Александър Дурчев: Младите вярват в идеи, не в партии

Innovation in Politics е надпартийна общоевропейска организация, чиято цел е подобряването на политическата работа. По поръчка на българския клон на института е направено проучване за политическите нагласи на младите хора в България спрямо политиката с помощта на агенцията Bluepoint. Александър Дурчев, който е изпълнителен директор на PR агенцията All Channels, е един от учредителите на института и официален представител за България.

Използват ли младите гласоподаватели социални мрежи, приложения и т.н., за да се информират за политика?

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

- Социалните медии са предпочитаният канал за информация за хората до 29 години. За над 73% от тях те са основният канал, в който намират информация от света на политиката. Въпреки интереса към случващото се в държавата 40% от гласоподавателите до 29 години гласуват от рядко до никога.

Отвъд специфичния политически живот, който обърква всички ни като гласоподаватели, една от причините за слабата избирателна активност на това поколение е неподходящата комуникационна стратегия на българските политици в социалните медии. Едва 25% от младите следват профилите на политици и партии. Като резултат се заражда бездна от недоверие към всички политически формирования.

Над 77% от хората не вярват на публикуваното от политическите партии в социалните мрежи. Отговорът е може би във факта, че младите декларират симпатия към идеи (над 65%), а не към партии, защото дълбоко не вярват, че последните отговарят на идеологиите, към които заявяват, че принадлежат (85%).



По какъв начин партиите използват социалните мрежи тук спрямо тези на запад?

- Най-често сме свидетели на характерната за традиционните медии еднопосочна отчетност – "Днес направих ", "Днес се видях". Очакванията на младите гласоподаватели, от друга страна, са да участват в онлайн политически дискусии (68%) и да бъдат допуснати до процеса на генериране на обществено значими идеи (78%).

Социалните медии са място за политическо активиране на аудиторията, а не за самохвалство и поддържане на дневник на политика. Обама, Тръмп, Макрон, Пепе Грило ангажираха гласоподавателите си в активен диалог, в процес по генериране на идеи и в реална офлайн интеракция, различни от пасивно-агресивния Facebook активизъм, на който ставаме свидетели в България.

До какво водят социалните мрежи - повече политики на обединението или на разделението?

- Социалните медии декларираха, че тяхната мисия е да събират хората. След изборите в САЩ, Референдума за излизане на Великобритания от ЕС и атентата в Нова Зеландия обаче започнахме да си даваме сметка и за тяхното деструктивно въздействие върху обществото ни. В политически контекст социалните медии са мощен инструмент за активиране на една или друга социална група. Над 45% от българските младежи признават, че социалните мрежи биха оказали влияние върху политическата им активност и позиция.

Интервюто взе Йоан Запрянов