С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 25 апр 2019, 10:11, 8887 прочитания

#БългарияПод30 - млади, несъгласни и опасни

Те не харесват политиката и партиите, но нямат и желание да ги променят

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Темата накратко
  • Младите в България не харесват политическото статукво, но не са активни в промяната му.
  • Това разделение ще става все по-голямо и в един момент ще доведе до промяна на политическата сцена.
  • Независимо дали се определят като десни или леви, те са недоволни от социалното неравенство, корупцията и бедността.

Част от темата

Поколението на тихите несъгласни

Александър Дурчев: Младите вярват в идеи, не в партии

Съучредителят от института Innovations in Politics пред "Капитал"

Трибуната на непредставените

Младите хора в България с интерес към политиката се обединяват в платформи за мнение с ясна идеологическа насоченост

Обратно на течението: Младите в партиите и социално активните

Младежите до 30 години в България рядко се ангажират в политически или социални каузи, но има и изключения

На 4 март миналата година Италия преживя революция. Старите партии - ляво и дясно, бяха пометени в един-единствен ден, а две популистки движения - "5 звезди" и "Северната лига", успяха да спечелят мнозинство от гласове и да формират правителство. Месеци преди това социолозите предупреждаваха, че има активизация на младия вот и това ще бъде значителен фактор на изборите. Недоволни от статуквото и неспособни да намерят отговори на проблемите си в старите партии, цели 44% от гласувалите под 30 години дадоха доверието си на движението на комика Бепе Грило "5 звезди".

България изглежда на пръв поглед далеч от такава революция. Слави Трифонов блесна за миг и угасна на политическия небосклон. Но вгледайте се внимателно в младите хора и ще откриете, че те приличат много на италианските си връстници. Те са недоволни от съществуващите партии, не са съгласни със старите определения "ляво" и "дясно" и не смятат, че някой ги представлява адекватно.


Българите под 30 дефинират няколко основни проблема: неравенство, корупция и бедност, определят се като свободни, харесват печалбата и демокрацията и в по-голямата си част вече не искат да живеят другаде. Към момента не са политически активни, но в някакъв момент ще трябва да се активизират за промяна. Как ще изглежда тя, можем само да гадаем.

Игра за възрастни

За 3 години интересът на младите в България към политиката се е сринал. От 40%, които са казали през 2014 г., че се интересуват от нея, през 2017 г. това число е вече 14%, посочва мащабното изследване на "Галъп интернешънъл" на хората под 30 г., направено по поръчка на фондация "Фридрих Еберт".



Кликнете на изображението, за да го видите в пълен размер

Преглед на оригинала Кликнете на изображението, за да го видите в пълен размер

Преди години политолозите твърдяха, че когато политиката спре да има значение, значи хората живеят добре. Качеството на живот безспорно се е подобрило, но е наивно да се вярва, че това е причината за този резултат. По-вероятната причина е убеждението на младите, че не могат да постигнат нищо чрез този инструмент. "Политическият процес е чужд за младите в България. Те го разглеждат като игра за възрастните, не се приемат за представени в него", обяснява доцентът по политология Борис Попиванов, съавтор на изследването. Според него това поставя хората под 30 в страната в една плоскост с други малцинства и с хората с увреждания.

Михаил Стефанов, инициатор на младежкия фестивал на изкуствата Bridge Fest Vidin, прави разлика между аполитичността и гражданската активност. През последните години според него се увеличават младите хора, които доброволстват, дейни са, участват в различни инициативи, но границата с политиката не може да се преодолее. Един от липсващите инструменти за това е доверието, твърди той. "А доверие се твори с позитивен и последователен образ, в който между думи и дела няма разминаване. В тоя смисъл дори да е обаятелен някой, когато те излъже, спира да е обаятелен."

"Това, което чувах в последните години от близки и приятели, е, че няма смисъл да се гласува, да се прави каквото и да е. Това е култура, която се създава от средата, след като влязат в тийнейджърските си години, и от силното влияние на родителите, което е преобладаващо песимистично", коментира Лазар Лазаров от фондацията Best Foundation, която се занимава с обучение по водене на дебати.

За включване в традиционни партийни форми и дума не може да става. Към тези, които все пак го правят, се отнасят с такова подозрение, че дори участващите в доброволчески кампании се чувстват длъжни да подчертаят, че го правят напълно безплатно. Това пълни младежките структури на съществуващите партии предимно с роднини и кариеристи и обрича настоящата политическа система на още от същото.

"За мене България е тотално антиполитическа държава - тук говорим за сделки между партии. Всичко е едно цяло, има партии само за пред народа", както обобщава 26-годишен програмист, участник във фокус група за изследването.

Няма ляво, няма дясно, всичко ни е тясно

Западни медии като The Guardian и The Economist виждат завиване наляво на новото поколение. Онези, които днес са по протестите за климата, след време ще участват в управлението и ще бъдат много по-склонни към социализъм заради растящото неравенство и заради недоволство от неспособността на сегашните управляващи да се справят с големите проблеми, породени от структурата на икономиката. Популярността на политици като Бърни Сандърс, Джереми Корбин и Александрия Окасио-Кортес доказват това.

В България това би трябвало да важи с пълна сила - страната е начело с голяма преднина в класацията на Евростат за страни с най-голямо неравенство в доходите между горните 20% и долните 20%. И въпреки това през 2014 г. от десет изследвани държави в Югоизточна Европа единствено в България и Македония младите, които се самоопределят като десни, преобладават над "левите". През 2018 г. интересът към лявото е спаднал още в България, така че като десни се определят 24% срещу само 7% леви. "Социализъм в никакъв случай не идва", казва доц. Попиванов. Но това не значи, че не се задава поколение с нови възгледи за света.
Тукашните млади също виждат като несправедлива икономическата ситуация и растящите неравенства и със сигурност не харесват сегашните партии. Етикетът "ляво" обаче все още носи стигмата на миналото. Освен това изследването установява, че децата имат политическите възгледи на родителите си, които през 90-те са протестирали за смяна на системата.

Непукисти? Не, просто прагматични

Не разчитайте обаче твърде много на тези етикети. Огромна част от младите - 45%, вече не се определят никъде по политическата скала. Цели 34%, които са се определяли като "център" преди 4 години, са се изпарили. Това е сериозно последствие, което вероятно се дължи и на политическия хаос и заблатяване в последните няколко години, което успешно унищожи всички останали етикети.

А основната причина вероятно е, че нещата, които ги вълнуват, надхвърлят простите идеологически рамки. От една страна, основните проблеми в България според тях са социалната несправедливост и корупцията. Четиридесет и четири процента от определящите се като десни отговарят положително на въпроса дали държавната собственост върху бизнеса и промишлеността трябва да се увеличава. Солидарността и равенството са посочени като по-значима ценност от пазарната икономика, а демокрацията е паднала от второ на трето място.

Това би трябвало да е чудесна новина за БСП, които се опитват да играят на тези карти. Но свободата е определена от младите като най-важната ценност, а печалбата, изненадващо или не, е дошла на второ. "Това е силно прагматично поколение", обобщава Първан Симеонов, друг от изследователите. Според него те не харесват партиите по това дали са леви или десни, а по това дали са нови и дали предлагат нови решения на проблемите. В България например две трети от младите казват, че има нужда от "силна партия, представляваща обикновените хора".

Партии не, дайте платформи

Ако обаче очаквате младите да създадат такава партия, помислете пак. Първо, защото нямат желание. Дори най-сериозната откъм гражданска активност година - 2013 г., не видя създаването на устойчива формация, която да участва в политическия живот.

Второ, защото това би значело да търсят допирни точки и компромиси с мислещите дори малко по-различно. Подобно умение става все по-голяма рядкост в света на онлайн дискусиите и в "ехо-стаите", които формират все по-малки общности. Основна форма на участие за малцината политически активни са нови "платформи", които са силно полярни, твърде идеологически и залагат на вайръл ефекта, а не на инклузивността.

#БългарияПод30 - млади, несъгласни и опасни

[Shutterstock]

"Да си направят собствена партия не ми се струва сериозна опция. Политиката не е сблъсък на поколенията. Поради простата причина, че младите не са единомишленици само защото са от едно поколение. А и не бива да забравяме, че младост не е равно на непорочност, така както старостта невинаги е гарант за мъдрост", казва едно от новите лица на БСП - 37-годишният депутат Крум Зарков, който е член на партията от около шест години, но едва преди две стана известен като водач на листа. Той твърди, че политиката не може да привлече образовани и уверени в способностите си млади хора с избираеми позиции, защото те не са сравними с частния сектор, а само с "идеологически порив, вяра в определена политическа идея или личност".

Очевидно е, че старите партии обаче не будят такъв порив. Според изследване на Bluepoint, направено за институт Innovation in politics, почти половината (над 47%) от хората под 30 г. смятат, че партиите изобщо не отговарят на идеологиите, които твърдят че защитават. БСП се опита да играе с отмяна на плоския данък, който сама въведе, и с идеи като на британските лейбъристи десет процента от основния капитал на големите фирми да се разпредели като дивидент сред работниците. Това не изглежда да е довело до значимо увеличение на младия им електорат, напротив - левите онлайн платформи се множат по-бързо от тези вдясно именно заради задушаващата "доминация" на БСП. Една от тях - "Барикада", застана зад кампанията на Ваня Григорова - лидер на "Солидарна България" и икономически съветник в "Подкрепа", която опитва да получи мандат като независим кандидат.

Поколението на тихите недоволни

Това значи, че младите в България не вярват на старите партии, не могат да създадат нови и не са доволни от статуквото. Това е потенциално опасна ситуация не само защото при нея може изведнъж да се появи ново мащабно популистко движение (вижте например крайнолевия кандидат Жан-Люк Меланшон във Франция). Ако не се чувстваш представен, всяко недоволство се умножава. Изследването показва ужасно ниско ниво на доверие в институции като правителство, парламент, съдебна власт.

От друга страна, е възможност за промяна. Попиванов също припомня, че новото поколение е по-скоро "прагматично". Те четат и следват много повече европейска политика и могат да бъдат вдъхновени и от други примери - например от местен еквивалент на Макрон. Изследванията твърдят, че хората, които са участвали в протести като млади, са по-склонни да протестират и по-късно, а участието в такива се разрасна в последните години.

Освен това тенденцията за отдръпване от политиката е не само в България, но и на доста други места в региона, сочат изследванията на "Фридрих Еберт". Лошо ли е това? "Да, защото икономиката зависи от политиката, не само обратното, смята Попиванов. След десетилетие сегашните млади ще трябва да станат бъдещият политически елит, а те не се интересуват от институциите на демокрацията, посочва той. Ако тенденцията се запази, те ще живеят с илюзията, че могат да живеят и без политика." До момента, в който икономиката се влоши и те ще трябва да излязат от социалните мрежи и да поемат към урните.

По темата работиха и Генадий Михайлов, Йоанна Иванова и Мила Чернева

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Великобритания и ЕС се договориха за Brexit, СЕМ уволни директора на БНР Вечерни новини: Великобритания и ЕС се договориха за Brexit, СЕМ уволни директора на БНР

И още: Слави Трифонов е купил старозагорска телевизия, Меркел поиска Германия да дава по-малко пари в бюджета на ЕС; Каталунският лидер поиска нов референдум на фона на нестихващи безредици

17 окт 2019, 1234 прочитания

България засега явно няма да спира износа на оръжие за Турция 1 България засега явно няма да спира износа на оръжие за Турция

Премиерът Бойко Борисов каза, че обмисля въпроса, но е категоричен, че не може да е солидарен към някой, който води война

17 окт 2019, 618 прочитания

24 часа 7 дни

17 окт 2019, 4271 прочитания

17 окт 2019, 2708 прочитания

17 окт 2019, 1619 прочитания

17 окт 2019, 1537 прочитания

17 окт 2019, 1238 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Трибуната на непредставените

Младите хора в България с интерес към политиката се обединяват в платформи за мнение с ясна идеологическа насоченост

Още от Капитал
Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

Кино: "Писма от Антарктида"

Модерна мелодрама за лъжата от любов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10