Бюджетният излишък продължава да расте и през април, като сумата достига десетгодишен рекорд за този период от годината - 2.68 млрд. лв., или 2.3% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП). Това показват предварителните данни на Министерството на финансите, публикувани във вторник.
За сравнение, преди година плюсът беше в размер на 1.3 млрд. лв., а последният път, когато финансовото ведомство отчете подобна сума за традиционно силните първи четири месеца на годината, беше предкризисната 2008 г. Тогава бюджетното салдо превиши 2.7 млрд. лв. Големият излишък идва от увеличение с 1 млрд. лв. на постъпленията от данъци и осигуровки, а разходната част на бюджета се изпълнява със закъснение.
По закон тази година бюджетът е планиран на касов дефицит от 0.5% от БВП, или 600 млн. лв. По подобен начин през последните три години държавните финанси се планират на минус, но в края на годината излизат на плюс. Междувременно правителството преразпределя част от парите към проекти, които не присъстват в първоначалния план на бюджета. Предвид че 2019 г. е двойно изборна, а премиерът Бойко Борисов не обича хората да протестират, вероятно този сценарий ще се повтори.
Повече данъци
Към края на април постъпленията в бюджета от приходи и помощи достигат 15.1 млрд. лв., което е с над 2.1 млрд. лв., или 16.6% над нивото от година по-рано. Половината от увеличението идва от повишение на постъпленията от данъци и осигуровки с близо 1.1 млрд. лв. до 12 млрд., сочат предварителните данни.
Кои точно данъчни приходи се увеличават все още не е ясно - подробен отчет на държавните финанси през април ще бъде публикуван след месец. Статистиката към края на март обаче показва, че основния принос имат постъпленията от ДДС, от социални и здравноосигурителни вноски.
Успоредно с по-високите приходи от косвени данъци към март, през април вероятно фактор са и постъпленията от преки. Самоосигуряващите се, едноличните търговци и хората с доходи извънтрудова дейност имаха срок до края на месеца да подадат данъчни декларации, както и да платят дължимия данък общ доход. През април се правят и авансови вноски за данък печалба за първото тримесечие на годината.
Неданъчните приходи също се увеличават значително спрямо 2018 г. - с 672.5 млн. лв. до общо 2.4 млрд. лв. към края четвъртия месец на годината. Тук обаче вероятно влиза новият източник на приходи - т.нар. цена "задължение към обществото", която се начислява за всеки мегаватчас потребена електроенергия. До миналата година тези приходи постъпваха в НЕК, после в бюджета на Фонд "Сигурност на електроенергийната система", който вече е част от консолидирания бюджет. На тези постъпления обаче трябва да отговаря и аналогична сума в разходната част, като към края на годината ефектът за бюджетното салдо трябва да е нула.
Забавени разходи
Ако към края на април постъпленията в бюджета се равняват на 34.5% от планираните за годината, то разходите все още са на 28%, или 12.4 млрд. лв. Сумата е по-висока от миналогодишната, но ръстът е значително под този на приходната част - едва 6.7%. Oт финансовото ведомство посочват, че "обичайно изпълнението на разходите спрямо планираното с разчетите за годината е по-високо през второто полугодие". И допълват, че увеличението идва от по-високите разходи за персонал, след като за втора поредна година заплатите на хората в бюджетния сектор бяха повишени с 10%, както и по-високите социални и здравноосигурителни плащания.
За справка към края на март увеличението на разходите на годишна база е едва 3.2% до над 9 млрд. лв. Почти всички групи разходи обаче намаляват спрямо същия период на миналата година, а ръст е видим единствено в сметките за персонала (с 13.4% до 2.3 млрд. лв.), социалните разходи (с 4.4% до 4.1 млрд. лв.) и вноската в бюджета на ЕС (с близо 160 млн. лв. до 466 млн. лв.).
Бюджетният излишък продължава да расте и през април, като сумата достига десетгодишен рекорд за този период от годината - 2.68 млрд. лв., или 2.3% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП). Това показват предварителните данни на Министерството на финансите, публикувани във вторник.
За сравнение, преди година плюсът беше в размер на 1.3 млрд. лв., а последният път, когато финансовото ведомство отчете подобна сума за традиционно силните първи четири месеца на годината, беше предкризисната 2008 г. Тогава бюджетното салдо превиши 2.7 млрд. лв. Големият излишък идва от увеличение с 1 млрд. лв. на постъпленията от данъци и осигуровки, а разходната част на бюджета се изпълнява със закъснение.
Благодарим ви, че четете Капитал!
Още от Капитал
6 коментара
Мършииииииии
Трупат цяла година, за да разчистят всичко наведнъж преди нова година. Непрозрачно, без търгове, на свои хора. Средства, които не се вливат в образование, здравеопазване, подобряване на административно обслужване, развитие на региони различни от София.
Ето така се краде бъдещето на една нация! За съжаление, много малко хора осъзнават, че последствията от днешната пасивност на управляващите се измерва в години отложено развитие.
До коментар [#2] от "kratun.ko":
Добре казано! Проблемът е по-скоро в пасивността на тази нация, която не схваща, че избирайки едни и същи креатури, възпроизвежда едни и същи резултати. Затова на 26 Май ще гласувам за парламентарно непредставена коалиция.
След като има излишък - да го дадат на хората.
НАМАЛЕТЕ ДАНЪЦИТЕ!
Фаталната слабост на Министерството на финансите (МФ) е пренебрегване на грешния начин на работа на централната банка.
Сега, колкото повече МФ работи за подсигуряване на икономически растеж, толкова повече са щетите. Допусканата държавна грешка подсигурява правителството да е със съдба на жертва и провал.
Устойчивият държавен просперитет е възможен само с правилен начин за работа на централната банка.
До коментар [#3] от "crusible":
По-лошото е, че вместо да гласува нашата нация, вдига ръцете и отива за гъби. Медиите на Пеевски солидно омаскаряват всички алтернативи, за да може да поддържат чувството за безизходица.
Трябва да разчупим тези представи, иначе нацията ни отива в кошчето, а държавата я завещаваме на тъмнозелените.