С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 25 апр 2019, 12:01, 4165 прочитания

Обратно на течението: Младите в партиите и социално активните

Младежите до 30 години в България рядко се ангажират в политически или социални каузи, но има и изключения

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Поколението на тихите несъгласни

Александър Дурчев: Младите вярват в идеи, не в партии

Съучредителят от института Innovations in Politics пред "Капитал"

Трибуната на непредставените

Младите хора в България с интерес към политиката се обединяват в платформи за мнение с ясна идеологическа насоченост

#БългарияПод30 - млади, несъгласни и опасни

Те не харесват политиката и партиите, но нямат и желание да ги променят

Кои са гласуващите младежи?

По данни на "Алфа рисърч" в парламентарните избори през 2017 г. около 500 000 са били гласоподаватели до 30 години. Това прави 14% от всички гласували. От тях половината са разпределили предпочитанията си между ГЕРБ и БСП (32% на 18%), а от останалите 12% са отишли при ДПС, 8% при патриотите, 7% при "Воля" и също толкова при "Да, България".


Другите десни формации - Реформаторският блок и "Нова република", събират съответно 6% и 3% от гласовете на младежите до 30 години. Или всички десни привличат общо 16% от младежкия вот. Единствената формация, при която той, макар и с малко - 2%, е повече от този на останалите две възрастови групи, е ДПС.

Интересно е, че от парламентарните избори през 2014 г., двата тура на президентските през 2016 г. и последните процентът на младите избиратели в общата група се запазва относително еднакъв - 14-15%.

Кои са младите в партиите?



При социалистите младите обикновено са деца и внуци на партийци, поколенчески свързани с лявата идея. При управляващите от ГЕРБ - такива, които виждат възможност за бърза писта до властта. Това е картината, описана с по-едър щрих, но в детайлите може да се крият и искрено убедени в политиките, които двете формации защитават.

Олицетворение за скоростта, с която се движат някои от младите кадри на ГЕРБ например, е 28-годишният политолог Георг Георгиев - лидер на младежката структура на партията и зам.-министър на външните работи. Тръгнал като главен секретар на Студентския клуб на политолога на Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 2010 г., през 2014 г. вече е депутат, а три години по-късно - част от правителството.

Най-младият депутат от БСП е 29-годишният Явор Божанков, но той не е член на партията, а е от т.нар. гражданска квота. Освен това влезе в парламента благодарение на кампанията за лични преференции. В консервативна партия като социалистическата, в която има членове и с повече от 40 години "стаж", пистата за младите без ляво потекло изобщо не е толкова бърза. В Националния съвет са "заседнали" дъщерята на Георги Пирински - Ана, съименничката й - дъщерята на Нора Ананиева, а пък дъщерята на Антон Кутев - Мина, е активистка само в младежкото обединение на социалистите.

Интересен експеримент ще се получи на евровота. Заради враждуването на две големи групи в партията - на Корнелия Нинова и Сергей Станишев, на второ и трето място изскочиха млади и непознати социалисти. Една от тях е 31-годишната Цветелина Пенкова - с впечатляващо образование - Централноевропейския университет в Будапеща, университета "Бокони" в Милано и британския "Оксфорд". Напусна работата си в инвестиционен фонд в Лондон заради мястото при БСП.

"Милениум клуб", създаден през 2016 г. в резиденцията на Симеон Сакскобургготски, с амбицията да обедини хората, родени след 1981 г., учили предимно в чужбина, опита обратния подход - да бъде банка кадри за традиционните партии. За евровота през май 2019 г от организацията призоваха всяка формация, която поиска, да включи техен представител в листите си.

В крайна сметка обаче "Милениум" ще се яви с регистрацията на НДСВ и "Новото време" - "царските" партии и с листа начело с председателя на клуба Румен Чолаков. Той може би е най-близо до идеята за създаване на партия: "Бихме искали да изчакаме резултатите и да видим какво е доверието и как хората приемат посланието ни. Нашето поколение влиза в политиката, няма как да го прескочат. Дали ще бъде в широка коалиция или като партия - не искам да изключвам варианти. Ние ще продължаваме да участваме в политиката, докато нашето поколение не постигне резултати."

"Капитал" зададе въпроси на няколко младежи - в България и чужбина:

1. Каква е ролята на държавата: да помага за намаляване на неравенствата или само да осигури налагането на правила?

2. Разпознавате ли се в някоя от сега съществуващите партии?

3. Бихте ли се включил в подкрепата на някаква кауза и ако да - коя?
Натали Христова, 23 години, студент "Международни отношения", политически активна

1. Ролята на държавата не се редуцира само до едно качество. Държавата трябва на първо време да създава правила, които да не легитимират неравенства, а да създават справедлив социален ред. Правилата трябва да балансират свободите и човешките права на гражданите.

2. Не, но разпознавам част от вижданията си в няколко. Никоя партия не приоритизира моите виждания в същата конфигурация и не ми предлага доверени професионалисти, които да разбират наистина от политика и социална грижа, а не от политически покер под полите на Темида.

3. Бих се включила в каузата "Спаси София", в каузи, свързани с опазването на природата в България. В работа за повече прозрачност в държавни и частни организации, както и в инициативи, които помагат за създаването на леснодостъпни мрежи за информация на потребителите.

Десислава Микова, 30 години, журналист, координатор в НПО

1. Да помага за намаляване на неравенствата, като осигури налагането на принципни правила, пространство и подкрепа за решаването на проблеми, специфични за определени общности или места. Да осигури пространство за развитие на гражданско общество.

2. Не категорично. Макар и трудно, все още мога да избера за кого да гласувам. Личностите за мен са ключови в този избор.

3. Да – право на чиста околна среда, борба със замърсяването, чиста енергия и енергийна независимост, подкрепа за бежанци, образователни инициативи, свобода на изразяване, свобода на информацията.

Арманда Димитрова, 23 години, политолог, експерт към пресцентъра на БСП, политически активна

1. Държавата и никой друг, разполага с инструментите, най-вече чрез данъчната си политика, но и изобщо, да намалява неравенствата между бедни и богати. Тя би следвало да влезе в ролята си на естествен регулатор. Страничен ефект от липсата на средна класа например е всяка по-сериозна политическа криза - както в България, така и в Европа, в САЩ. По въпросите на неравенствата, бедност и несигурност лостовете на държавата са важни.

2. Разпознавам се в политически идеи, в които има повече справедливост. Тези, които целенасочено работят за това младите да учат свободно, осигуряват им възможност за професионална реализация, подпомагат млади семейства и млади предприемачи. А и такива, които осигуряват добър живот на хората в пенсионна възраст; използват данъчната политика, за да намалят ножицата между бедни и богати.

3. Включвала съм се в благотворителни каузи и бих го направила отново и всичко, свързано с младежката активност.
Мартин Маринов, 28 години, икономически социолог, бранд мениджър и дизайнер на свободна практика

1. Държавата трябва да осигурява равни права на своите граждани. Всеки от нас трябва да има достъп до образование, здравеопазване и възможност за развитие. Когато неравенствата се проявяват в тези сфери, държавата трябва да се намеси, за да ни ги предостави. Пазарните принципи, върху които е основана икономиката, намират регулатор в лицето на конкуренцията и държавата трябва да се намесва там само когато е наистина наложително.

2. Имам десни убеждения, но за съжаление в момента не виждам партия, в която да се припозная напълно. Разединените демократични партии в последните години правят избора ми доста труден.

3. Опазването на околната среда, живеем на прекрасно място и трябва да го запазим. Най-голямата ми болка е, че опазването на природата и икономическото развитие са приети за антоними, въпреки че виждаме доказателство за противното в държави като Швейцария, Германия и Великобритания.
Мила Маринова, 19 години, студент "История на изкуството", Флоренция, политически неактивна

1. Държавата, и да можеше, не трябва да намалява неравенствата. Една общност, за да бъде такава в идеалния си вариант, се състои от различни единици, на различни нива, които, когато не са самонадграждащи се, биват поне комплементарни. Ролята на държавата би следвало да бъде в спомагането на това всяко ниво да може да съществува в хармония с другото, без излишните усложнения.

2. Не.

3. Бих се включила в кауза, спомагаща за интегрирането на хора, останали - макар и често по собствено желание, извън границите на обществото. Такава помощ би изисквала обаче предварително професионално обучение, което значително ще намали мащаба на подобно начинание. Тоест ето тук желанието на хората започва да се изпарява и обрича делото на почти пълен неуспех.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Тече, всичко тече 2 Тече, всичко тече

Най-интересните моменти от файловете на НАП

19 юли 2019, 2970 прочитания

Дунав не ни вълнува 4 Дунав не ни вълнува

България не се възползва от реката и регионите там са сред най-бедните в цяла Европа

19 юли 2019, 1946 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Опасно ли е машинното гласуване?

Светът бяга от машинния вот, защото се смята за несигурен, България се кани да го възпреме безалтернативно

Кризата на Силициевата долина

Основателят и изпълнителен директор на преакселераторската програма Founder Institute Адео Реси пред "Капитал"

Напрежението около Кипър: Газ, санкции и геополитика

Конфронтацията между Анкара и Никозия е лоша новина за възможността за алтернативни доставки за Европа, включително за България

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Made in Poland

"АБВ на полския дизайн" в Пловдив изследва един век история и поставя въпроса за преосмислянето на миналото

Бързи, смели, бременни

За остарелите представи и новите проучвания, които доказват ползите от физическата активност и по време на беременността