С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
8 25 апр 2019, 12:35, 4659 прочитания

Опасно ли е машинното гласуване?

Светът бяга от машинния вот, защото се смята за несигурен, България се кани да го възпреме безалтернативно

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Машинният вот е съмнителна екстра на висока цена
  • Сериозен дебат за предимствата и негативите така и не се проведе
Отново "Сиела Норма" ще доставя машините

"Сиела Норма" ще достави под наем 3000 машини за гласуване за евровота на обща цена 7,5 млн. лева без ДДС. Цената за наема на едно устройство с инсталиран софтуер в него е 2500 без ДДС и 3000 лв. с ДДС. В услугата е включена и логистиката, както и обучението на членовете на избирателните комисии.

Според договорените условия "Сиела" ще достави машини за гласуване на "Смартматик", мултинацинална компания, определяна като един от лидерите на този пазар. С машини на "Смартматик" - SAES-3370, доставени под наем от "Сиела", бе проведено и машинното гласуване в 500 секции в изборите през 2016 г., а преди това – и експериментално машинно гласуване в 300 секции през 2014 г. Предлаганите сега от "Сиела" са от по-нов и усъвършенстван модел.
Въпреки очакванията, че машинното гласуване ще се провали и тази година (както стана на парламентарните избори през 2017 г.), в понеделник ЦИК обяви победител в търга за доставка на машини за гласуване за евровота. "Сиела Норма" беше избрана да достави 3000 машини за гласуването на 26 май, което прави напълно вероятно на местните избори наесен да има машини в 6000 секции, както предвижда Изборният кодекс. Планът е след година във всички 12 500 изборни секции в страната да се гласува само машинно. Такова нещо няма в целия демократичен свят и за това има лесно обяснение - този начин на гласуване се смята за несигурен.

През последните години машинното гласуване бързо излиза от мода, а в България то е предварително обременено с куп проблеми - избраната система за гласуване се е провалила в много държави като несигурна и архаична, има съмнения във възможностите за сертифицирането ѝ тук, а и традиционно процедурата за избор на доставчик се прави за кратко време и това поражда съмнения. Простото решение е да се промени Изборният кодекс, така че да се отмени заложената промяна в гласуването, но такава възможност практически не се обсъжда. И така ЦИК и поставен между Сцила и Харибда - или пак да провали машинното гласуване, или да го пусне, при ясната опасност да застраши вота. По-безопасен за изборите е първият вариант, а за ЦИК - вторият.


Изборът на "Сиела Норма" за доставчик на машините за гласуване на предстоящите евроизбори не е изненада. В крайна сметка именно тази компания до момента е доставяла машините за гласуване, на всички избори, в които са били използвани.

Всъщност от самото начало на този търг беше ясно, че в него няма да бъде привлечена солидна западна компания предвид краткия срок от обявяване на поръчката през април до изпълнението през май. Западните изпълнители не познават нашия пазар и имат нужда от повече време, за да се ориентират.

Ако има изненада, то тя е, че въобще има избор предвид глухата съпротива на ЦИК през всички тези години срещу въвеждането на машинното гласуване. Съпротива, в основата на която стои страхът от машинното гласуване, а той – за съжаление – е напълно основателен.



Машина за гласуване на "Смартматик", модел SAES-3370, използвана в 500 секции в изборите през 2016 г., а преди това – и експериментално машинно гласуване в 300 секции през 2014 г.

Фотограф: Юлия Лазарова

Отстъплението пред машинното гласуване е трайна тенденция в цял свят след поредица от скандали, свързани с тежки пробиви на изборите. Всички аргументи обаче останаха несподелени пред широката общественост, защото ЦИК не получи подкрепа от политическата класа, нито разбиране от законодателя, нито споделяне на отговорността от изпълнителната власт. За сметка на това се намериха достатъчно гласовите застъпници на машинното гласуване, които направиха ЦИК мишена с мотото, че законът трябва да се изпълнява, а в машините е прогресът.

Наем като продажба

Един въпрос неизменно се задава по повод на обществените поръчки за осигуряване на машини за гласуване на всички избори досега – защо се наемат машини, а не се купуват, след като наемната цена е почти колкото и продажната, а наемът за два избора ще надхвърли с много необходимите средства за покупката. Още повече че само след няколко месеца – наесен, предстоят местни избори, където е заложено да бъдат използвани двойно повече машини – 6000, т.е. за около половината от изборните секции в страната. Същия въпрос зададе и омбудсманът Мая Манолова, един от авторите на сегашния Изборен кодекс, която дни след обявяването на обществената поръчка изчисли, че наемът само за двата избора през тази година ще струва 27 млн. лева, а с тези пари могат да се купят машини кажи-речи за всички секции в страната за години напред.

Причината, поради която наемната цена на машините за гласуване е почти същата като продажната, е много проста – какъвто и модел да бъде избран, той трябва да бъде пригоден за законодателството в страната, където ще бъде използван. Рискът тази техника да не може да бъде използвана от друг клиент е много голям, затова обикновено те се отдават под наем за около 80-8 % от продажната цена. По тази причина производителите отказват да сочат цена за единично устройство, а наемането на машини (които освен това много бързо остаряват морално) е изключително рядка практика.

България обаче, макар да се е насочила към пълна подмяна на хартиеното гласуване с машинно, упорито търси само машини под наем и всеки път процедурата по обществената поръчка е изключително изнервена и на ръба на провала, защото започва едва след като президентът насрочи изборите.

Логичното обяснение на тази тежка драма, в която живее ЦИК от години, е, че комисията тайно храни надежда, че законодателят ще се вслуша в аргументите на експертите и ще отмени изцяло машинния вот, вместо да го превръща в основен за България. През лятото на м.г. ЦИК възложи на агенция за проучвания "Сова 5" маркетингов анализ на пазара на устройства за гласуване в света с идеята, че това е отговорният подход, когато законът те задължава да купиш машини за гласуване за над 12 500 секции в страната. В края на януари агенцията представи унищожителен доклад от над 160 страници, публикуван на сайта на ЦИК. В него прилежно са изброени световните производители на такива устройства и са описани основните им продукти. Но в основата си докладът е силно аргументирано отрицание на въвеждането на машинното гласуване. И тези аргументи се споделят от всички водещи експерти.

Светът бяга от машинното гласуване

Държавите, където изборите се провеждат единствено чрез машинно гласуване, са Бразилия, Венецуела, Филипините, Индия и Бутан. Обяснението за този феномен е много високият процент неграмотно население в тях, за което натискането на бутони, означени с картинки, е единственият начин да изразят вота си. Всъщност единственото сигурно предимство на машините за гласуване е, че те не допускат недействителни гласове – машината не приема вот, който не отговаря на изискванията и настоява избирателят да се коригира.

САЩ е единствената страна извън третия свят, където машинното гласуване е широко разпространено благодарение на дългогодишни традиции. Но там машинният вот е равнопоставен на всички други опции за гласуване.

В Европа няма държава, която да се доверява на машинното гласуване, а там, където бяха направени опити за въвеждането, му се отказаха от него със скандал, заявяват изборните експерти. Най-известните случаи са скандалът в Белгия именно с машини на "Смартматик" и този в Ирландия с холандските машини NEDAP, които в момента ирландската държава продава по 9 евро бройката.

Системата за гласуване, избрана от българския законодател, е лесна за пробиване

Българският Изборен кодекс не дава възможност за избор между различни системи за машинно гласуване, а направо налага т.нар. директно електронно записване, което се оценява като архаична и най-вече несигурна система. Навремето в САЩ тази система е била преобладаваща, но сега съотношението е 75:25 в полза на оптичното сканиране.

Машината за гласуване с директно електронно записване, каквато е предвидена в нашия закон, на практика вади на екран електронно изображение на бюлетината във вида, в който е на хартия. Вотът се отразява директно върху електронното копие, а след гласуването машината издава разписка, където обаче вотът е кодиран (за защита на тайната на гласуването), така че избирателят не може да се увери, че изборът му е правилно отразен.

При системата за оптично сканиране в устройството се пъха оригинална бюлетина, снабдена с баркод и попълнена със специален маркер, подаден от комисията. Машината съхранява бюлетината като урна, а накрая извежда резултата в една конзола, която се обработва централизирно. Предимството на тази машина е, че тя не може да се хаква, защото бюлетините са вътре, а същевременно няма как да й се промени софтуера, защото няма да разпознае бюлетините.

Както често се случва, България върви обратно на световните тенденции и залага на морално остарял и несигурен начин за гласуване. Въпросът защо това се прави, сигурно има много верни отговори, защото са преплетени твърде много противоречиви интереси.

Докладът на "Сова 5", където са изложени всички съображения срещу машинното гласуване в този му вид, беше пратен в парламентарната правна комисия още в началото на февруари, но не предизвика реакция. Също както опитите на предишната ЦИК да провокира дебат сред политиците и институциите.

Така по всичко личи, че на европейските и местните избори в машинното гласуване ще потънат десетки милиони, а в същото време свършената работа ще бъде съмнителна. Загубите могат да се много повече от изхарчените пари и пропиляното време - под въпрос ще бъде и без това не особено голямото доверие в изборния резултат.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Пореден шеф на пътната агенция напусна, този път по "лична молба" Пореден шеф на пътната агенция напусна, този път по "лична молба"

Бивш директор в пътната агенция влиза в управителния съвет на мястото на Радослав Влахов

17 юни 2019, 7 прочитания

Доган търси чуждестрани инвеститори за ТЕЦ-а и пристанището си Доган търси чуждестрани инвеститори за ТЕЦ-а и пристанището си

През 2021 г. "Пристанище ТЕЦ Езерово" трябвало да може да обработва около 200 хил. т контейнери – колкото всички български пристанища в момента

17 юни 2019, 167 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Перестройка в "Лукойл"

Валентин Златев беше сменен след 20 години начело на "Лукойл България". Очакванията са, че новият руски мениджър ще заложи на по-пазарна политика

Частните парчета от парка

Устройственият план на Борисова градина осветли няколко съмнителни сделки, останали под радара на общественото внимание 20 години

Уверените стъпки на Zeazoo

От осем години Гергана Иванова и баща й Йордан Злогошки произвеждат обувки за босо ходене, а продажбите растат

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Sweet Dreams (Are Made Of This)

Ани Ленъкс изненада почитателите си с изложба-автопортрет

Пътят към голотата

Изложба с актова фотография на Георги Ст. Георгиев от началото на ХХ век