Театърът "Магистрала "Хемус"

"Много години на голи поляни в планината съм заставал така и след година и половина карате по магистрала и забравятe труда на стотиците работници, направили това възможно."

С тези думи Бойко Борисов откри със "символична първа копка" новия лот от магистрала "Хемус" след Боаза - "Луковит - Угърчин".

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Копка реално нямаше. Което беше подходящо, защото цялото нещо беше предизборно шоу, в каквото отдавна са превърнати всички инфраструктурни обекти в страната. Единственото строителство, което може да започне на това място, е за 1.62 км от общо 15, за които има строително разрешително.

За сметка на това имаше всички други възможни елементи: менче, премиер, няколко министри и зам.-министри, задължителните представители на църквата (път в България не се строи, без БПЦ да е позволила), както и група бъдещи избиратели от близкото село Торос. Последните се бяха струпали край опънатите шатри и гледаха с интерес гостите от София. До тях стояха камионите с надпис "Автомагистрали" - държавната компания, която получи 1.34 млрд. на тъмно в края на 2018г. именно за да строи магистралата.

Върволицата държавни автомобили, която премина първо през огледа на участъка Ябланица - Боаза (който трябва да бъде завършен навреме за местните избори през есента), а след това към започващия нов лот, спираше няколко пъти по трасето. Премиерът се поздравяваше с местните жители.



Гледката беше позната: молби и обещания, както и припомняне за добрините на управлението. "Ще ви молим, също има един проход от Етрополе до Златица. Той свързва двете части на Ловчанска епархия, а този проход почти две трети е непроходим. Ще ви молим и там да ни помогнете." Молителят беше не друг, а ловешкият владика Гавриил. В отговор премиерът попита как е катедралата в Ловеч, а владиката отвърна: "Катедралата е много добре. Продължаваме да рисуваме. Имаме от вас дадени на този етап пари." "Като ги свършите, пак ще говорим", кимна премиерът. Така е в държавата, където инфраструктурните нужди се решават не от строен план, експертни оценки и дългосрочно финансиране, а според хрумванията на един човек и предизборните етюди.

Истинският график на магистралата

След напускането на Бойко Борисов обаче стана време за сериозните въпроси: докъде всъщност е изграждането на магистралата и дали наистина новите 134 км могат да бъдат готови до края на 2023 г., както правителството многократно обещава.


Изграждането на "Хемус" в тази част е в много ранен стадий въпреки сериозните заявки на правителството. Въпросният лот, който уж започна днес, е дълъг 15.2 км и е от Боаза до пресичането с път ІІІ-307 Луковит - Угърчин. Както отбеляза регионалният министър Петя Аврамова, по него има четири моста и два виадукта.

"Тези 15 км трябва да бъдат завършени до 2021 г.", заяви Аврамова пред журналисти. По останалата част от лота тече отчуждаване.

За този участък е подписан договор за надзор за 58 хил. лв. с ДДС с "Пътинвест-инженеринг".

От останалите 132.4 км евентуално "поетапно" строителство може да започне само след като има избрани надзорни фирми. В момента тече обществена поръчка за избор на изпълнител, като оферти се събират до 10 юни. След това има процедура по избор на изпълнител, а и евентуални обжалвания в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Това по стандартите на пътната агенция може да отнеме поне половин година, а дори и много повече.

Лотът между пътните възли Белокопитово и Буховци (или иначе казано, Шумен и Търговище), където изпълнител беше избран през юли 2017г., също буксува. Там първо имаше обжалване на отстранени от търга участници в КЗК.

Има и едни 90 км, които са още по-назад в развитието си - между Велико Търново и Търговище. Там има идейни проекти, върху които тепърва ще се работи, за да станат те технически. Там не е ясно още кой ще строи и дали и те ще бъдат "подарени" на държавната фирма "Автомагистрали". За тях няма и заделен финансов ресурс засега.

Път ли е, да го о(б)жалиш

В началото на август 2018г. премиерът Борисов обяви, че "догодина по това време участъкът от Ябланица до Боаза и другият – до Търговище, ще са готови". Това обаче е един пример за онези хвърлени в пространството обещания, по които нещата не се развиват по план - там строителството не върви, въпреки че първата копка беше през август миналата година. Причината пак са отчуждителните процедури.

"Има [проблем] да, до края на май трябва да приключат всички съдебни дела, 29 на брой. Последното беше насрочено за май месец, така че да можем да стартираме и там реални строителни дейности. Делата са за размера на обезщетенията, тъй като всички, които отчуждават земи за държавни нужди, могат да ги обжалват", каза министър Аврамова.

Отчужденията ще са проблем и в тези 134 км на "Автомагистрали". Сроковете, които правителството си поставя, сега зависят от промяна в Закона за държавната собственост, която беше внесена в парламента от депутати на ГЕРБ и "Обединени патриоти" на 16 април. Според предложението ще може да се разпорежда предварително изпълнение на отчуждението, когато става дума за национални обекти - например магистрали, дори и да вървят жалби по размера на обезщетенията. По думите на регионалния зам.-министър Николай Нанков до месец промените ще са "факт".

Не на последно място, хората са ресурс, който не е лесно предвидим. В момента строителният бранш се задъхва от липсата на хора, а и предстои строителството на други големи държавни обекти - магистрала "Струма" през Кресненското дефиле, тунел "Железница", пътят Мездра - Ботевград, както и редица големи жп проекти. Така че всъщност целият този оптимизъм трябва да бъде свален на земята, при багерите, които тепърва ще копаят.