое е най-разходоефективното лекарство.



Иван Димитров, председател на Българския пациентски форум, допълва, че лекарите ще бъдат глобявани с 5000 лв., ако си позволят да не изписват най-разходоефективното лекарство. "Здравеопазване не може да се прави с административни похвати. С тази наредба ролята на лекаря се изземва от най-обикновени чиновници, които няма как да носят отговорност за здравето на пациентите. Как мотивираме лекарите да останат в България, как мотивираме пациентите", казва Димитров.

Нови бариери

От миналата година до момента в нормативната уредба бяха въведени множество нови бариери пред това българските пациенти да могат да ползват нови, скъпоструващи медикаменти. Първата от тях е, че през първата година производителите трябва да подаряват на здравната каса своите медикаменти. Нови лекарства няма да бъдат покривани в България, ако нямат одобрението на четири европейски агенции – във Великобритания, Германия, Франция или Швеция, и в поне пет големи държави. Освен това трябва да се следи ефектът от медикаментите при прилагането им в болниците и медицинските центрове, като за това няма изградена система, а лекарите не получават никакво заплащане. Здравната каса вече въведе механизъм, чрез който да събира още по-големи отстъпки от фармацевтичните компании, които в момента плащат около 180 млн. лв., за да присъстват на българския пазар. Механизмът представлява задължение на компаниите да върнат на касата парите, ако в някоя лекарствена група бъдат надвишени поставените от касата лимити. Например за лекарства за определено заболяване са предвидени 10 млн. лв., но ако се разболеят повече пациенти и лекарите изпишат повече лекарства, фармакомпаниите трябва да върнат превишението над 10 млн. лв.
Последната бариера пред достъпа до нови медикаменти е разходоефективността.
Вероятно за да бъде преглътната по-лесно от пациентите евтината терапия, в проектонаредбата е предложено облекчение за тях – в момента най-дългият срок, за който се изписва животоподдържаща терапия, е шест месеца, след което пациентите отново тръгват при лекарите, за да докажат, че не са се излекували, правят им се редица изследвания и след това те се подреждат в здравната каса, за да им бъде одобрен нов протокол за лекарства за следващите шест месеца. Проектонаредбата предвижда от следващата година протоколите да важат за една година.