#БългарияПод30 - млади, несъгласни и опасни
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

#БългарияПод30 - млади, несъгласни и опасни

Shutterstock

#БългарияПод30 - млади, несъгласни и опасни

Те не харесват политиката и партиите, но нямат и желание да ги променят

Елена Старидолска, Огнян Георгиев
10210 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Темата накратко
  • Младите в България не харесват политическото статукво, но не са активни в промяната му.
  • Това разделение ще става все по-голямо и в един момент ще доведе до промяна на политическата сцена.
  • Независимо дали се определят като десни или леви, те са недоволни от социалното неравенство, корупцията и бедността.

На 4 март миналата година Италия преживя революция. Старите партии - ляво и дясно, бяха пометени в един-единствен ден, а две популистки движения - "5 звезди" и "Северната лига", успяха да спечелят мнозинство от гласове и да формират правителство. Месеци преди това социолозите предупреждаваха, че има активизация на младия вот и това ще бъде значителен фактор на изборите. Недоволни от статуквото и неспособни да намерят отговори на проблемите си в старите партии, цели 44% от гласувалите под 30 години дадоха доверието си на движението на комика Бепе Грило "5 звезди".

България изглежда на пръв поглед далеч от такава революция. Слави Трифонов блесна за миг и угасна на политическия небосклон. Но вгледайте се внимателно в младите хора и ще откриете, че те приличат много на италианските си връстници. Те са недоволни от съществуващите партии, не са съгласни със старите определения "ляво" и "дясно" и не смятат, че някой ги представлява адекватно.

Българите под 30 дефинират няколко основни проблема: неравенство, корупция и бедност, определят се като свободни, харесват печалбата и демокрацията и в по-голямата си част вече не искат да живеят другаде. Към момента не са политически активни, но в някакъв момент ще трябва да се активизират за промяна. Как ще изглежда тя, можем само да гадаем.

Игра за възрастни

За 3 години интересът на младите в България към политиката се е сринал. От 40%, които са казали през 2014 г., че се интересуват от нея, през 2017 г. това число е вече 14%, посочва мащабното изследване на "Галъп интернешънъл" на хората под 30 г., направено по поръчка на фондация "Фридрих Еберт".

Кликнете на изображението, за да го видите в пълен размер
Преглед на оригинала

Преди години политолозите твърдяха, че когато политиката спре да има значение, значи хората живеят добре. Качеството на живот безспорно се е подобрило, но е наивно да се вярва, че това е причината за този резултат. По-вероятната причина е убеждението на младите, че не могат да постигнат нищо чрез този инструмент. "Политическият процес е чужд за младите в България. Те го разглеждат като игра за възрастните, не се приемат за представени в него", обяснява доцентът по политология Борис Попиванов, съавтор на изследването. Според него това поставя хората под 30 в страната в една плоскост с други малцинства и с хората с увреждания.

Михаил Стефанов, инициатор на младежкия фестивал на изкуствата Bridge Fest Vidin, прави разлика между аполитичността и гражданската активност. През последните години според него се увеличават младите хора, които доброволстват, дейни са, участват в различни инициативи, но границата с политиката не може да се преодолее. Един от липсващите инструменти за това е доверието, твърди той. "А доверие се твори с позитивен и последователен образ, в който между думи и дела няма разминаване. В тоя смисъл дори да е обаятелен някой, когато те излъже, спира да е обаятелен."

"Това, което чувах в последните години от близки и приятели, е, че няма смисъл да се гласува, да се прави каквото и да е. Това е култура, която се създава от средата, след като влязат в тийнейджърските си години, и от силното влияние на родителите, което е преобладаващо песимистично", коментира Лазар Лазаров от фондацията Best Foundation, която се занимава с обучение по водене на дебати.

За включване в традиционни партийни форми и дума не може да става. Към тези, които все пак го правят, се отнасят с такова подозрение, че дори участващите в доброволчески кампании се чувстват длъжни да подчертаят, че го правят напълно безплатно. Това пълни младежките структури на съществуващите партии предимно с роднини и кариеристи и обрича настоящата политическа система на още от същото.

"За мене България е тотално антиполитическа държава - тук говорим за сделки между партии. Всичко е едно цяло, има партии само за пред народа", както обобщава 26-годишен програмист, участник във фокус група за изследването.

Няма ляво, няма дясно, всичко ни е тясно

Западни медии като The Guardian и The Economist виждат завиване наляво на новото поколение. Онези, които днес са по протестите за климата, след време ще участват в управлението и ще бъдат много по-склонни към социализъм заради растящото неравенство и заради недоволство от неспособността на сегашните управляващи да се справят с големите проблеми, породени от структурата на икономиката. Популярността на политици като Бърни Сандърс, Джереми Корбин и Александрия Окасио-Кортес доказват това.

Преглед на оригинала

В България това би трябвало да важи с пълна сила - страната е начело с голяма преднина в класацията на Евростат за страни с най-голямо неравенство в доходите между горните 20% и долните 20%. И въпреки това през 2014 г. от десет изследвани държави в Югоизточна Европа единствено в България и Македония младите, които се самоопределят като десни, преобладават над "левите". През 2018 г. интересът към лявото е спаднал още в България, така че като десни се определят 24% срещу само 7% леви. "Социализъм в никакъв случай не идва", казва доц. Попиванов. Но това не значи, че не се задава поколение с нови възгледи за света.Тукашните млади също виждат като несправедлива икономическата ситуация и растящите неравенства и със сигурност не харесват сегашните партии. Етикетът "ляво" обаче все още носи стигмата на миналото. Освен това изследването установява, че децата имат политическите възгледи на родителите си, които през 90-те са протестирали за смяна на системата.

Непукисти? Не, просто прагматични

Не разчитайте обаче твърде много на тези етикети. Огромна част от младите - 45%, вече не се определят никъде по политическата скала. Цели 34%, които са се определяли като "център" преди 4 години, са се изпарили. Това е сериозно последствие, което вероятно се дължи и на политическия хаос и заблатяване в последните няколко години, което успешно унищожи всички останали етикети.

А основната причина вероятно е, че нещата, които ги вълнуват, надхвърлят простите идеологически рамки. От една страна, основните проблеми в България според тях са социалната несправедливост и корупцията. Четиридесет и четири процента от определящите се като десни отговарят положително на въпроса дали държавната собственост върху бизнеса и промишлеността трябва да се увеличава. Солидарността и равенството са посочени като по-значима ценност от пазарната икономика, а демокрацията е паднала от второ на трето място.

Това би трябвало да е чудесна новина за БСП, които се опитват да играят на тези карти. Но свободата е определена от младите като най-важната ценност, а печалбата, изненадващо или не, е дошла на второ. "Това е силно прагматично поколение", обобщава Първан Симеонов, друг от изследователите. Според него те не харесват партиите по това дали са леви или десни, а по това дали са нови и дали предлагат нови решения на проблемите. В България например две трети от младите казват, че има нужда от "силна партия, представляваща обикновените хора".

Партии не, дайте платформи

Ако обаче очаквате младите да създадат такава партия, помислете пак. Първо, защото нямат желание. Дори най-сериозната откъм гражданска активност година - 2013 г., не видя създаването на устойчива формация, която да участва в политическия живот.

Второ, защото това би значело да търсят допирни точки и компромиси с мислещите дори малко по-различно. Подобно умение става все по-голяма рядкост в света на онлайн дискусиите и в "ехо-стаите", които формират все по-малки общности. Основна форма на участие за малцината политически активни са нови "платформи", които са силно полярни, твърде идеологически и залагат на вайръл ефекта, а не на инклузивността.

Източник: Shutterstock

"Да си направят собствена партия не ми се струва сериозна опция. Политиката не е сблъсък на поколенията. Поради простата причина, че младите не са единомишленици само защото са от едно поколение. А и не бива да забравяме, че младост не е равно на непорочност, така както старостта невинаги е гарант за мъдрост", казва едно от новите лица на БСП - 37-годишният депутат Крум Зарков, който е член на партията от около шест години, но едва преди две стана известен като водач на листа. Той твърди, че политиката не може да привлече образовани и уверени в способностите си млади хора с избираеми позиции, защото те не са сравними с частния сектор, а само с "идеологически порив, вяра в определена политическа идея или личност".

Очевидно е, че старите партии обаче не будят такъв порив. Според изследване на Bluepoint, направено за институт Innovation in politics, почти половината (над 47%) от хората под 30 г. смятат, че партиите изобщо не отговарят на идеологиите, които твърдят че защитават. БСП се опита да играе с отмяна на плоския данък, който сама въведе, и с идеи като на британските лейбъристи десет процента от основния капитал на големите фирми да се разпредели като дивидент сред работниците. Това не изглежда да е довело до значимо увеличение на младия им електорат, напротив - левите онлайн платформи се множат по-бързо от тези вдясно именно заради задушаващата "доминация" на БСП. Една от тях - "Барикада", застана зад кампанията на Ваня Григорова - лидер на "Солидарна България" и икономически съветник в "Подкрепа", която опитва да получи мандат като независим кандидат.

Поколението на тихите недоволни

Това значи, че младите в България не вярват на старите партии, не могат да създадат нови и не са доволни от статуквото. Това е потенциално опасна ситуация не само защото при нея може изведнъж да се появи ново мащабно популистко движение (вижте например крайнолевия кандидат Жан-Люк Меланшон във Франция). Ако не се чувстваш представен, всяко недоволство се умножава. Изследването показва ужасно ниско ниво на доверие в институции като правителство, парламент, съдебна власт.

От друга страна, е възможност за промяна. Попиванов също припомня, че новото поколение е по-скоро "прагматично". Те четат и следват много повече европейска политика и могат да бъдат вдъхновени и от други примери - например от местен еквивалент на Макрон. Изследванията твърдят, че хората, които са участвали в протести като млади, са по-склонни да протестират и по-късно, а участието в такива се разрасна в последните години.

Освен това тенденцията за отдръпване от политиката е не само в България, но и на доста други места в региона, сочат изследванията на "Фридрих Еберт". Лошо ли е това? "Да, защото икономиката зависи от политиката, не само обратното, смята Попиванов. След десетилетие сегашните млади ще трябва да станат бъдещият политически елит, а те не се интересуват от институциите на демокрацията, посочва той. Ако тенденцията се запази, те ще живеят с илюзията, че могат да живеят и без политика." До момента, в който икономиката се влоши и те ще трябва да излязат от социалните мрежи и да поемат към урните.

По темата работиха и Генадий Михайлов, Йоанна Иванова и Мила Чернева

Източник: Shutterstock
Преглед на оригинала
Темата накратко
  • Младите в България не харесват политическото статукво, но не са активни в промяната му.
  • Това разделение ще става все по-голямо и в един момент ще доведе до промяна на политическата сцена.
  • Независимо дали се определят като десни или леви, те са недоволни от социалното неравенство, корупцията и бедността.

На 4 март миналата година Италия преживя революция. Старите партии - ляво и дясно, бяха пометени в един-единствен ден, а две популистки движения - "5 звезди" и "Северната лига", успяха да спечелят мнозинство от гласове и да формират правителство. Месеци преди това социолозите предупреждаваха, че има активизация на младия вот и това ще бъде значителен фактор на изборите. Недоволни от статуквото и неспособни да намерят отговори на проблемите си в старите партии, цели 44% от гласувалите под 30 години дадоха доверието си на движението на комика Бепе Грило "5 звезди".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    doxen avatar :-|
    doxen

    И така пенсионерите, циганите и турците ще продължават да определят настоящето на България. А с такова настояще, не ни очаква светло бъдеще.

  • 2
    tonkakg avatar :-|
    Tonka Georgieva

    Мисля, че младите биха избрали въоръжен преврат. Тази управляваща мафия не може да се изчисти по друг път.

  • 3
    practic avatar :-|
    Practic

    МладиПод30 са безпомощни в гражданско-политически план без поколението между 30 и 40.
    Родените от 1980-а до 2000-та представляват огромна сила, но засега не могат да повярват в себе си и да се изправят на политическата авансцена. Естествено, че няма да са съгласни със старите определения "ляво" и "дясно" и че справедливо смятат, че никой не ги представлява адекватно. Кое е слабото място, заради което не могат да намерят себе си в политиката и да се обединят за действия?
    Недостатъчното осъзнаване пагубната роля на историческата изедница на България и хибридното и проникване в отечеството ни.
    Ето къде е заровено кучето!

  • 4
    b.manchev avatar :-P
    b.manchev

    Единствената разлика от предишното подобно изследване 2014 г. е, че емиграцията вече не се възприема като алтернатива за спасение или успех в живота.

  • 5
    uys1511761111541407 avatar :-|
    Emil Dimov

    До doxen:
    И така пенсионерите, циганите и турците ще продължават да определят настоящето на България! А с такова настояще, не ни очаква светло бъдеще?

    На времето преди около 35г в едно малко градче - родното село на "тато" имаше един квартал наричаха го "МАЦКИ" (милиция+армия+цигани+ к...., а И-то бе за благозвучие!!!!

  • 6
    sdu56398312 avatar :-|
    sdu56398312

    "определят се като свободни, харесват печалбата.."

    и предпочитат да не ги занимават с глупости ;) Това е разбираемо, но не стават така нещата в малка страна на няма и 150 години!

    Ако трябва да сме честни също така нямат капацитет и пари за такъв лукс :) По първата причина вече и не емигрират масово. Просто с усилията които биха положили в западна Европа за да имат сравнително приличен стандарт тук биха осребрили по-добре въпросните усилия и в крайна сметка биха имали по-качествен живот. За достойнство да не говорим..

  • 7
    desolater avatar :-|
    Desolater

    С две думи младите могат да говорят, а керванът си върви.

    Ако не са представени в парламента тяхното мнение е без значение!!! Ако не гласуват също! И 50 години да станат броят се само гласувалите...

  • 8
    qvd50491823 avatar :-|
    Костадин Иванов

    Трябвало да станат новият политически елит?
    Не всички.
    А желаещи ще се намерят и сред тях.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK