Ханс де Бур: Важно е България да спазва върховенството на закона

Ханс де Бур е президент на най-голямата работодателска организация в Холандия - VNO-NCW, в която участват над 160 браншови асоциации и повече от 185 хил. компании. Организацията представлява интересите на почти всички сектори на икономиката, 80% от малките и средните предприятия в Холандия и почти всички големи компании.

Ханс де Бур е бивш предприемач, директор и консултант на редица организации, преди да заеме поста президент на VNO-NCW. Сред длъжностите, които е заемал, са председател на УС на Sperwer Group, компанията майка на супермаркети PLUS и Spar, както и на дружеството за здравни услуги и безопасни условия на труд ArboNed. Бил е също така управляващ директор в Siemens и в компанията за регионално развитие Greenport Development Company. По образование е икономист, специализирал е иконометрия и публични финанси във Vrije Universiteit Amsterdam.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Ханс де Бур посети България с представители на частни холандски фирми в средата на април тази година с конкретна мисия - срещи с властта и бизнес партньори в Българската търговско-промишлена палата (БТПП), както и установяване на бъдещи партньорства с български фирми.

Холандия е един от най-големите инвеститори в България. На какво се дължи големият приток на капитали?

Инвестиционните потоци идват основно от големи корпорации и компании от финансовия сектор. Виждаме възможности тук и това е добър сигнал, защото означава, че България има добра икономическа основа. Но забелязваме, че трябва да подобрим отношенията между предприемачите и по-малките компании в Холандия и България. Затова съм тук като президент на холандската бизнес общност. Мисията ни е малка - тук съм с представители на десет компании, но всяка от тях има конкретни планове. Искаме да започнем в относително малък мащаб и да надграждаме.



Един предприемач има съвсем различен начин на мислене спрямо големите компании, защото работи със собствени средства, ограничени ресурси. Иска да знае, ако инвестира в България, какви са процедурите, как работи правната система, дали е стабилна. От статистиката знаем, че България има стабилен икономически растеж от 3-4% в продължение на дълъг период от време, а инфлацията не е твърде висока. Но трябва да ви опознаем по-добре от гледна точка на административна и регулаторна рамка. Затова сме тук с малка мисия.

Миналата година нашият премиер каза на вашия, че една добра, прозрачна и предвидима правна система ще ви се отплати под формата на повече инвестиции.

Има ли конкретни сектори в България, в които виждате потенциал?

Холандия е малка страна, но имаме голяма икономика. Населението ни е два пъти по-голямо от това в България, но територията ни е много по-малка. Специализирали сме се в няколко сектора - логистика, селско стопанство и градинарство, управление на водите и всичко, свързано с морска инфраструктура, високи технологии.

От холандска перспектива виждам потенциал в селскостопанската логистика в България. Вие имате пространство, плодородна почва, добри селскостопански практики. Вашият земеделски сектор е по-традиционен, ако мога така да се изразя, докато нашият е високотехнологичен, индустриализиран. Затова считам, че могат да се комбинират вашите пространство и практики с нашите нужди. Вие имате пространство, ние нямаме. А селското стопанство е тясно свързано с логистиката.

България също има млади хора с много добри познания по информационни технологии. Трябва да опитаме да свържем българските знания и таланти с нашите индустриализирани и международни компании.

Това са основните ми приоритети – селскостопанска логистика и високи технологии.

Вече минаха близо две десетилетия, откакто държавите от ЦИЕ се присъединиха към ЕС. Как бихте оценили напредъка на тези страни досега?

Мисля, че държави като България и съседните, които вече са част от ЕС, са напреднали значително. Конвергенция има, но все още не сме там, където ни се иска.

Когато гледам младите хора, не виждам разлика между млад журналист тук и такъв в Холандия. Но при хора като мен, от старото поколение, които са от различни времена и култури, разликата е по-видима. Оптимистично настроен съм към младите, но ще отнеме време, докато някой от вас заеме поста на министър или се превърне в успешен бизнесмен. Очаквам да стигнем до това ниво до 10 години.

Държави като Полша, която се присъедини към ЕС преди България, преминаха през същите фази. Днес Полша е уважавана, неразделна част от европейската икономика, ако изключим някои политически проблеми. Преди в Холандия идваха много поляци, но сега се връщат обратно в родината си, защото тя вече има добра икономика. Затова казвам, че ще отнеме време да се изравнят държавите, но ще стигнем дотам.

Важното е старото поколение в Европа да не провали процеса. Западът трябва да има повече търпение с вашите държави, а за вашата страна е важно да спазва върховенството на закона, всички вие да се превърнете в отворени, прозрачни страни. Ако заедно успеем да минем по този път, младото поколение ще има добра база, за да изгради истински Европейски съюз.

В контекста на негативните развития по отношение на върховенството на закона в държави като Унгария, Полша, Румъния как холандският бизнес вижда България?

България има нужда от по-добър, по-независим имидж пред своите западни партньори. В представите на хората в Холандия например това, което ние наричаме Източна Европа, е едно и също. Това не е реалността, но възприятието е такова. Проблеми има в Унгария, Полша, може би и в Румъния, но усещането е, че и в България е същото.

Много е важно за България да се разграничи от това възприятие, ако то е погрешно. Трябва да покажете, че уважавате върховенството на закона, искате отворено и демократично общество, гордеете се с младите си хора и в рамките на поколение искате да стигнете западноевропейските държави.

България отдавна е кандидат за Шенген, но среща опозиция от страна на Западна Европа, включително и Холандия. Какво трябва да направим, за да убедим Европа, че страната е готова да се присъедини към Шенген?

Аз съм бизнесмен и президент на холандска бизнес общност. В Холандия бизнесът и политическата общност са две отделни страни. Решението за Шенген е политическо. Бизнесът иска повече отворени икономики, свободен поток на стоки, услуги и хора. Политическата общност знае това, но трябва да се погрижи и за други аспекти от обществото като цяло. А за да бъде част от Шенген, България трябва да ни убеди, че всичко е наред по отношение на сигурност, че няма престъпност. Политиците не са убедени в това.

Холандия подкрепи България за членство в ЕС. Втората фаза, Шенген, е политическо решение, но ключът е във вашата държава. България трябва да убеди политиците, че е готова и да предложи гаранции.

Бихте ли казали същото по отношение на еврозоната и валутния механизъм ERM II? Потенциално приемане на еврото и членство в Банковия съюз биха имали положителни ефекти и за бизнес отношенията на България с останалите страни от еврозоната...

Ако бях на мястото на България, не бих бил толкова сигурен, че искам да се присъединя към еврозоната. Въпросът е да уцелиш момента. Паричният и Банковият съюз изискват много строга дисциплина. В резултат една страна губи много от механизмите за контрол на икономиката, с които разполага преди членството. Ако бях на ваше място, бих си поставил еврозоната за цел, но не бих бързал.

Какви предизвикателства виждате в момента в еврозоната, които биха накарали една страна да се колебае?

Виждам южната част на еврозоната – държави като Италия, Португалия, Гърция. Нужна е строга дисциплина, която може да доведе до напрежение в обществото. Ако бях на ваше място, бих изчакал да дойде на власт младото поколение, което да е превърнало страната в още по-отворено общество, което безкомпромисно да държи на върховенството на закона. Тогава би бил моментът.

Смятате ли, че целият процес на разширяването на еврозоната трябва да се отложи?

Това, което вече се чува в Западна и Северозападна Европа, е, че може би се избърза с еврото и Паричния съюз. Може би той трябваше да започне с по-малко държави, но със сходни икономически характеристики и темпове на растеж. А впоследствие съюзът постепенно да се разширява.

Ако сега се ускори приемането на нови държави членки, хората може да изгубят доверие в Европа. От наша страна е важно да контролираме процеса и да не бързаме. Вие трябва да сте наясно, че Западна Европа има нужда от още време, но може би България също има нужда от още време. Поставете си го за цел, работете в тази посока, но не насилвайте процеса.

Пристанището в Ротердам е най-голямото в Европа. По какъв начин се отразяват преговорите за Брекзит върху бизнеса там и какви ефекти очаквате от излизането на Великобритания от съюза?

Бизнесът ни е силно обвързан с Великобритания. Ако настъпи твърд Брекзит, първоначалният шок ще коства на Холандия 2% от националния доход, от заетостта. Затова ние не искаме твърд Брекзит. Моята организация е провела много кампании в Холандия в партньорство с правителството под мотото "Полагай усилия за най-доброто, подготвяй се за най-лошото".

Най-добрият вариант е Великобритания да остане част от вътрешния пазар или поне от митническия съюз, а най-лошият е твърд Брекзит. Нашите компании вече са много добре подготвени за втория вариант. Но все още имаме надежда, че ще бъдат постигнати добри условия и Великобритания ще остане поне в митническия съюз. Може би дори има шанс за втори референдум, но лично аз не мисля така. Британците избраха да напуснат ЕС и очаквам, че ще го направят, но трябва да е по уреден начин.

Застаряването е голям проблем в България, както е и в Холандия, и в Европа като цяло. Как се справя бизнесът с това предизвикателство в Холандия?

Има две решения за растежа на икономиката при застаряващо население. Едното е имиграцията, а второто е технологиите и увеличаването на производителността. В Холандия работим и по двете линии.

Още сме в самото начало по отношение на технологиите. Така например компании като Philips вече са фокусирани върху технологиите в здравеопазването, където очакваме Холандия бързо да се развива. Считам, че след десет години секторът ще бъде коренно различен, и в момента инвестираме в това развитие. Има и социални последствия. Една медицинска сестра в бъдеще например ще бъде специалист по информационни технологии и няма да работи толкова много с ръцете си. Което означава, че образователната система трябва да се промени. Имаме нужда и от социални политики за всички хора, които не притежават подобни квалификации.

Другото решение е имиграцията. В Западна Европа възнагражденията и социалните осигуровки са на по-високо ниво спрямо източните държави. Затова тук идват хора от България, Румъния, Полша и получават по-високи заплати, отколкото в родните си страни. Това не е устойчиво. Голямата тема обаче е имиграцията от държави извън ЕС – хора от Близкия изток и Африка. Този процес трябва да се контролира, но по справедлив начин. Уреждането на подобна временна, но справедлива система, е едно от големите предизвикателства пред Европа в дългосрочен план.

Кои са другите предизвикателства, пред които е изправен ЕС?

Голямото предизвикателство е да се запази европейският начин на живот. Говоря за отворено, демократично общество, което черпи сили от многообразието си. Което е трудно да се постигне отвътре, но в днешно време сме свидетели на геополитическо напрежение между Русия, САЩ, Китай. На тази сцена Европа трябва да е континентът за пример.

А считате ли, че европейските институции се движат успешно към тази цел?

Почти сме там. Младото поколение вече е на едно ниво по отношение на начина на мислене. Сега старото поколение трябва да се увери, че не ви пречи, а подготвя почвата за вас. Аз съм оптимист, че ще достигнем целта.

Интервюто взе Лилия Игнатова