Всеки трети в България е в риск от бедност

"Съществено значение за редуциране на бедността имат социалните плащания. Данните за 2018 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22.0 до 29.5%, или със 7.5 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 45.2%, или с 23.2 процентни пункта." Национален статистически институт (НСИ)

Малко над 2.3 млн. души в България живеят в риск от бедност или социално изключване през 2018 г., показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Т.е. всеки трети в страната е с доход около линията на бедност. В сравнение с година по-рано обаче броят на тези хора намалява. Ако през 2018 г. в риск са били 32.8% от населението, година по-рано делът им беше 38.9%, или с над 450 хил. души повече. Фактор за относително по-добрите числа вероятно е растящата заетост, както и съответно повишението на работната заплата (включително и минималната). Като цяло обаче под линията на бедност от 351.1 лв. остават 1.55 млн. души, или 22% от населението в страната през 2018 г., като от тях близо 800 хил. са в трудоспособна възраст - между 18 и 64 години.

Освен растежа на икономиката принос за подобрението имат и социалните помощи. През 2018 г. делът на бедните преди получаването на социални трансфери от държавата е 45.2% от населението, показва статистиката.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Трябва да се отбележи, че проучването на НСИ е проведено през 2018 г., а доходът, който разглеждат експертите от института, е този, който домакинствата в България са изработили през 2017 г.

Образованието е ключът

Най-голям е делът на бедните сред хората без работа - 56.1%, докато при заетите числото пада до 9.9%. Лек спад е видим и в дела на бедните пенсионери - от 32.4% през 2017 г. до 28.5% през 2018 г.



Делът на работещите бедни (на възраст между 18 и 64 г.) се запазва относително непроменен - 10.1% през 2018 г. при 10% година по-рано. Тук влизат и служители на непълно работно време.

"Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 66.2%", посочват от НСИ. От друга страна, делът пада до 6.2% при хората с висше. Връзката между образователното ниво и риска от бедност е еднаква за всички етнически групи.

Неравенството намалява, но малко

Успоредно с по-малкия брой хора в риск от бедност намалява и неравенството между доходите в страната. Коефициентът на Джини, който е най-популярният показател по света за измерване на разликите между доходите в една страна, намалява с 0.6 пункта до 39.6.

За справка, ако стойността на индекса е нула, това означава, че в страната има пълно равенство на доходите, а стойност 100 означава абсолютно неравенство. За сравнение, последните данни на Евростат показват, че Джини коефициентът в ЕС е средно 30.7 през 2017 г., а в еврозоната - 30.5. Стойността в България е най-високата сред страните членки през 2017 г.

В България най-голямо неравенство в разпределението на дохода е отчетено в столицата - 44.3, като числото постепенно нараства през последните пет години от 33 пункта през 2014 г. На второ и трето място с най-високи стойности са Видин (41.3) и Пазарджик (40.9). От друга страна, неравенството между доходите на хората е най-малко в Перник (28.2), Смолян (28.3) и София-област (29.5).